Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх, заема гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. 

По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност. Смята се, че светилището е от IV в.пр.н.е. Татул освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества съвсем сигурно е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината - в деня на зимното слънцестоене, например при изгрева си Слънцето е попадало на "мушката" на един специален скален процеп. 

Според Eлинските хронисти, Tракийските жреци познавали поимено 500 звезди и синхронизирали календара си по движението на небесните тела. А и мегалитът край Татул е ориентиран изток-запад като под конец и носи върху себе си белезите на нарочно издялани улеи, през които се наблюдава слънцето в точно определени дни от годината - 4-те равноденствия. 

Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен "саркофаг", чиято дължина е точно 170 см, и около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва. 

Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез). 

При Татул е открита статуетка на гол бог, мъж, изправен и подпрян с едната си ръка на лира, а с другата ръка държащ плектрон - нещо като перо, с което се свири. Статуетката е датирана от II - III век - римска епоха. Намерена е и монета от същата епоха. Статуетката най-вероятно изобразява самия Орфей.  

Част от находките на учените са и керамичен жезъл на жрец, запазено глинено кандилце с красиви орнаменти, прешлен за вретено, тежест за вертикален стан във форма на пирамида, чернофирнисова керамика (с лъскаво черно покритие), монети от IV – III в.пр.н.е. от Тасос и Маронея,  части от керамична маска на Дионис, друга керамика, теракота - глава на птица и др. Храмът е имал два периода, строен е наистина в IV – III в.пр.н.е., римският период се оказа вторичен. Светилището над Татул е съществувало от около ХV – ХIV в.пр.н.е. и без прекъсване е функционирало до началото на V век, когато е прието християнството. 

В късно-бронзовата и ранно-желязната епоха (ХV – VI в.пр.н.е.) то е било открито, жертвоприношенията са ставали в открити олтари. Намерени са  близо 30 глинени олтара, над 20 ритуални съдове. В елинистичната епоха се появява вече строителство и тракийската архитектура. 

Тогава култът влиза в сграда, мощите на тракийския владетел са пренесени и положени в този хероон, в мавзолея на владетеля. След това по римско време, когато римляните идват на Балканите, храмът е обновен около средата на I век. 

Между елинистичния и римския период вътре има слой, дебел около 1,3 – 1,4 м., който предстои да се разкопае и да проучи. Татул е уникален паметник - и като история, и като архитектура, и като строителство.