Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2006 16:39 - Клисура
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 4192 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 25.06.2011 02:27


image

Град Клисура е известен най-вече с героичното си участие в Априлското въстание. Някога Клисура е била колибарско селище, намиращото се под билото Козница, което свързва Средна гора и Стара планина. През 16 век жителите му се преместват 4 км. източно, защото старото селище, разположено на пътя Пловдив - София, е подложено на набези. Част от клисурци стават дервенджии – пазители на прохода. Основният поминък на населението е скотовъдството и  свързаното с него абаджийство (производство на вълнени платове). Занаятчиите сами продават ушитата стока, като пътуват далеч извън пределите на Османската империя. Около 1780 г. от анадолските земи е пренесена маслодайната роза.

image

В началото отглеждането й не е така масово. Но след Кримската война, когато настъпват тежки години за абаджийския занаят, все повече домакинства обръщат поглед към чуждоземното растение. Годишно над 600 т. рози се преработват тук, а клисурското розово масло печели признание с високото си качество дори в чужбина. Икономическият напредък и сравнително по-голямата политическа свобода на местното население дава отражение и върху просветното и културно развитие на клисурци. Още през 1785 г. поп Войно пръв събира няколко деца в къщата си. Години наред клисурските деца се учат в примитивни условия и получават недостатъчни знания. Реформатор на клисурското училище става Христо Данов, който през 1856 г. се завръща в родния си град.

image

Благодарение на опита си като учител той за кратко успява да направи много за просветата и културата в своя град: примитивното килийно обучение заменя с взаимоучителния метод; по негова инициатива е построено ново училище, а разходите за обучението се поемат от градската управа; поставя основите на читалищна дейност още през 1854 г., като учи и възрастните в празнични дни и вечер. През 1857 г. Данов напуска Клисура и се отдава на книгоиздателска дейност. Местното население винаги е пазило през вековете родовата си памет и българския дух. Доказателство за това е жертвоготовността, с която града се включва в Априлското въстание. Началото е положено на 15 януари 1876 г., когато апостолите Волов и Бенковски учредяват в Павурджиевата къща първият за ІV-ти революционен окръг комитет. Наречен е Самуил, а участниците в съзаклятието – братя Самуилови.

image

От този ден започва трескава подготовка за въоръжен бунт. Леят се куршуми, увиват се фишеци, а църквата „Св. Никола” служи и за оръжеен склад. Начело на организацията застава Никола Караджов – тази отговорност му предоставя Народното събрание в Оборище, където заедно с Андон Балтов са делегати. Съдбовният 20-ти април го сварва в Копривщица на път за Клисура. Малко известен факт е, че именно Никола Караджов преподписва прочутото „кърваво писмо” на Каблешков до Бенковски – за по-голяма достоверност. След по-малко от два часа звънът на църковната камбана оповестява на света, че Клисура желае свободата си.  Радостта на населението трае едва шест дни. На 26 април две хилядна башибозушка орда под предводителството на Тосун бей напада града. Решителното сражение е в местността Зли дол. Изработените черешови топове и ентусиазмът на въстаниците се оказват безсилни пред модерното въоръжение и числово превъзходство на османлиите. Жертвите, дадени през този ден, са повече от 400. Двете училища, църквата, около 830 чардаклии къщи са превърнати в пепелище. Оцелелите клисурци намират подслон в Копривщица, където остават 38 дни, след което под стража са върнати обратно. Тук преживяват отново ужаса при вида на опустошения град. След по-малко от две години в Клисура пристигат руските освободители. Посрещнати са пред

image

Червенаковата къща, тъй като в този момент тя е единствената възстановена сграда след опожаряването.

image

Местността Зли дол - на това място са се състояли драматичните боеве на клисурските въстаници с турския башибозук.

image

Днес като мълчалива стража в памет на загиналите стоят черешовите топове, напомнящи за подвигът на героите.

image

Мястото където днес се издига паметника е най-високата точка на позицията, на това място се е намирал щабът на военният съвет, ръководил въстанието през 1876г.

