Крепостта Кричим е строена през два периода - ранновизантийски (V-VІ век) и български (от времето на хан Крум).

Разрушена е през ХV век, когато загубила стратегическото си значение. От крепостната стена се открива приказна гледка към град Кричим, който е под нозете ни и към Пловдивското поле.

Кричим е древно селище от ранновизантийско време. В началото на дефилето на река Въча, на високи и непристъпни скали от двете страни се намират останките от двете средновековни крепости играли ключова роля в охраната на този важен планински проход.

Особено интересна е Асенова крепост /да не я объркаме с Асеновградската/, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е Асеновия камък, на който е изсечен един изключително ценен надпис, отлично запазен и днес. Той гласи: ”На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим”. Смята се, че става въпрос за Цар Иван Асен II, който е завладял крепостта през 1230 г. и е имал обичай да ознаменува своите победоносни походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена.

След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на Света Гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти издадени от името на Иван Асен II за тези манастири е запазена само този за Ватопед („Ватопедска грамота“).

Съхранена е и грамотата даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („Дубровнишка грамота“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка. През 1198 година Кричимската крепост е в ръцете на Иванко. Същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба. Кричим е едно от няколкото селища в Пловдивския край, които в ранното Възраждане. (1396 – 1762) са имали килийни училища.

Манастирите “Св. Богородица” и “Св. Врач” са поддържали църковно-славянското и българското книжовно предание и са служили за училища. Те са съхранявали най-скъпото нещо за народа - писмеността. През 1451 г. Кричим е записан като село в регистрацията на Филибе санджак (Пловдив).

По заповед на Мехмед II, на Чандарлъзаде Халил Хаѝреттин Паша внука му Халил Паша очертал границите на селото. Границата била определена по имена на дървета и околни пътища. Споменават се имената Ески Хисар (Стар хисар), Кова (кофа) юзу или юзлу.

Хиуджетът (документът) е написан от Мустафа бени Али (Хасковски Кадия), Хаджъ Мухаммет Сарухан бени Абдуллах, Искендер Мюслахаддин.

От крепостната стена се открива приказна гледка към град Кричим, който е под нозете ни и към Пловдивското поле. До крепостта се стига, като от градската черква "Св. Св. Козма и Дамян" се поеме първо по път, а след това вдясно по стръмна пътека (около 30 мин) има маркировка и крепостта се вижда от целият град.