Прочетен: 4518 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2011 10:17
Самуилова крепост e името на средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в т.нар. Ключка клисура. Намира се на невисок хълм на десния бряг на река Струмешница, на 5 километра северно от село Ключ.
Построена е вероятно в периода 1009-1013 година по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система. В съчиненията на византийските хронисти от 11 век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) с широка преградна стена - дема.
Археологическите изследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост е само част от тази фортифицационна система.
Тя е изградена върху основите на тракийско и раннобългарско славянско селище. Върху хълма цар Самуил построява землено укрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени.
Първият вътрешен вал има сложна конструкция с ядро от камъни и пръст и скара от дървени греди. Гребенът на вала е завършвал с широка стена, изградена от ломени камъни, споени с кал. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система. Ключката клисура с река Струмешица и Беласица в началото на 20 век Във фортификационно отношение укреплението носи белезите на българската укрепителна традиция, характерна за времето на Първото българско царство. Най-трагичните събития може би в цялата българска история се случват в началото на лятото на 1014 г. С големи военни сили Василий II влязъл в Ключката теснина. Но усилията му да бъдат пробити българските позиции срещнали яростната съпротива на защитниците.
И когата станало ясно, че византийците няма да направят пробив и да преминат укреплението, една част от тях, водена от Никифор Ксифия се върнала назад, обходила Беласица и през Мътница се явила в тил на българската войска. Изненадани, българите претърпели пълно поражение на 29 юли 1014 г. четиринадесет хиляди български войници паднали в плен. Василий II потеглил на запад, като приел решителното сражение със Самуил при крепостта Мокриево, след като поставил обсада на крепостта Струмица. В прохода между Беласица и Благуш планина български войски, предвождани от сина на Самуил, Гаврил Радомир, нанесли поражение над византийската армия.
Там загинал Теофилакт Вотаниат, най-близкият и най-добрият военачалник на Василий II. Известието за поражението и смъртта на Теофилакт озлобило императора и объркало плановете му за завладяването на България. Ожесточението му срещу българите било толкова голямо, че той заповядал безащитните 14 000 български пленници да бъдат ослепени, Като на всеки 100 души оставят по един водач с едно око. Заради нечуваната жестокост Василий II получил прозвището Българоубиец.
След безпримерното злодеяние, извършено от византийците в полите на Беласица и вида на скръбното шествие от слепци цар Самуил получава сърдечен удар и умиа на на 6 октомври 1014 г. След което България пада под Византийско иго. През 1916 година по време на Първата световна война Богдан Филов, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, заедно с Йордан Иванов посещават местата свързани с битката при Беласица. Той описва описва останките от укреплението и правилно оценява важната му роля в събитията от 1014 година.
Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/. № 5
Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.