Намира се между Ивайловград и Крумовград край с. Глумово. Колкото и да се рових в интернет не намерих нищо по-конкретно за събитията от 1913 г. Събрах парченца информация от местните хора. През октомври 1913 г. по време на Балканската война тракийските българи гонени от турците са отстъпвали към река Арда около 20 000 души са били обкръжени и насочени към Маджарово където са били обезглавявани. Родителите знаейки, че отиват на сигурна смърт са оставели децата си тук с надежда, че ще бъдат пощадени, но уви това не се е случило. Тук в началото на ХХ век са изколени от турците повече от 200 български деца. През 1996 г. е издигнат мемориала “Илиева нива” състоящ се от параклис, паметник и чешма. Всяка година на 1 юни /деня на детето/ се прави помен с молитва и бдение.

 

Коментар 3 – анонимен. Включвам го официално към статията. Благодаря.

През лятото на 1913 г. в Гюмюрджинска област е образувано Гюмюрджинско автономно управление, с председател Хафъз Сали. На планомерното изтребление на българския национален елемент в Беломорска Тракия дипломатично се придава неофициален характер. Изкуствено създадените трудности и формалности дават възможност на автономистите ефективно да използуват периода до възстановяването на българското административно управление в беломорските региони. Гюмюрджинските автономни чети пристигат в Ивайловград на 29 юли 1913 г. Местното българско население в околията е оставено на произвола на съдбата. С неговата чест, имот и живот започват да се разпореждат развилнелите се башибузуци, дезертьори от турската армия, гръцки и албански шовинисти. Те се възглавяват от Иляз бей, който създава и регионална автономна милиция. Сформирани са пехотни и кавалерийски чети с главатари.

 

През септември-октомври 1913 г. главорезите от автономните чети убиват, заколват и изгарят в селата Камилски дол, Сив кладенец, Покрован, Хухла, Горно Луково, Горноселци, Гугутка, Попско и Драбишна общо 335 души - мъже, жени, деца и старци. Затова с пълно основание проф. Любомир Милетич, автор на книгата "Разорението на тракийските българи", пише: "всички са пострадали и то толкова много, че Ортакьойската околия (Ивайловградска околия) може да се каже най-нещастна между пострадалите околии на Нова България.
Разгледайте и: ttp://ivoso.blog.bg/turizam/2006/04/06/trakiiski-panteon-krai-madjarovo.2224

Болно ми е че има много малко информация за тези тъжни събития.Тракииските бежанци са неудобна тема за нашите политици сега и преди.

но аз чух че това е станало незаради турците а пък заради гърците. многото българи които живеет тука са от Гърция. някоя беше ни разказал че dydo mu se spasil ot Girttsite zaradi tova che e znael mnogo dobre girttskiya ezik. Idete v Ivaylovgrad, Jelezino i popitayte da li sa goneni ot Girtsite ili ot Turtsite.

През лятото на 1913 г. в Гюмюрджинска област е образувано Гюмюрджинско автономно управление, с председател Хафъз Сали. На планомерното изтребление на българския национален елемент в Беломорска Тракия дипломатично се придава неофициален характер. Изкуствено създадените трудности и формалности дават възможност на автономистите ефективно да използуват периода до възстановяването на българското административно управление в беломорските региони. Гюмюрджинските автономни чети пристигат в Ивайловград на 29 юли 1913 г. Местното българско население в околията е оставено на произвола на съдбата. С неговата чест, имот и живот започват да се разпореждат развилнелите се башибузуци, дезертьори от турската армия, гръцки и албански шовинисти. Те се възглавяват от Иляз бей, който създава и регионална автономна милиция. Сформирани са пехотни и кавалерийски чети с главатари.

През септември-октомври 1913 г. главорезите от автономните чети убиват, заколват и изгарят в селата Камилски дол, Сив кладенец, Покрован, Хухла, Горно Луково, Горноселци, Гугутка, Попско и Драбишна общо 335 души - мъже, жени, деца и старци. Затова с пълно основание проф. Любомир Милетич, автор на книгата "Разорението на тракийските българи", пише: "всички са пострадали и то толкова много, че Ортакьойската околия (Ивайловградска околия) може да се каже най-нещастна между пострадалите околии на Нова България.

но това нестава в 1913та година, идете в Железино и попитайте, то се разказва и Крумовград, хората са избягали от Гъртсите.

tozi material triabva da badae razpe4atan i razlepen iz vsi4ki gradove i sela.neka vidiat za kogo glasuvat

проф. Милетич много добре е описал това в книгата си.

Ужас!!!