Шуменската крепост (известна в Шумен и като Старият град) се намира на Шуменското плато, на около два километра от град Шумен. Мястото е било заселено преди повече от 3000 години - археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през ХІІ век пр.н.е.. Първите жители тук са траките от племето гети. 

Около 1200 г. пр.н.е. те създават тук първото поселение, което е неукрепено. По този начин Шуменската крепост се явява връстник на Приамова Троя (по-точно на VIIb пласт на Троя). Около V век пр.н.е. е построена и първата стена, но тя не е запазена днес. През 15 г. от н.е. римляните завладяват днешните земи на Дунавската равнина и Шуменската крепост става римско владение. 

Възможно е името на крепостта по това време да е било Даусдава, но това предположение засега остава недоказано. Римляните построяват нова стена, вече със спойка от хоросан и с кули - правоъгълна и U-образна. През римския период крепостта е по-скоро военен, а не политически център. 

Около 250 г. готите разрушават крепостта, но скоро тя е възстановена. През 395 г. Римската империя е разделена на Западна и Източна (Византия), като всички български земи остават към Византия. Византийците изграждат нова стена, вече с петоъгълни кули за да не бъдат уязвими при обстрел с каменометни машини. 

През ранновизантийския период Шуменската крепост е била развит производителен и търговски център. Но при варварските нашествия през VІІ век тя е била разрушена и за известно време останала необитаема. След идването на Аспаруховите българи през 680-681 гг. тя е възстановена (вероятно през VІІІ век). Българите не променят устройството на стените, с изключение на кулите, които те правят триъгълни. Построена е и "цитаделата", където резидират управителите на града. Вероятно през този период се появява и името Шумен. 

Тъй като е в близост до българските столици Плиска и Велики Преслав, крепостта е играла важна военна роля по времето на Първата българска държава, но значително им е отстъпвала по икономическо значение. 

През 1001 г. Шуменската крепост е завладяна от византийците, а през 30-те или 40-те години на ХІ век е била разрушена при печенежките нашествия, но по-късно е възстановена. 

В края на ХІІ век, след освободителното въстание на Асеневци, започва периодът на Втората българска държава, когато Шумен се превръща в един от най-развитите градове в Средновековна България. През този период добре се развиват земеделието, грънчарството (особено производството на сграфито-керамика), каменоделството, металообработването. При управлението на Иван Александър тук е имало монетарница. 

Цар Иван Шишман е посетил крепостта - свидетелство за нейното важно значение. През 1388 г., по време на похода на великия везир Али паша срещу североизточна България, тя е превзета от османските войски. При археологическите разкопки не са открити следи от разрушения от това време, напротив, османският пласт ляга плътно върху този от Втората българска държава, поради което се предполага, че крепостта е минала в османски ръце без съпротива. 

Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през 1444 година. По време на втория кръстоносен поход тя била превзета от войските на крал Владислав ІІІ Ягело след тридневна обсада и ожесточена съпротива от страна на неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което била изоставена завинаги. Към Шуменската крепост функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в нашата страна. 

Разкопките са били провеждани в периода 1957-1987 г. При тях са разкрити три стени - римска, ранновизантийска (използвана по-късно и от българи и османци) и от Втората българска държава, с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от ранновизантийска баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. "Култов център", където има основи на четири църкви на едно място), цитадела. 

Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би прабългарски шаман - въпросът остава неизяснен); надписът на "Остро... богоин" (според Вера Антонова, това е първият кирилски надпис в България) ;сграфито-керамика; букел-керамика от троянски тип (доказателство за това, че крепостта е връстник на Приамова Троя); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. 

Общата площ на крепостта е около 32 дек., но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието. Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време. 
Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/   - под № 94