Маджарово Хасковско. През 1913 г., годината на разорението на тракийските българи, стотици хиляди тракийци, подгонени от турския башибозук и редовна турска армия, са принудени насилствено да напуснат родните места в Одринска и Беломорска Тракия и да търсят спасение в България. Над 350 000 са бежанците.

Около 60 000 са избитите. Акад. Любомир Милетич, свидетел на трагичните събития, пише в 1918 г. за погрома и го сравнява с Батак. Но Батак, пише той, е само едно село, а само в Западна Тракия са извършени масови кланета в цели 17 села. Особено потресаващи са жестокостите край Маджарово.

Състои се от параклис “Света Петка Българска”, костница и чешма. На паметната плоча пише: "На това място на 4 октомври 1913 г. бяха зверски избити от турския башибозук над 1800 българи, прогонени от родните им места в Беломорска Тракия. Малката река е задръстена от трупове и дни наред тече кървава. Войводите Димитър Маджаров и Руси Славов със своите чети самоотвержено защитават бягащото население и спасяват от явна гибел над 20 хиляди бежанци. Поклон пред паметта на загиналите!".

Потомците на тракийци до ден-днешен провеждат на това свято място всяка година, в последната седмица на септември - тържествен събор-поклонение в памет на близките си.
Разгледайте и: http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/04/06/trakiiski-memorial-ilieva-niva.2223

Камъка на който са били обезглавявани българите, стои и до днес.