Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2006 16:00 - Елена
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 7006 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 14.06.2011 15:55


image
Елена -
Около Рождество Христово, по време на римския император Август (27 г.пр.н.е. - 14 г.), тукашните места спадат към създаденото под покровителството на Рим обширно тракийско царство, управлявано от Реметалк І, което през 46 г. било присъединено към Римската империя под името провинция Тракия. През римското владичество оттук преминавал важният път от Никополис ад Иструм (при село Никюп, Великотърновско) за Константинопол. Намерените на десния бряг на река Бързица основи на раннохристиянска църква с баптистериум (кръстилница), както и разкритите при построяването на църквата при село Марян основи на старинен храм, украсен с мозайка и мраморни колони, ни уверяват, че тук имало живот през ранновизантийската епоха. Това се потвърждава и от намерените капители от V- VІ в. в селата Марян и Блъсковци, които сега се пазят в Археологическия музей в София. На стратегически места в проломите на река Бързица (в местността Братовановград), река Веселина (при Валасчевата мелница), река Брезовица (под село Дебели рът) и в землищата на селата Стеврек, Кипилово, Костел и другаде се намират останки от антични крепости. Това показва, че Еленската котловина е добре укрепявана през различните исторически епохи. Живот в котловината е съществувал и през следващите времена, за което свидетелства колективната находка от медни монети, открити край Братовановград и датирана от времето на император Йоан Цимисхи (969-976 г.). 
image
Тогава Еленският край е бил прекосяван от важни пътища, идващи от Дунавската равнина за Тракийската низина. Сведенията за онези далечни времена са много оскъдни и са свързани с преданията за множество манастири в областта Доспатлии (в района на селата Стеврек и Средно село), и с тежките спомени за покоряването на България от османците. При падането на старопрестолния Търновград под османско господство много българи потърсили спасение от турския ятаган в балканските дебри. Боляринът Кършо войвода се заселил в местността “Мъртвината”, югоизточно от Елена. От своята махала Кършовци той нанасял удари на поробителя, който се осмелявал да достигне до тия места. Загинал безстрашния юнак в кръвопролитно сражение край село Стара река. В турски документ- опис на тимарите в Лива Нигоболи (Никопол) от средата на ХV в., най-вероятно около 1430 г., се намира регистрираната мезра (опустяло, безлюдно, понякога дори разрушено или полуразрушено село с неговото землище) Истръмена Илиана. Тя била предадена във владение на някой си Мехмед, син на Али, за да я работи и направи доходна. За целта той по всяка вероятност е привлякъл местно население, на което осигурил някои данъчни облекчения. Според едно известие от края на ХV в. “село Елена, което е проход на пътя от Твърдица за Търново, е записано в тимара на Исмаил, гулам-имир (дворцов паж), който не участва в походи, а охранява проходите”. В този тимар Елена е регистрирана с 61 семейства и доход 1 703 акчета. “Тъй като населението охранява прохода, освободено е от всички извънредни данъци”. Както всички други дервентджии в пределите на Османската империя, така и еленските били задължени да пазят с оръжие застрашената от разбойнически нападения местност и минаващите през нея търговски пътници и кервани. От регистъра на данъка джизие на Търновската каза от около 1700 г. се узнава за обществено-икономическия облик на Елена по това време. В този регистър жителите на селищата са вписани като данъкоплатци и са разделени на три категории- висша, средна и нисша. В него са записани от Елена 579 души, обложени с данък джизие. От тях 35 са от висшата категория, т. е. заможни, 155- от средната, и мнозинството- 389 души, от категорията на бедните. В групата на бедните са записани с нарочно указание 5 души аргати и 4 говедари. Отбелязани са и 21 чифчии (земеделски стопани), всички от групата на заможните. Данните, посочени в регистъра показват, че село Елена тогава е било многолюдно селище. Събирането на толкова хора в този откъснат и слабо плодороден планински край може да се обясни само с наличието на стопанска дейност, която да придаде на селището градски облик.

