Казват, че съвършенството не е в благополучието на душата, а е един от фрагментите на свободата й. Отпечатъкът на Щастията винаги ни личи - като жигосване е.Изглежда искаме едновременно безкрайни вълнения и съвършен покой...
Когато човек преодолее своите пет демона: неспокойствието, съмнението, осъждането, гнева и страха, няма да има тъга в Любовта.
Хората избягват да се докосват до най-мъчителните нива в себе си, за да ги изчистят като Авгиеви обори. За да можем да правим паралел, да определяме стойностите си все ни трябват сравнения от Изживяното. Но само Необикновеното ни показва, че грешим.

За да има дъга трябва ридаещ облак, танцуващ вятър и усмихнато слънце /и друг път съм го казвала/.
Перифразирам мисълта си в мълчаливите съгласия: Нещата говорят различно на различните хора! Мълчанието ни кара да Чувстваме еднакво! Така е и в Отвъдното Прозрение за меневритмията ми.
Когато се озовем в миговете на готовност да назоваваме открито преживяванията си, разбулваме поразителната Истина, че не можем да избягаме от себе си. Където и да отидем. И дали неспокойствието е междудействие, което ни тласка в правилната посока? Не мисля... Но съм готова да вляза в Пещерата на Тигъра и да получа Просветление, защото съм съградена от Любов.