–На Вас ли махат, там горе? -подвиквам към жената, която си правеше селфи в различни нацупки и пози, на фона на морето, брега и реката.

–Мисля, че не! -взира се през големите си очила жената.

–Дайте да Ви снимам! -протягам към нея ръка, предпазливо.

–Може, ей тук на пирамидата! -отива енергично тя.

–Ето! -връщам ѝ телефона, и оглеждам тънката ѝ кестенява коса, зелените очи, широката челюст с големи устни в усмивка, гърдите под късата ѝ зелена пола, момичешките крака в бели маратонки.

–Заслужава ли си стоката? Все пак младо месо! -усмихва се широко жената.

–Човека горе махаше енергично! -отговарям стъписано.

–Оставих компанията, на менюто, в „Панорама“! Може би, човека обяснява нещо за турския плаж насреща! И аз съм се чудила, защо е празен този голям хубав плаж? -гледа ме усмихната жената.

–Пясъка е едър, а водата е дълбока, турската застава е еей там! А зад гората, плажа е като на Приморско и е двадесет километра! Плажа на Инеада! -казвам.

–Това откъде го знаете! Чел сте пътеписи? -смее се тя.

–Емпиричен опит! -казвам. От този плаж е най хубавата снимка в живота ми, аз, жената, двете деца, бяха ей такива, а сега са на двайсет и пет! -казвам.

–Чакай, ама сега на колко си? -пита ме тя. Щом те са на толкова?

–На петдесет и четири! -отговарям

–Давам ти тридесет и осем! -гледа ме тя.

–Трябва да Ви почерпя! -казвам.

–Може! -смее се тя. Само, че не в „Панорама“!

–Отсреща има друго заведение, в „къмпинг“ стил!

–Не работи! -видяхме.

–Може би отсреща! -казвам окопитен аз. Ей там на края на плажа е „кърския ресторант“! -протягам пръст. Турците ще ни се зарадват!

–Там ли? Онази сграда с червения покрив? -сочи и тя.

–Не, това е резиденция някаква! Ей онази дървения, която едва се забелязва! -и тя се опира в мен за да уцели посоката.

–Хайде, нали ще ме черпиш! -тръгва към стръмното тя.

–Хайде! -чувствам се на тридесет и осем аз. Ето тук? Какво ще кажеш?

–Жена ти? -спира тя и ме гледа ядосана.

–Тя е в Пазарджик! -казвам. Аз работя на един къмпинг преди Созопол.

–Кой къмпинг? -разпитва ме протоколно тя.

–„Царски плаж“! Днес почивам! -гледам зелените ѝ очи.

–Не съм го чувала!

–Сега го довършваме! Но караваните вече работят!

–Сутринта те видях! -казва тя, и ме гледа ледено. На една бензиностанция до Приморско! Беше с мацка и БеЕмВе за двеста бона! Тези панталонки „CROATIA”! -сочи ме изпитателно тя.

–Нашата първа свада! -смея се аз.

–Чао! -обръща се енергично жената.

–Поиска да я заредя! -казвам.

–И как я зареди? -тросва се през рамо тя.

–Бензин, „до горе“! Преди седем, трябва сам да си заредиш! Такива съм им правилата! Панталонките са ми любими! Хърватите са много добри на футбол, за разлика...

–Почерпи ли те?

–Не! И благодаря не каза, но това няма значение! Кога ще ми се случи, да зареждам беемве? -хиля се аз. Виж какво пише тук! -соча и задното стъкло на една малолитражка „ бордо“!

–Вама Вече, Дуранкулак, Крапец, Шкорпиловци, Кара дере, Иракли, Градина, Резово! -чете тя.

–Виждам те на Вама Вече! -смея и се аз.

–Тук не ми харесва! -казва жената. Хайде на Созопол, в северния край има едно заведение, по една крафт бира! Само ще се обадя, аз съм тук с брат ми сестра ми и зет ми. Къде ти е колата?

–Аз съм „на стоп“ от Созопол! -казвам.

–Върви ли? -усмихва се тя.

–Да! Ела да видиш!

–Благодаря ти! -целува ме бързо жената, и отпива от бирата.

–И аз! -целувам я и аз.