Всичко което ме вълнува! :: Денят 9 юли: 159 години от рождението на Иван Вазов

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.07.2009 17:59 - Денят 9 юли: 159 години от рождението на Иван Вазов

Автор: gosho568 Категория: Поезия

Прочетен: 4962 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 09.07.2009 18:00

На 9 юли 1850 г. в Сопот е роден писателят Иван Вазов (стар стил 27 юни). Вазов – български писател, поет, драматург, публицист, почетен член на Българската академия на науките (1921 г.), почетен д-р на филологическите науки. Брат е на Георги Вазов и Владимир Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, от където бяга в Браила. Попада в средите на българските хъшове. В България известно време учителства (1872 г. – 1873 г.). През 1875 г. става член на революционния комитет в родния си град. След избухването на Априлското въстание (1876 г.) емигрира през Цариград в Румъния. От този период е първата му стихосбирка “Пряпорец и гусла” (1871 г.), последвана от “Тъгите на България” (1877 г.). През Руско-турската война (1877 г. – 1878 г.) пише третата си стихосбирка “Избавление”. Работи в Берковския окръжен съд (1880 г.) и същата година се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа. и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков списва в продължение на 5 години вестник “Народний глас”. Той е главен редактор на списание “Наука”. През 1885 г. е съставител на литературното списание “Зора”. Отново с Константин Величков участва в съставителството на двутомната “Българска христоматия” (1884 г.). От това време са поетичният цикъл “Епопея на забравените”, повестта “Чичовци” и др. През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса. През 1894 г. излиза романът “Под игото”, последван от драмата “Хъшове” (1894 г.) и романа “Нова земя” (1896 г.). От 1889 г. живее в София. Издава списание “Денница” (1890 г. – 1892 г.). От 1897 г. до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на К. Стоилов. По време на войните създава патриотични песни, с които възпява героизма на българския войник. Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии, исторически повести. Обявен е за народен поет. Награден е с ордена “Св. равноапостоли Кирил и Методий” (1920 г.) и с много други български ордени. Произведенията му са преведени на около 50 езика. Умира в София на 22 септември 1921 г.