Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2022 22:02 - va banque
Автор: marrta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6269 Коментари: 4 Гласове:
13

Последна промяна: 09.08.2022 22:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



  Времето е филмово.

Имам фатално усещане,
че филмът отдаавна не е моят.

Щъкат напред-назад хора и вещи.
И си вре острия нос между тях една  
нужда - съвсем нашенска нужда
от фалшиви герои...

(Tи горе чуваш ли, хей, Тошко Колев?)

Филмово, филцово, фрицово, рицово…
Какво ли ще бъде времето утре?

Все пак залагам на слънцето.
Слагам всичко на слънцето!

Да се врътне рулетката
и листата да ни затрупат!






Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Имам една любима мисъл, но не помня ...
10.08.2022 22:56
Имам една любима мисъл, но не помня от кого е:))) Писали сме по нея есета с учениците. "Онзи, който върви с очи, вперени в слънцето, не вижда сянка. "
А за филма си права - някакви измислени, фалшиви герои все се опитват да ни вкарат в хоръра.:) И май успяват.
Много силни стихове! Поздравления, Доре!
цитирай
2. marrta - donchevav - привет, Вени!
13.08.2022 08:56
Така безстрашно гледам слънцето, и сянката ми не изостава, понякога отклонявам поглед към нея - сутрин е много източена - източно източена...

Мен ми липсват фалшиви герои като Тошко Колев, такива осъзнати хора, които признават грешките и недостатъците си.
Поздрави, Вени! Благодаря!
цитирай
3. marrta - https://www.youtube.com/watch?v=MKlXoiSo-VU
14.08.2022 00:43
...
цитирай
4. marrta - ,,,
22.09.2022 22:00
ПУПАВО ВРЕМЕ

