
Прочетен: 5217 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2011 09:53


Крепостта Калето – /Белоградчишка крепост Калето/ една от най-добре запазените в страната. Използувайки естествената непристъпност на скалите през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на на римската, впоследствие
Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското црство, включващо териториите на днешна Северозападна българия, части от източна Сърбия и югоизточна Румъния.
Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на ХІV век. Те настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.
В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език- единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от три двора /всеки с възможност за автономна защита/.
Изградена като кастел от римляните през ІІІ в. Римляните използували при строежа естествената непристъпност на скалите, като издигали само две стени от северозапад и югоизток. От другите страни за преграда и днес служат два огромни скални масива, високи по 80-100 м.
През XV-XIX в. Белоградчишката крепост запазила средновековния си (български) облик. По-късно турците извършили някои доукрепителни работи и нови градежи по крепостния зид. Ползуването на твърдината в края на XVII и началото на XVIII в. изглежда във връзка с австрийските походи срещу турците през 1683-1689, 1714-1718 г. и 1735-1739 г.
Укрепването на крепостта било предизвикано и от желанието на турските власти да заздравят позицийте си в тази част на империята. Редица извори сочат, че тук е имало хайдушко движение и бунтуване на местното население.
Преустрояването на Белоградчишката крепост за огнестрелно оръжие започнало през 1805 г. под ръководството на френски фортификатори и завършило през 1837 г. от италянски инженери. В новият си вид крепостта обхващала 10 211 кв.м. Тя била разделена на три части, всяка отделена от другата с каменен портал и масивни железни врати.
Крепостната стена в зависимост от терена била с различна височина - от 3 до 15 м, а дебелината на зида в основата от 2 до 2,5 м. Крепостната стена имала и 350-400 бойници за огнестрелно оръжие изградени на мястото на българските зъбообразни амбразури.
Там, където извисявали снага българските бойни кули, турците построили три оръдейни площадки. Днес са запазени само караулните помещения и някои подземия, служили за тъмници и складове. Един от 100-те национални туристически обекта на България -http://ivoso100.blog.bg/ - под № 15
Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.