image
Къща-музей "Иларион Макариополски"
От всички запазени стари къщи в Елена най-интересна е къщата музей "Иларион Макариополски". Тя е паметник на културата с национално значение. В нея са се родили борецът за църковна независимост Иларион Макариополски, брат му Никола Михайловски- виден книжовен и просветен възрожденски деец и неговият син- поетът сатирик Стоян Михайловски. В една от стаите през 1863 година е основано еленското читалище "Напредък".Освен историческо значение тази къща има и висока архитектурна стойност. Тя е от типа на богатите еленски талпени жилища. Строена е около 1710-1715 година от камък и дърво на три последователни етапа на застрояване, които не нарушават единното въздействие на постройката. Градена е с комбинация от два материала- камък и дърво, като преобладава дървото. Сградата е двуетажна, с раздвижен обем и живописен външен изглед- големи стрехи, чардаци, решетъчни прозорци. В приземния етаж са разположени избите, складовете, конюшнята и една стая за живеене. За горния етаж водят две отделни стълби- едната закрита, в западната част, а другата открита- в източната част на къщата. Половината от чардака е заета от повдигнат одър. На него в летните дни е почивало голямото семейство. В източната част от двора на тази къща се намира 
image
Хаджихристовата чешма
. По-рано се е намирала на главната улица срещу родната къща на писателя Петко Юрданов Тодоров, но при регулацията на улицата се е наложило да бъде преместена. Строена е през 1754 година от Кара Йоан от Арбанаси, прачичо на Макариополски. Подновявана е през 1813 година от хаджи Стоян Михальов, баща на Макариополски. В сегашния и вид е поправяна през 1873 година от хаджи Христо, брат на Иларион Макариополски. От там носи името си Хаджихристова чешма. Близо до нея се намира бюст-паметник на Макариополски.
image
Даскалоливницата Даскалоливницата е първата българска гражданска постройка в град Елена. Строена е през 1844 година за нуждите на първото българско класно училище, основано от Иван Николов Момчилов през 1843 и наречено "Даскалоливница" от Петко Рачев Славейков- възпитаник на училището. Сградата е двуетажна, изградена от камък и дърво. В приземния етаж са разположени три големи, добре осветени мази, всяка със самостоятелен вход, служили вероятно за дюкяни. Вторият етаж е бил предназначен за учебни цели. Тук се е намирала стаята за учителя, две класни стаи и отделна стая за учебни пособия. Класното училище е било снабдено с всички съвременни учебни помагала, с нова учебна програма и нови педагогически похвати. Учебният процес се издига на високо ниво и подготвя учители, духовни, революционни и политически дейци, взели активно участие за възстановяването и издигането на Българската държава. Еленската Даскалоливница изпраща като учители свои възпитаници в 61 града и 31 села в страната и извън границите и. Основател на класното училище е Иван Николов Момчилов (1819-1869)- бележит български възрожденски учител, преводач, автор на редица учебници и учебни пособия. Автор на "Граматика на новобългарския език" (1868), в която залягат основите на Търновската книжовна школа. Сградата е паметник на културата с национално значение. Реставрирана е през 1963 година като изцяло е запазен външният облик и са направени известни адаптации във вътрешната част с оглед уреждане на музейна експозиция на тема "Елена през епохата на Възраждането". 
image
В нея в документи и снимки е представена историята на града от възникването му до Руско-турската война 1877-1878. Проследено е участието и приноса на селището в националното Възраждане на България. В приземния етаж е уредена експозиция "параклис Архангел Михаил", където са изложени пренесени икони, църковна утвар и стенописи от едноименната църква в село Шилковци. 
image
Петте Разсуканови къщи
Петте Разсуканови или Петте Хаджидимитрови къщи, намиращи се на улица "Сава Катрафилов" са паметник на културата с национално значение. Те представляват един изключително интересен архитектурен ансамбъл от пет къщи под един покрив, строени от хаджи Димитър Разсуканов за петимата му сина. Сградите са разположени на лекото закривяване на улицата на малкото разширение, получено пред
image
църквата “Рождество на Пресвета Богородица”
, която е срещу тях. Широките стрехи на всичките пет къщи, които участват в ансамбъла, образуват обща линия, която следва закривената улична линия. Към двора всяка от къщите е двуетажна, а само първата и втората къща имат междинен етаж и затова откъм улицата изглеждат триетажни. Къщите са строени в края на XVIII и началото на XIX век. Фасадата на всяка от тях е хармонично свързана с тази на съседните сгради. Вътрешното разпределение на къщите е съобразено с предназначението им за живеене. В тях са застъпени традиционните къщи, соба, горница и чардак към двора. В четири от тези къщи в приземния етаж има и дюкян. Въпреки това всяка къща има свое характерно архитектурно решение, което я отличава от другите и и придава особена красота.
image

