В България има няколко турситически забележителности, носещи името „Дяволски мост“. Но обект на нашата виртуална разходка ще бъде средновековният Дяволски мост, който се намира на 400 м. надморска височина в Източния дял на Родопите в Южна България и който е дело на човешка ръка. Единият начин да стигнете до Дяволски мост е по черен неравен път, който започва от Ардино и преминава през обезлюденото и някак призрачно село Дядовци. Поспрете за миг и се насладете на застиналото време. Тук има един единствен жител, който e отказаl да приеме удобствата на „цивилизацията“ и сега е пастир на стадата от околните села. Подобно на опустошителен трус, всички къщи са полуразрушени и някак хаотично разхвърляни по неравния терен. Но спокойствието и зеленината са толкова магнетични, че мястото се превръща в идеално за пикник и кратка почивка.  
Ако пък искате да си направите по-дълъг преход и да опознаете живота в местните селца, изберете екопътека Баните - Вишнево - Гълъбово - Дяволски мост. Тя тръгва от противополжната на Ардино посока и спада към пределите на област Смолян. Следващ течението на река Арда, маршрутът ви предлага километри ароматна горска свежест, кътчета за почивка и добра маркировка. А краят й ще ви отведе там, накъдето сте тръгнали – Дяволският мост.
Местоположение Дяволският мост попада в пределите на община Ардино и се „протяга“ над живописния пролом, образуван от водите на река Арда. Отстои на около 5 км от село Гълъбово, на около 10 км от град Ардино, на около 40 км от областния град Кърджали  и на около 40 км от Златоград . 
История: Макар според учените Дяволският мост да е построен в началото на XVI в., корените му трябва да се търсят далеч назад във времето, още преди 7 000 години. На днешното му местоположение някога е имало римски мост, част от значимия античен път „Вия Игнасия“, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа. 

По нареждане на султан Селим I, през Средновековието мостът бил възстановен  за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името „Шейтан кюприя“ (в превод от турски Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майсторът Уста Димитър от съседното с. Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, изполвайки само камъни от местността. Онова, което остава загадка обаче е, как до днес тя е останала непокътната, без нужда от каквито и да било ремонтни дейности. Още по-странен е фактът, че на централния свод на Дяволския мост е открит гравиран хексагон, който днес изследователите наричат „Печатът на Соломон“.   Възхваляван като средновековен архитектурен шедьовър десетилетия наред, през 1984 г. с указ Дяволският мост е обявен за паметник на културата и заедно със стръмните пешеходни проходи към него, е поставен под защита на закона.   Легенди за Дяволския мост Подобно на всеки обект, наречен на Лукавия, и Дяволският мост е обгърнат в легенди, свързани с произхода на името му и с построяването му. Някои вярват, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи. Според други Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата. Една от най-разпространените легенди гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна (мотивът за вграждане е добре познат от литературата през Възраждането), „обричайки“ по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата девойка – на смърт (според фолкорния мотив, когато сянката бъде вградена, момата започва да линее и скоро напуска света на живите). 

Според последните проучвания обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи друга, малко известна легенда, която наскоро се оказа ключов елемент за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си (като вгради сянката й), за да построи моста.  Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но и му поставил условия. За да бъдел мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и все пак да не бил материализиран. При това в рамките на 40 дни. В противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му. За изумление на всички, включително на Дявола, зидярят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим (вече 500 г.), а злокобният образ наистина съществува. 
Конструкция на Дяволския мост : Отдалеч Дяволският мост изглежда внушително и някак антично.Наподобява островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката и оформяща 3 арки с 4 по-малки отвора между тях(служещи за отчитане нивото на водата). Централният свод, където е „Печатът на Соломон“ е и най-високият – почти 12 м. Дяволският мост е дълъг 56 м., вирок е 3,5 м. И наподобява калдъръмен път. Ниските перила от двете страни са запазени от стария римски мост.     Заслужава си да посетите и град Ардино. Въпреки че по-голямата част от населението му са мохамедани, има и християнска общност. Още по пътя на ключово място в града ще забележите чешма, направена като умалено копие на Дяволския мост - още един знак, че сте на прав път.Разгледайте джамията, християнската църква и центъра на Ардино, поседнето да похапнете в някоя кръчмичка и поразпитайте местното население за интересните места в района. Със сигурност ще останете приятно изненадани колко много неща можете да видите, правите и разберете само с една разходка до Дяволския мост.   Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.