image

Читалище "20 Април 1876г." е основано през 1854 година от родолюбивия клисурец Христо Груев Данов с името "Напредък" и 18 души членове. Същото е функционирало до обявяване на Руско-турската война през 1876г. Читалището "Напредък" е един от главните фактори за Априлското въстание в Клисура. По време на самото провеждане на въстанието тук е заседавал и военния съвет на въстаниците. От самото създаване и до днес,то играе важна роля в живота на града. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/       № 77

image

Нейчо Калъчев е роден през 1835 г. в Клисура. Типичен балканджия - як, широкоплещест, с широко лице, черни мустаци и дебели надвиснали вежди, под които гори силен поглед. На младини Калъча отива в Одрин като е овчар. Носи се легенда, че там убива турчин, който крадял от стадото. След тази случка се връща в Клисура. Става пандурин (стражар) в конака. През 1867 г. каймаканинът в Карлово му възлага задача да убие турчина-разбойник Поряз Имам от Рахманларе (днес с. Розино), който бил страшен и неуловим. Точната ръка на Калъча ликвидира разбойника.През пролетта на 1876 г. Нейчо Калъчев е един от най-активните членове на клисурския революционен комитет– лее куршуми в Старата църква, става куриер на организацията, придружава Панайот Волов при пътуванията му между Клисура и Копривщица. Заедно с Караджов и Балтов е упълномощен да присъства на събранието в Оборище. Там охранява клисурските представители.В дните на въстанието се сражава като стотник на позицията „Зли дол”. Успява да убие двама байрактари на Тосун бей – водача на башибозуците, което всява паника сред тях и за известно време спира нахлуването им в града. Това дава възможност на част от клисурци да се изтеглят в планината, с което значително се намалява броят на жертвите. След погрома на въстанието Нейчо Калъчев се крие в Копривщица, Клисура, Сопот, Карлово и Пловдив и по този начин дочаква Освобождението. В свободна България  продължава старата си длъжност – стражар.. Умира в родния си град на 18 март 1905 г.

image

Иван Танков Козарев  Боримечката е един от най-атрактивните образи в романа „Под игото" - огромният исполин, който изрева от скалата на Зли дол, за да предупреди съселяните си за първия експеримент с черешовото топче. Иван Танков е син на козар и баща му го оставя неук, затова той също пасе кози или ходи за дърва в гората. Проявява се със залавянето на две мечета и оттогава се прочува с името Иван Боримечката. Още на 19-годишна възраст Танков се жени за съгражданката си Гина. Раждат им се няколко деца, от които оцелява само роденият след въстанието най-малък син Петко. По време на въстанието  Боримечката е 24-годишен. Макар и неук той се е среща с членовете на революционния комитет, от които получава нареждания за изнасянето на черешовите топчета при позицията „Зли дол”. След разгрома се скита три дена из планините заедно с други двама въстаници. На 1 срещу 2 май 1876 г. тримата се промъкват посред нощ в Копривщица, но на другия ден са заловени от войниците на Хафъз паша. На 15 август 1876 г. софийският съд осъжда Боримечката на вечно заточение. Изпращат го в цариградски затвор, заедно с други въстаници от Копривщица и Клисура. Там Боримечката лежи до 14 ноември 1877 г., когато го натоварват на кораб и го отвеждат в крепостта Сен Жан д"Акр или Акия в Палестина. Крепостта по това време е препълнена с български заточеници. За разлика от повечето, които оцеляват, Боримечката не доживява своето освобождение. Здравето му е силно разклатено от дългия престой зад решетките, окован с тежки вериги, и на 19 януари 1878 г. той умира.

image

Никола Караджов е роден през 1841 г. в Клисура в семейството на заможен търговец и абаджия. Баща му като богат търговец в Цариград участва в борбата за църковна независимост и е един от най-доверените хора на Иларион Макариополски. Начално образование Никола Караджов получава в родния си град, после учи във френския колеж Бабек край Цариград, след това в Загребската гимназия и за две години в духовната академия в Загреб. През 1869 г. се завръща в родината и е назначен за учител в Пловдивското епархийско училище. След няколко години поема търговската кантора на баща си. През 1876 г. представлява клисурци на събранието в Оборище. Там е избран за секретар и за член на комисията, която определя реда на въстанието. Връщайки се от Панагюрище Никола Караджов е в Копривщица и става свидетел на превземането на конака и преподписва Кървавото писмо. След потушаване на въстанието отива в Копривщица, а оттам заедно с Панайот Волов и Георги Икономов поема към Балкана. Там попадат на потеря и на 3 май 1876 г. Никола Караджов намира смъртта си в местността Равна река, прикривайки другарите си.

image

“На това място на 26 април 1876 г. /стар стил/ клисурският въстанник Нейчо Ст. Калъчев – куриер на революционият комитет и четоводец на позицията при “Зли дол”, с точен истрел убива знаменосеца на турските орди и всява смут сред тях с което задържа настъплението им. Благодарение на това голяма част от населението се изтегля в планината и се спасява от издевателствата на свирепите нападатели”. 

image

Църквата „Света Богородица”.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.



Тагове:   Клисура,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 5422224
Постинги: 349
Коментари: 2993
Гласове: 45726
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930