Крепостта била разположена на главния крайдунавски път от днeшния Белград до делтата на р. Дунав. 

От тук започвали пътища за градовете Нове (Свищов), Марцианопол (Девня), Одесос (Варна), Никополис ад Иструм (при с. Никюп, Великотърновско). 

Тези данни научаваме от надписи върху милиарни колони, които стояли на изходните артерии на Сексагинта Приста. Първата част на името произхожда от латинското числително име “сексагинта”, което в превод означава “шестдесет”. 

Втората част е от гръцки език (приста, пристис) и означавала вид боен бързоходен кораб с весла. 

Предполага се, че в Приста е имало 60 места за акостиране на такива кораби, от където произхожда и името й – шестдесет кораба или градът – пристанище на шестдесетте кораба. 

Сексагинта Приста споделя съдбата на останалите крепости по десния бряг на Долния Дунав. 

Тя загива под ударите на авари и славяни в края на VІ и началото на VІІ век. По-късно, през ІХ – Х век, върху нейните руини, възниква средновековното българско селище Русе.