Искърски пролом – най-приятният маршрут за пресичане на Стара планина, /но не ако пъгуваш от Пловдив за Варна/. Река Искър е прорязала Стара планина и е образувала пролом /дефиле/ с невероятна красота.

Искърското дефиле започва от с. Владо Тричков, следва

Своге - Градът е разположен при устието на река Искрецка (Искрец). На това място се събират границите на три планини: Мала планина, Голема планина и Понор. Градът се намира на 33 км северно от София и е център на най-голямата по площ община в България.

Църквата „Свети Петър и Павел” в Своге

Лакатнишките скали са разположени на левия склон на Искърския пролом в Стара планина. Намира се между долините на реките Пробойница и Доло.

Името на скалите, както и на цялата местност, в която се намират идват от завоя, който прави река Искър - с формата на сгънат лакът. Лакатнишките скали са изградени от червени пясъчници и варовици, като пластовете на скалите са почти вертикални. Скалите на места достигат до над 250 метра над водите на река Искър.

Вследствие въздействието на външните релефообразуващи сили на Лакатнишките скали са се образували множество скални форми - пирамиди, кули, зъбери и други. Лакатнишките скали на дълбочина в склона на места достигат до над 200 м. Характерен за скалите е добре развитият карст. В Лакатнишките скали се намират голям брой карстови пещери. Сред тях са Темната дупка, Аржишка дупка, Свинска дупка, Вража дупка и други.

Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност през 1966 г., а след 1989 г. са обявени за защитена местност. Също от 1989 г. скалите са включени в създадения тогава Природен парк Врачански Балкан. На самите Лакатнишки скали е развит алпинизмът. На скалите са разположени

кръстът на загиналите алпинисти и планинари и

паметникът на септемврийци.

Паметникът на героя от Вазовия разказ "Дядо Йоцо гледа" е изваян от 10 тона бял врачански камък . Проектът и изпълнението са дело на врачанските творци Георги Тишков и Моника Игаренска. В изграждането на паметника и парковото пространство около него са вложени над 36 000 лв.

С останалите си сетива Дядо Йоцо заменя паметта за робството на родината с осезанието на символите на новата държава, в която има "българско" - държавната администрация, армията и най-вече железницата,

прокарването на новия свободен път през труднопроходимия Искърски пролом. Тъй като никъде в разказа не е упоменато откъде е родом старецът, "взрян" в освободена България, очиндолци са го нарочили за свой герой.

Елисейна – църквата „Свети Пророк Елисей” построена през 1905 г.

Следва Черепишкият манастир "Успение Богородично" датира от Второто Българско царство - построен е по времето на управление на Цар Иван Шишман (1371-1393 г.), за което говори документ, съхраняван в Софийския църковен исторически и археологически музей. В периода на османско владичество Светата обител е многократно разрушавана и опожарявана. В края на 16-ти век е реконструирана от св. Пимен Софийски. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Създадено е килийно училище, писани са и преписвани книги, жития и евангелия. Оттогава датират реликви като Черепишкото евангелие, подвързано през 1512 г. със златни корици и украсено с библейски сцени, както и евангелието на монах Данаил и създадената от Якоб книга на апостолите.

През 1797 г. в "Успение Богородично" намира убежище св. Софроний Врачански. В периода 1872 - 1876 г. манастира е посещаван и от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е местността "Рашов дол", където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов. "Успение Богородично" е посетен и от Иван Вазов през 1889 и 1907 г., а през 1897 той е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда популярния пътепис "Българска Швейцария".

В околната местност са открити останки от стари християнски храмове, а в последно време е възстановена и реставрирана голяма част от манастира. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, пастирско богословския институт и софийската духовна семинария.

Силно впечатление правят многото и живописни постройки на светата обител, повечето от които са построени към 1836 година от игумен Йосиф.

Сред тях се откроява църквата "Св. Георги", която въпреки многобройните преустройства е запазила първоначалният си вид от 1612 година. и част от стенописите си (19-ти век, дело на поп Йоаникий),

както и костницата, "увиснала" от стръмна скала върху една от сградите. Храма представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с обширно преддверие, открита галерия и островърх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезена през 1844 година. Черепишкия манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.

След манастира идва с. Лютиброд и

Ритлите - в пространството между отвесните канари се намира антична и средновековна крепост Ритлите - http://ivoso.blog.bg/turizam/2007/02/23/srednovekovnata-krepost-quot-ritlite-quot.46201

както и мастността Рашов дол – Пантеон на безсмъртието “В Тревожните майски дни на 1876 г. в овчарската колиба на баба Мария Цоловска се укрили отселелите след боевете във Врачанският Балкан група четници предвождани от Георги Апостолов член на щаба на Ботевата чета.

В разярилият се ожесточен бой загинали 10-те Ботеви четника и две овчарчета. На 3 юни отсечените глави на загиналите били набучени на колове и разнасяни по околните села. Тук край село Лютиброд е края на Априлското въстание и Ботевата чета. Българино сведи глава за почит местноста е свята”.

Тлените им останки лежат в костницата на Черепишкият манастир и

Пантеона в с. Скравена край Ботевград.
Надолу Искърското дефиле минава край

Мездра,

Струпец,

Или по точно покрай гара Струпец

Роман

и завършва след Карлуково.

Край скалите след Карлуково има три

скални манастира. Почти на последните скали на дефилето се намират скалните феномени

Струпаница – скали които човек има чувството, че са се срутели преди дни, а всъщност са на милиони години и скален Феномен

Провъртеника /Часовниковата кула/  прилича на гигантска часовникова кула на която са откраднали часовника.

Тунелите преди с. Лютиброд

Край Черепишки манастир

След Черепишки манастир

Край гара Лакатник

Лакатнишки скали

Лакатнишки скали

Край с. Очин дол

Отклонението за с. Очин дол

 

хубави снимки...

което Иван Вазов да не е обходил и описал в многото си томове. Тук за 3 дни създаде най-хубавите си разкази "Една българка" Дядо Йоцо гледа" поемата "Клепалото бие"и др. Нямал е фотоапарат, движел се е пеша или с муле и всичко е рисувал с перото си. Днес това дефиле откриваме посвоему,едва ли друг би могъл да го опише по-добре от Вазов, ако не е фотографията..

Да, а към днешна дата на Искърското дефиле е посветен цял блог :) - www.extremary.log.bg
Поздрави!
От списващия го

Е нали си е нашето дефиле,всяко камъче си обичаме, но ви благодаря че и други освен нас могат да се радват на тези красоти благодарение на снимките.

страхотно е!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Това място е страхотно,който не е ходил може само да съжалява Трябва да се посети за да се усети красотата