Йордан Радичков



Почти винаги когато изляза в Софийското поле да наобиколя старите ловни места било на пъдпъдък и на гургулица през лятото, или на бекасина и дива патица през есента, все ще срещна и някой шилегар с шилетата му. Това обикновено е край някой от временните летни овчарници, които никнат като гъби след дъжд в полето. Оградата на такъв овчарник е скована надве-натри от дървени пръти. До нея стои на четирите си крака дървен сандък, направен от щайги, покрит с крадена мушама и найлон. В него се излежава или спи шилегарят, като пропълзява вътре на четири крака, а отвън клечи вързано на синджир куче. То обикновено е толкова мършаво, че цялата му костна система може да бъде изучена, без да се сваля кожата от гърба му.
Види ли човек - кучето лае. Ако няма човек - пак лае. Ама така лае, като че изпраща кучешките си позивни на цялата вселена, а вселената стои смълчана и слуша.
Към така нарисуваната картина мога да добавя и опита в някои шилегарници да се направи подобие на навес, та при дъждовно време и буря стоката да има къде да се подслонни. Дъждовете и летните бури обаче са съсипали всичко и от навесите са останали само подобия - щипки слама, кичури от камъни и тръстика, парчета найлон и черна мушама, които при вятър се развяват като знамена, сякаш шилегарникът всеки миг ще тръгне през полето да воюва и да се бие с ветровете.
По обедно време шилетата се навъртат около пладнищата, разположени под сенките на стари върби, тополи или някоя дива круша, кой знае как помилвана от брадвата на човека. Бог отдавна е отвърнал лице от нея, само сврака, ако се наскита по тия места, ще благоволи понякога да кацне в дървото, да огледа полето и да поразмишлява. Когато в късните есени задухат студените ветрове и плъпнат мъглите, съм виждал и гарван да стои неподвижно в крушата, мълчалив, дълбоко умислен. Той е толкова стар, че ми се струва да е бил свидетел на обесването на Васил Левски край София и че оттогава именно е станал затворен и мълчалив. Плодовете на крушата са стипчиви. Ако човек реши да опита, устата му така изтръпва, че сума време подир това не е в състояние да подсвирне с уста.
Но да оставим крушата и да се върнем при шилетата и шилегаря. Шилегарят нарича шилетата си въшки и непрестанно им подвиква: "Дей, пупави въшки, дей!" Той не само се обръща към тях по този любезен начин, но ги замеря и с гегата си, за да ги възвръща. От тази гега шилетата куцат кое с лява нога, кое с дясна, кое със задна нога, кое с предна, тъй че почти всичко е осакатено от своя пастир. Ако и Бог по този начин пасе човешкото стадо, то тежко и горко ни!
Защо пастирят нарича шилетата си пупави?
Нарича ги пупави, защото растат предимно на корем. Според местния говор пупа значи корем. Пупавото се употребява главно в среден род, за да се подчертае неговата недоразвитост и инфантилност. Това понятие се разпростира не само върху домашните животни, то засяга също така и човека, особено децата. При неправилно хранене и отглеждане децата стават пупави и колкото повече растат, толкова повече пупавеят. Да запупавее може, разбира се, и възрастният човек, но при възрастния за разлика от децата това ще рече, че наред всичко е и малко възглупав - запупавял му е акълът. Когато едно нещо започне да пупавее, отърване няма..." Съдба, какво да се прави!
Щом есенно време разцъфне кърпикожухът, пупавите шилета вече не се завират по пладнищата, а се разстилат във верига и пощят усърдно тревицата. От сушата всичко е изгоряло, полето е оголено като длан, обаче където минават канали и има подпочвени води, се зеленее примамливо млада тревица. За пупавите тази зелена тревица е благодат. Те бързат да доопасат всичко, преди да е паднал снегът.
Есенната картина се обогатява от появата на белите пупавици по пасищата. Малко дъждец само да падне и ето че сутрин се бялват гъби печурки и пупавици. Пупавицата - това е прахавицата. Тя е съвсем топчеста и расте само на корем. По-пупаво от нея едва ли друго нещо може да се срещне в полето. Тя стои малко възглупаво на един крак, очаквайки да я забележат. За забелязване я забелязват, но никой не посяга към нея. Тя така и правостояща остарява, сбабичосва се, изсъхва и сърцевината й се превръща в прах, откъдето идва другото й име - прахавица. Много ог идеите на нашето време могат да бъдат оприличени на пупавиците. Докато политиците говорят колко нови и свежи са тези идеи, то те вече са се сбабичосали и са почнали да се превръщат в прах. Ако човек стисне с ръката си такава пупава и надута идея, няма да чуе никакъв звук, а само едно: "Пах-пах!"
Към кърпикожуха и пупавиците трябва да турим и циганското петле, на което освен папуняк казват още и пупавец. Когато тръгне да се разхожда помежду запувялите шилета, той така се вдъхновява, че разтваря широко гребена си и започва да пупа. Дали вика друг пупавец или пупа просто от задоволство и удовлетворение не мога да кажа. Някои наши политици в своите публични изявления много напомнят пупането на папуняка. Те изпитвват истинско удовлетворение от пупането... Но да не подминаваме птицата!... Звуците, които тя издава, е трудно да се нарекат песен, затова народът е дал сполучливото определение пупа. По същия начин се казва, че бухалът буха, кукувицата кука, гугутката гука и прочие. С пупането си пупавецът (циганското петле) се легитимира пред шилегаря и стадото.
Слушайки пупането, шилегарят на свой ред се въодушевлява, възкликва любимото си: "Дей пупави въшки, дей!" и замята с гегата към пупавеца, но няма досега случай да го е улучил, както например улучва шилетата си. Птицата подрипва, пак каца и без никак да се помайва, започва отново да пупа.
Като гледам цялата тази "мила родна картинка", ми идва на ума, че у нас са пупави не само шилетата и гъбата пупавица и не само папунякът пупа, ами целият ни живот сякаш запупява. Покрай живота и ние, неговите жители, запупяваме. И не само телесно. Запупяваме и умствено, и духовно. Затова от всичките ни усилия и начинания вее все повече и повече пупавост. А когато вечер слушам изявленията на говорителите на различните политически сили, ползващи временния статут на националната телевизия, пред очите ми застава натрапчиво и някой от споменатите по-горе шилегарници с вързано отпреде им им куче.
Ако минава човек - кучето лае. Ако не минава - пак лае.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1754621
Постинги: 575
Коментари: 3429
Гласове: 11581
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031