Намира се в североизточна България, на 2,5 км югозападно от село Свещари. Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Глинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на ІІІ в.пр.н.е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетския владетел Друмихед. 

Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Тя се състои от коридор и три квадратни камери: предверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди. Встрани от входа на помещението вероятно са били поставени дарове и жертвоприношения. Всичко направено от скъпи метали е разграбено още в древността. За богатствата затворени в гробницата говорят откритите кости на пет коня, посечени тук за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки кости и гробни дарове. 

До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника.владетел. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера.

Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете. Стените на гробната камера са оформени като колонада. Колоните са долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури) Кариатидите са застанали с вдигнати ръце.и са високи по 1.20м. Те са облечени в дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на дрехите е силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се спускат надолу по раменете, а на главите си имат своеобразна кошница наречена калатос. Косите, лицата и дрехите са били оцветени. 

Запазена тъмно-кафява боя по косите, лицата и дрехите. По статуите на кариаридите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си. Тези детайли показват, че владетеля, за когото е била предназначена гробницата е починал внезапно. Ръцете на някои от кариаридите са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда. Разкопаната гробница при Свещари не е изолирана. На протежение от два километра са запазени 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват. През 1985г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Париж, Франция, Свещарска гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/   - под № 49