Втората Българска столица. Важни за българската държава събития бележи 893 година. 

Проведеният тогава Преславски събор утвърждава християнството и старобългарския като официални религия и език на младата българска държава. 

Съборът отделя българската църква от подчинеността й спрямо византийската, дава мощен тласък на просветните движения, издига за княз на българите Симеон I и премества столицата от Плиска в Преслав. 

Надпис на древна каменна колона свидетелства за това, че градът е бил създаден от хан Омуртаг, но истинския си разцвет получил по времето на Симеон Велики. 

Велики Преслав бил замислен и строен като типичен средновековен град. Внушителните му руини заемат площ от 3,5 кв.км. 

Строителите на Преслав изградили за първи път в Европа две концентрични защитни крепостни стени. И до днес ясно личат очертанията на части от крепостния зид, кръглата източна кула, северна и южна порти, дворецът и прилежащите му постройки. Останките на голямата тронна зала и помещенията за обслужване на царете също говорят за изключително великолепие и разкош. 

Упадъкът на Преслав започва по време на Втората Българска Държава, когато столица вече е Търново.

Крепостната стена и бойна кула
 

Ново разкрита /2007 г./ църква

Гробниците

Гробниците

Гробниците

Водното Огледало

Специално внимание несъмнено заслужава “Златната църква”, както са я нарекли още тогава. Тя е блестящ паметник на църковната архитектура на Първото царство и уникален паметник на българската архитектура въобще. 

Плановата схема съчетава централна ротонда, правоъгълен нартекс с две кръгли кули и обширен атрий, обграден от колонади. Ротондата с диаметър 10,50 м има дълбока, полукръгла абсида. 

Амвонът е в центъра на помещението, под купола. Стените са разчленени от 12 полукръгли ниши, пред които се издигат също 12 монолитни мраморни колони. 

Необичайният план, свободното очертание на вътрешните и външни стени, последователността при групиране на архитектоничните елементи и живописният силует отразяват разцвета на българската архитектура от “Златния век”. 

Изографисана е отвън със зооморфни елементи, като за целта майсторите са използвали разноцветна мозайка. 

Златната църква, с кръглия си купол и мозаечната си украса, е заслепявала миряните гледащи я с възхищение. 

И те е трябвало да преклонят глава пред нея, така както са се прекланяли пред Бога.
Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/   - под № 98