Постинг
15.08.2012 18:25 -
Соколски манастир „Успение Богородично”
Всред глухите недра на Стара планина,
всред чаровните балкански самотии,
в една от разкошните гънки на
северния склон на тая планина е кацнал,
недалеко от Етъра, Соколският манастир.
Кацнал със своите чардаци
и с блестящото на слънцето кубе,
между зелените гористи висоти,
над един дълбок,
пълен с вечен шум на реката,
той приветливо и радостно се изпречва
в зеления си фон,
пред пленения поглед на поклонника,
който иде по върлия път
откъм Габрово да го посети.
Иван Вазов, 1901 г.
През есента на 1832 г. архимандрит Йосиф Соколски пристига в родния си край от Троянския манастир, придружен от йеромонах Агапий. Двамата решават да основат Света обител. Избират каменната тераса пред Соколовата пещера за място на новия манастир и издълбават първата църква във варовиковата скала.
Църквата е малка и дървена, а до нея е постровена дървена къща за живеене. Всичко е готово през януари 1833 г., а освещаването е направено от търновския митрополит Иларион Критски на 15 август 1834 г., празника Успение на Пресвета Богородица.
Сегашната църква е построена през 1834 г., като стенописите от вътрешната и външната й страна са нарисувани през 1862 г. от поп Павел и сина му Николай Попович от с Шипка, Казанлъшко.
Иконостасът също е изработен през 1862 г. от Тревненски майстори, а храмовата икона е рисувана от известния габровски живописец Христо Цокев - Живописеца. Вярва се, че иконата на божията майка с Младенеца, поставена в малък иконостас от лявата страна в църквата, е чудотворна. Целият манастирски комплекс е завършен през през Възраждането с дарения на габровци и жители на околните села. Ценен архитектурен паметник в двора на манастира е голяма кръгообразна чешма, съградена от известният майстор Уста Колю Фичето, която блести с красотата си и до днес.
От 1968 г. в северната част на манастира има параклис с красив иконостас и икони на Исус Христос и Света Богородица с Младенеца, рисувани от големия майстор Захари Зограф.
Целият манастир, включително и стенописите, са реставрирани наскоро с финансова помощ от Европейския съюз. През 1836 г., по идея на архимандрит Йосиф Соколски, в манастирът е открито религиозно училище, в което преподава за кратко и известният просветител Неофит Хилендарски Бозвели. Поради липса на добре подготвени учители и малкото на брой ученици, школо бързо замира. Както и повечето манастири в България, Соколската света обител е тясно свързана с освободителната борба на българския народ против турските поробители. През 1865 г. там е осветено знамето на четата на Капитан Дядо Никола. На 1 май 1876 г. манастирът служи за сборен пункт на габровските участници в Априлското въстание, предвождани от Цанко Дюстабанов. По време на Руско-турската война (1877-1878) монасите посрещат руските войници и офицери.
В миналото Светата обител била посетена от Найден Геров, Петко Р. Славейков, д-р Васил Берон, Георги С. Раковски, Иван Вазов, пътешественика Феликс Каниц, англичаните Стаби и майор Кокса. От основаването си до 1959 г. манастирът е бил мъжки. След незаконното взривяване на Габровския девически манастир в центъра на града през август 1959 г. монахините са преместени в Соколския манастир. Така той се превръща в женски. Заедно с тях е пренесена цялата документация на Девическия манастир „Свето Благовещение”, заедно с библиотеката на светата обител. Днес игуменката Майка Мелания посреща всички миряни и поклонници. Много са хората, които желаят да почиват в манастира, за които има специално оборудвани стаи, а цените са повече от достъпни. Със специално Министерско постановление № 79 от 1971 г. Соколски манастир е обявен за паметник на културата и архитектурата.
Източници: Енциклопедия България, т. 4 Д-р Петър Цончев, „Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси”, Г. 1996 Даниела Цонева, Момчил Цонев, „Имало едно време в Габрово”, С.2009 Снимки: Личен архив
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Църквата е малка и дървена, а до нея е постровена дървена къща за живеене. Всичко е готово през януари 1833 г., а освещаването е направено от търновския митрополит Иларион Критски на 15 август 1834 г., празника Успение на Пресвета Богородица.
Сегашната църква е построена през 1834 г., като стенописите от вътрешната и външната й страна са нарисувани през 1862 г. от поп Павел и сина му Николай Попович от с Шипка, Казанлъшко.
Иконостасът също е изработен през 1862 г. от Тревненски майстори, а храмовата икона е рисувана от известния габровски живописец Христо Цокев - Живописеца. Вярва се, че иконата на божията майка с Младенеца, поставена в малък иконостас от лявата страна в църквата, е чудотворна. Целият манастирски комплекс е завършен през през Възраждането с дарения на габровци и жители на околните села. Ценен архитектурен паметник в двора на манастира е голяма кръгообразна чешма, съградена от известният майстор Уста Колю Фичето, която блести с красотата си и до днес.
От 1968 г. в северната част на манастира има параклис с красив иконостас и икони на Исус Христос и Света Богородица с Младенеца, рисувани от големия майстор Захари Зограф.
Целият манастир, включително и стенописите, са реставрирани наскоро с финансова помощ от Европейския съюз. През 1836 г., по идея на архимандрит Йосиф Соколски, в манастирът е открито религиозно училище, в което преподава за кратко и известният просветител Неофит Хилендарски Бозвели. Поради липса на добре подготвени учители и малкото на брой ученици, школо бързо замира. Както и повечето манастири в България, Соколската света обител е тясно свързана с освободителната борба на българския народ против турските поробители. През 1865 г. там е осветено знамето на четата на Капитан Дядо Никола. На 1 май 1876 г. манастирът служи за сборен пункт на габровските участници в Априлското въстание, предвождани от Цанко Дюстабанов. По време на Руско-турската война (1877-1878) монасите посрещат руските войници и офицери.
В миналото Светата обител била посетена от Найден Геров, Петко Р. Славейков, д-р Васил Берон, Георги С. Раковски, Иван Вазов, пътешественика Феликс Каниц, англичаните Стаби и майор Кокса. От основаването си до 1959 г. манастирът е бил мъжки. След незаконното взривяване на Габровския девически манастир в центъра на града през август 1959 г. монахините са преместени в Соколския манастир. Така той се превръща в женски. Заедно с тях е пренесена цялата документация на Девическия манастир „Свето Благовещение”, заедно с библиотеката на светата обител. Днес игуменката Майка Мелания посреща всички миряни и поклонници. Много са хората, които желаят да почиват в манастира, за които има специално оборудвани стаи, а цените са повече от достъпни. Със специално Министерско постановление № 79 от 1971 г. Соколски манастир е обявен за паметник на културата и архитектурата.
Източници: Енциклопедия България, т. 4 Д-р Петър Цончев, „Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси”, Г. 1996 Даниела Цонева, Момчил Цонев, „Имало едно време в Габрово”, С.2009 Снимки: Личен архив
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Всички християни празнуват Благовещение
Честит държавен празник 1-ви април - BG ...
1-ви април - ден на депутатите
Честит държавен празник 1-ви април - BG ...
1-ви април - ден на депутатите
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela