Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2022 23:43 - Укрепване и разширяване на славянобългарската държава /7-9 век/
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 3095 Коментари: 7 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
.
.

Образуване на българската народност

Димитър Ангелов

 

ГЛАВА ТРЕТА.

Изграждане на българската народност VII—IX век

 

1. УКРЕПВАНЕ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ВКЛЮЧВАНЕТО НА СЛАВЯНСКИТЕ ПЛЕМЕНА ОТ БЪЛГАРСКАТА ГРУПА В НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ

 

 

Създаването на славянобългарската държава е събитие, което изиграва огромна роля за цялостното ни историческо развитие през средновековната епоха и особено за изграждането и утвърждаването на българската народност. Държавата, както се знае, е един от основните фактори, който съдействува за политическото, икономическото и териториалното обединяване на отделни етнически групи, за тяхното сближаване и взаимопроникване, за сплотяването им в устойчиви общности. В конкретния случай етнообразуващата роля на славянобългарската държава се е осъществявала в две направления: от една страна, в постепенното преодоляване на племенната раздробеност на славяните от българската група и сливането им в едно цяло и, от друга страна, в смесването на „славяни” и „прабългари” и премахването на съществуващите помежду им различия в религиозно, битово, езиково отношение. С други думи, славянобългарската държава, образувана в края на VII в., съдействувала за осъществяването на един двустранен по своя характер етногеничен процес (от консолидационен и асимилационен характер), който имал за краен резултат образуването и утвърждаването на българската народност като устойчива етническа, политическа и културна общност. Без наличието на държава този процес би бил немислим и невъзможен.

 

Един от решаващите моменти, който създал необходимите условия за изграждането на българската народност, било териториалното и политическото укрепване на славянобългарската държава и постепенното включване на редицата славянски племена от българската група в нейните предели. Първоначално, както се знае, в границите на България били включени само славянските племена от Мизия, които влезли в сътрудничество с Аспаруховата дружина в общата борба срещу Византийската империя. Що се отнася до славянските племена в Тракия, Македония, Албания и Гърция, то те, макар и да запазвали известна вътрешна самостоятелност, се намирали на територията на Византия и под контрола на цариградската администрация. Това се отнася и до групата прабългари на Кубер, които се заселили в края на VII в. в областта около Прилеп и Битоля.

 

При това положение пред владетелите на младата славянобългарска държава стояла за изпълнение една важна външнополитическа задача, а именно — да включат в пределите на България и онези славянски племена, които се намирали под чужда власт. [1] Това е било политика, която целела да обедини всички славяни ог българската група в техния естествен етнически и държавен център. Осъществяването на подобна политика срещало обаче сериозна съпротива от страна на Византийската империя, която не могла да ipe примири с настъпилите политически и териториални изменения на Балканския полуостров след заселването на славяните и прабългарите. Византия се стремяла постепенно да подчини напълно новодошлите „варвари” и да ги превърне в свои поданици. Така още от самото начало между Византия и славянобългарската държава се създала враждебна обстановка, която се дължала на техните противоречиви външнополитически и държавни интереси.

 

Първоначално събитията се развивали благоприятно за България. Приемникът на Аспарух, хан Тервел (702—718), се възползувал от вътрешните междуособици във Византия, помогнал на сваления император Юстиниан II да си върне престола и получил като отплата за това областта Загора (южно от Стара планина между градовете Сливен и Несебър). [2] В тази област живеело многочислено славянско население от „българската група” и така броят на славянските поданици в славянобългарската държава бил увеличен значително. Пак по времето на Тервел, както изглежда, били разширени границите на държавата и в западна посока, като обхванали земите на славянското племе тимочани в басейна на Долни и Средни Тимок. [3]

 

През втората половина на VIII в. славянобългарската държава се намирала в криза и не била в състояние да продължи своята обединителна политика. В страната избухнали междуособици и започнала честа смяна на хановете. [4] По същото време Византийската империя, която в началото на VIII в. изпитвала силен натиск ог страна на Арабския халифат, успяла да отбие постоянните заплахи и да укрепи военната си мощ. Това дало възможност на цариградските императори да насочат цялото си внимание към Балканския

полуостров и да активизират своята политика по отношение на сла вянските племена и на славянобългарската държава. Особено деен в това отношение бил визант ийският император Константин V Копроним (741—775). През 759 г. той предприел поход срещу славянските племена, “живеещи на територията на Византия. Летописецът Теофан съобщава, че императорът „опленил Славиниите в Македония, а останалите направил свои подчинени (τὰς κατὰ τὴν Μακεδονίαν Σκλαυινίας ἠχμαλώτευσε καὶ τοὺς λοιποὺς ὑποχειρίους ἐποίησεν). [5] От това известие може да се заключи, че действията на Константин Копроним са били на широк фронт и че те са се развили в една обширна област в Македония, Тракия, Албания и в земите на днешна Гърция, където имало по това време славяни от българската група. Трябва да се предполага при това, че ударът, предприет от византийските, войски през 759 г., засегнал не само славянските племена, но и потомците на Куберовите прабългари в Южна Македония, които по това време са били почти напълно претопени сред тамошното славянско население. [6]