Камбуровият хан Камбуровият хан е построен около средата на XIX век и носи името на своя собственик Стоян Камбура, който е участвал във въстанието на капитан дядо Никола (1856 година), в Хаджиставревата буна (1862 година) и е бил член на Еленския революционен комитет. Ханът е паметник на културата с местно значение. 
image
Архитектурата на Камбуровия хан е изразителна, проста и лаконична- пример за балканската възрожденска архитектура. Широки стрехи, каменна зидария, прорязана със сантрачи, патинираните дървени талпи във втория етаж и пестеливо използваната бяла мазилка- всички тези компоненти на архитектурния образ сполучливо се допълват и допринасят за доброто въздействие. 
image
Архитектурата съответства и на предназначението и- хан от епохата на Възраждането, със загатнати функции на обществена сграда. Ханът преди се е намирал в село Йовковци, но поради изграждането на язовир "Йовковци", той е демонтиран и преместен на ново място в град Елена- архитектурно-историческия комплекс "Даскалоливницата". Днес в хана е подредена етнографска експозиция, показваща материалния бит и култура на населението от Еленския край в края на XIX и началото на XX век.

image

Часовниковата кула Забележителен и оригинален паметник на културата с национално значение, е кулата на градския часовник. Мястото и е сполучливо избрано, за да се вижда и чува от всяка част на града. Часовниковата кула, куполът на църквата "Успение на Пресвета Богородица" и камбанарията представляват тройна вертикална доминанта, която маркира обществено-религиозния център на града. Изградена е през 1812 година от неизвестен еленски майстор. В молитвеника на поп Христо Кършов е записано: "...Да знай куга се согради сахата сене 1812, чана укачи се на Енов денъ". Самият часовников механизъм и камбаната са купени от Фейзи ага, търновски аянин, "за хаир". Камбаната е изливана в Габрово, за което свидетелства надписът върху нея. Кулата е била основно ремонтирана през 1857 или 1858 година от известния еленски майстор Цончо Устабаши, укрепвана през 1953 година и напълно реставрирана 1987 година. Кулата се състои от три части, които са в хармонично съотношение. Долната каменна част е върху квадратна основа, висока 12,5 метра и се осветлява от тесни мазгали. Средната част е осемстенна призма с паянтови стени, измазани и варосани, покрити с медна ламарина. В нея се намира часовниковият механизъм. Най-горната част е отново с квадратна основа от съвсем лека дървена конструкция, открита от всички страни. Тук е окачена камбаната. Покривът е конусовиден, обшит с медна ламарина и завършва с шип с четири оловни топки.

