Столицата на Втората Българска Държава - Хълмът Царевец. Тази част от града е самостоятелно укрепена със стени и бойни кули. Тя е главната крепост на средновековния Търновград, в центъра на която се издигат царският и патриаршеският дворец. 

Установи се, че в строителството и са съществували три периода: първи, отнасящ се към ранновизантинската епоха с най-ранните строежи, датирани към началото на V-VIв.; втори - към първата половина на XII в., значително преди 1185 г.; трети - вероятно към XIII в., тъй като през периода на Втората българска държава околовръстната крепостна стена търпяла чести поправки и разширения, които непрекъснато я преобразявали. 

При археологическите проучвания са открити още над 370 жилищни и стопански сгради, 22 църкви(4 от които са ранновизантийски) и 4 манастирски комплекса. 

Освен представителите на феодалната класа - царе, боляри и духовенство - на Царевец е живяло и многобройно обикновено население, което обслужвало феодалната класа. Една част от него са били занаятчии, търговци, земеделци. 

Затова свидетелстват големият брой жилища и стопански постройки около царския дворец, Патриаршията, на северозападния и източния склон. Приблизителният брой на населението на Царевец през XII-XIV в. е 3000 - 3200 души.При застрояването на хълма се забелязва градоустройствена мисъл при изграждане на отделните части. 

Българската патриаршия. В централната част на най-високата част се извисява Патриаршеската църква “Възнесение Господне”. Построена върху основите на раннохристиянска църква датирана от края на V началото на VІ в., представлява трикорабна базилика с една апсида.

 

 

Двореца на Българските царе

 

Двореца

 

Троната зала

 

Дворцовата църква

Централната порта. В крепостта Царевец се влизало от три входа. Главният вход заемал най-западната част от хълма. Изграден върху тесен скален масив, нарочно пресечен за създаване на допълнително охранително съоражение. Макар и естествено труднодостъпен входа бил снабден с три последователни порти. Пред първата порта над Сенчестата скала имало дървен подвижен мост запазен до 1864 г. и бойна кула над портата.

 

Тертата порта на централният вход

 

Вторият вход на крепостта Царевец е Малката порта /Асеновата/ на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката между Царевец Трапезица и Новият град. Над Малката порта се издигала двуетажна кула, вратата е била дървена обкована с големи метални гвоздей.

 

Добре запазена мраморна колона.

 

 
На 700 м. от Главният вход в северна посока там където се събират северозападната и източната части от крепостната стена хълма Царевец завършва със силно издадена над река Янтра скала известна ката Лобната скала. През ХІ – ХІV в от нея са били хвърляни в Янтра предателите на Родината.

 

Западната част от крепостната стена с Малката порта и долу църквата "Свети Четиридесет мъченици".

 

Южната част от крепостната стена заедно с Балдуиновата кула

 

В югоизточният край на крепостта царевец в най-лесно достъпното място до крепостта се издигала бойна кула охраняваща Френкхисарската порта /третата порта на крепостта/ и голямо водохранилище на река Янтра. Тази кула е била свързана с името на латинският император Балдуин пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Известна е като Балдуиновата кула.
Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/   - под № 11

Царевец наистина заслужава отделно място. Който е ходил ще ме подкрепи. А който е наблюдавал светлинно-звуковия спектакъл вероятно го е запомнил завинаги.