Археологическите проучвания на Голямата могила край село Свирачи дадоха отговор на много въпроси, свързани с антична вила“Армира”,включително за произхода на нейните собственици и точната датировка на издигането й. Ситуирането на надгробната могила, начинът на изграждане и намерените при разкопките предмети от бита потвърдиха предположенията на експертите и научно доказаха безспорната връзка между двата обекта. Самата тя е уникален паметник на културно-историческото наследство със своята оригинална каменна конструкция и атрактивен погребален инвентар и дарове с висока архитектурно-художествена и историческа стойност. Античният некропол отстои само на 1 км диагонално на югоизток от вилата и се намира на най-високото място в околността – специално избрано да се откроява, с отлична видимост във всички посоки, осигуряващо по-голяма близост до боговете.Той е строен още приживе като могила-мавзолей за един от първите собственици на вила“Армира”, а впоследствие почти век по-късно по неизвестни причини е използван като фамилна гробница и задруг член на този аристократичен тракийски род “Голямата могила” е едно от най-впечатляващите погребални съоръжения в България от римската епоха и пред ставлява внушителен могилен насип с правилна куполообразна форма (60 м диаметър и 18-20 м оригинална височина), стегнат в много здрав пръстен от уникална каменна конструкция – крепида, която пази свещеното пространство от външния свят. Това монументално по своя характер съоръжение – единственото по рода си на Балканите, е сложна стъпаловидна конструкция от големи каменни блокове с дължина до 3,70 м, дъговидно изрязани по външната си страна и свързани един с друг чрез метални скоби, като образуват огромен кръг от прецизно напаснати елементи върху масивна основа. Каменният градеж на могилата е бил частично разрушен още в древността. При археологическите разкопки на и около могилния насип са разкрити неоспорими доказателства за изпълнен тракийски погребален ритуал според езическата религия на траките. Намерени са останки от гроб на знатен тракиец и комплекс от 2 погребални колесници със скелетите на 4 расови коня от 2 впряга и куче (първата четвърт на II в.), както и следи от 2 вторично вкопани гроба – детски в самия могилен насип (III в.) и още един подобен до могилата от мрамор, който е ограбен. Погребението на тракийския аристократ е извършено чрез трупоизгаряне, като останките от кладата са били събрани в центъра на площадка и покрити с керемиди, а недалеч край могилата са били положени и любимите му животни, свързано с вярата в задгробния живот. С множество глинени и стъклени балсамарии той е бил изпратен от своите близки в отвъдното. Гробът съдържа много богат инвентар и дарове от бронзови, мраморни, стъклени и глинени съдове, начупени и полуразрушени от огъня. Специален интерес представляват 2 дървени сандъчета с дребни лични вещи на покойника, едното от които е с изящна украса от бронзови апликации – маски.