image
Попниколовата къща Попниколовата къща е една от най-характерните в Елена. Строена е през първата половина на XIX век- около 1830 година. В първите години след Освобождението в нея е била настанена градската техническа служба, затова се нарича още "Старото инженерство". Сградата е триетажна, с приземие и два етажа. В приземието са изградени два дюкяна с каменни стени, а горните етажи са жилищни. 
image
Къщата е паметник на културата с национално значение.
След пълната и реставрация Попниколовата къща е предоставена на СУ "Климент Охридски за използване като научна и учебна база. В момента в къщата се помещава Музей по палеонтология към университета. В музея са представени материали от колекциите на акад. проф. д.г.н. Тодор Николов , ст. н. с. Стойчо Бресковски и ст. н. с. Кристалина Стойкова. Част от материалите от находищата около Елена са събрани от студенти от катедра Геология и Палеонтология към СУ “Св. Климент Охридски”, по време на тяхната лятна учебна практика по Палеонтология провеждана в базата на СУ в град Елена.
image
Къщата на Юрдан Хаджипетков  която е паметник с местно значение, се намира на улица "Иларион Макариополски" №2 и се различава от повечето еленски къщи с характерната си фасада. Тя е построена върху каменните основи на изгоряла по време на Освободителната война стара къща. Сградата е двуетажна. Стените на приземния етаж са тухлени. Цялата външна стена към улицата е от хубаво обработени и с правилна форма камъни. Приземието се състои от голям дюкян с два входа към улицата, три жилищни помещения, мазе и входен вестибюл, а горният етаж е жилищен. Разпределението на високите светли помещения носи белезите на представителност, характерна за самочувствието на по-заможните семейства. Сега в тази къща е разположена художествена галерия с голям фонд от произведения на изкуството, наброяващи над 1000 експоната и обособени в два раздела- "Средновековно и възрожденско изкуство" и "Съвременна живопис". В двора е запазена старата къща на Юрдан Хаджипетков (наследена от дядо му хаджи Тодор), в която е роден писателят Петко Юрданов Тодоров. Тя е едноетажна към двора, а към реката- двуетажна. Конструкцията и е талпена, а стряхата е широка. Към реката външната стена не е измазана и се включва много добре в общия силует край реката, един от най-характерните в Елена. Между къщите е издигнат паметник на видния български писател. В същата къща е родена е сестрата на Петко Юрданов Тодоров- Мина, известна от творчеството на Яворов.
image
Църквата "Успение на Пресвета Богородица"
е една от безспорните забележителности на Елена- уникален паметник на архитектурата и изкуството от епохата на Възраждането. Намира се в един и същ двор с църквата "Свети Никола". Построена е на мястото на стар параклис по инициатива на богати еленчани. Строежът и е започнат през 1836 година, а е завършен през 1838. Изградена е изцяло от камък, като е използван материал от разрушеното кале. С внушителните си размери (33 метра дължина, 21 метра ширина, 25 метра височина) и смелото си и сполучливо архитектурно решение, храмът е един от най-значителните представители на църковното строителство през Възраждането. Той е най-големият в цяла северна България до Освобождението и един от най-големите в страната до наши дни. Изграждането и е дело на майстор Михо от махала Горни Болерци, близо до Елена. Цялата постройка е със солидно изграждане и обработка на материала. Художественото изпълнение на детайла и особено вътрешното пространствено решение са огледало не само на повишеното самочувствие на гражданите, но и на голямото строително майсторство и конструктивна мисъл на майстор Михо. Църквата е трикорабна, триабсидна с притвор и галерия над него. Трите кораба са разграничени с по два реда от по четири стройни кръгли колони. Средният кораб е двойно по-широк от страничните. Сводовете се носят от арки, свързани с обща конструктивна система в двете посоки, усилени с дървени обтегачи. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през 1912 година.
image
Църквата "Свети Никола"
В съседство с Даскалоливницата се намира църквата "Свети Никола", най-старата в града. От една преписка върху псалтир, подарен през 1518 година на църквата от някой си Пера, научаваме, че тя вече е съществувала в началото на XVI век. По предания се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги е раздавал за ползване. На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, църквата "Свети Никола" била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Обновена е в сегашния си вид през 1804 година със средства на по-заможни граждани и с труда на населението. Построена е тайно, без позволението на турските власти за 40 денонощия.Външно нейната архитектура е скромна и непретенциозна, почти незабележима, за да не се дразни поробителя. Вътрешността е богато украсена в пълно съгласие с ортодоксалните схващания за храма като огледало на човешката душа. Църквата "Свети Никола" е изографисана от известните през онова време еленски зографи Давид и Яков, родом от махала Долни Болерци, които завършили работата си през 1817-1818 година. В тяхната работа, като помощници са взели участие и еленските зографи Йоан Попович и Йордан Михов Климентски. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за паметници на културата от национално значение. Тук се намират образите на светиите Методи Моравски, Георги Софийски Нови, Сава Сръбски и образът на Свети Климент Охридски, който е един от редките в България и Македония и има висока художествена стойност. В дясната страна на предолтарното пространство е вградена каменна плоча с хубав надпис от Дойно Граматик, в който са посочени датата на съграждането и ктиторите. С голяма художествена стойност са дървеният иконостас и владишкият трон в тази църква. През 1966 година църквата е конструктивно укрепена. При провеждането на реставрацията по стенописите над северната врата беше открита вградена каменна плоча с хубав релефен образ на патрона на църквата Свети Никола.
image



Тагове:   елена,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zvezdichka - Поздравления за постинга!
25.02.2013 10:35
Изключително богат на информация! Много интересни и неизвестни за мен неща прочетох Иво! Благодаря :)!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 5896758
Постинги: 349
Коментари: 2993
Гласове: 45729
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930