 

Едновременно с действията срещу славянските племена на територията на Византия Константин V Копроним предприел пряко настъпление и срещу славянобългарската държава. Възползувай от вътрешните размирици в страната, той нахлувал на няколко пъти дълбоко в пределите на България, без да срещне сериозна съпротива. Едва след възкачването на хан Телериг на престола (768—769) се засилил отпорът срещу нашествениците. През 773 г. Телериг възнамерявал да изпрати, съобщава летописецът Теофан, „една 12-хилядна войска, която да подчини Византия и да пресели жителите ѝ в България” [7]. Касае се за смел противоудар от страна на българския хан срещу настъпателните действия на Константин Копроним с крайна цел да се присъедини една значителна част от славянското население в днешна Македония и по-специално областта, заемана от берзитите. Планът на Телериг не могъл да бъде обаче осъществен и замисленият поход към Берзития изобщо не се състоял. Наскоро след това Константин V Копроним потеглил отново на война срещу славянобългарската държава, но по време на похода починал (775 г.).

 

След смъртта на Константин Копроним войнствената византийска политика спрямо България била за известно време изоставена. Продължили обаче опитите на цариградските императори за пълно подчиняване на славянските племена на територията на Византийската империя, които въпреки предприетия срещу тях военен поход от 759 г. продължавали да се управляват от своите местни вождове и да притежават известна самостоятелност. През 783 г. цариградските управници подготвили срещу славяните друга военна експедиция начело с изтъкнатия пълководец Ставракий. [8] Ако се съди от разказа на Теофан, в резултат на тази експедиция били подчинени славянските племена в Тракия, в Южна Македония и в Северна и Средна Гърция. Византийската войска навлязла и в Пелопонес, откъдето докарала голям брой пленници и богата плячка. За да отпразнува победата над славяните в Тракия, тогавашната византийска императрица Ирина предприела тържествено пътешествие и отишла в град Бероя (Стара Загора), който бил преименуван в нейна чест Иринополис. Византийците възстановили разрушените крепостни стени на Бероя, както и крепостните стени на Анхиало и на Несебър, пострадали по време на някогашните нашествия на авари и славяни.

 

В борбата си срещу славяните византийските управници действували не само с въоръжена сила. Те разпространявали сред славянското население християнската религия, като целели по такъв начин не само да го откъснат от езическата вяра, но и да създадат условия за въвличането му в сферата на ромейската култура и така постепенно да го обезличат като самостоятелен етнос. Политиката на християнизация на славянските племена добила особено широк размах към средата и втората половина на VIII в. Важна роля като център на религиозната пропаганда, сред славяните започнала да играе тогава църковната епархия Македония с главно средище Солун и с епископски седалища в Едеса (Воден), Хераклия (Лерин), Кастория (Костур) и други селища в Южна и Западна Македония. [9]

 

Един нов противоудар срещу Византия бил предприет през 789 г. по време на управлението на хан Кардам (777—802). Изпратените от хана войски навлезли по басейна на река Струма, където обитавало славянското племе стримонци. Тяхна цел е била вероятно да освободят цялата тази област от византийска власт и да я присъединят към пределите на славянобългарската държава. И този път обаче замисленият план не дал желания резултат. Византийската власт продължава да пази своите позиции в Тракия, в днешна Югозападна България, в Македония и в Гърция и да държи под контрол местните славянски племена. В отговор на суровата политика на цариградските управници през 805 г. славяните в Пелопонес (езерци и милинги) вдигнали голям бунт и обсадили силната крепост Патрас. [10] Въстанието им било обаче потушено и тогавашният византийски император Никифор I Геник предприел строги мерки за укрепване на властта на империята в този най-южен край на нейните балкански владения. Всички въстанали славяни заедно със семействата им, с роднините им и имотите били предадени в собственост на Патраската митрополия като нейно зависимо население. Те били задължени да издържат занапред за сметка на своите общини стратезите, императорските чиновници и посланиците на чуждите страни, пращани в тази област. [11] Няколко години по-късно, през 810 г., по 

нареждане на византийския император в отделните „Славинии”, намиращи се на територията на Византия, били заселени жители от различни провинции (теми) на империята. [12] Заселени били вероятно главно гърци от Мала Азия, а може би и от други области. С тази мярка се целело да се усили етническата пъстрота в земите, заемани от славянското население, за да се ограничи неговият числен превес и да се създадат условия за постепенното му смесване с чужди етнически групи, което би довело до по-лесната му романизация. Изобщо по време на царуването на Никифор I Геник политиката за подчиняване на славянския елемент в границите на Византия се активизирала твърде много.

 

Същевременно обаче в началото на IX в. след изживяване на вътрешните междуособици славянобългарската държава укрепила вътрешното си положение и могла да пристъпи отново към осъществяване на своите обединителни планове по отношение на славяните от българската група. Първи успехи в това направление били постигнати при хан Крум (802—814). През 809 г. изпратени от него военни отреди навлезли в Струмската област, където разбили намиращата се там византийска войска. През същата година Крум завзел големия град Сердика. [13] Така в пределите на славянобългарската държава бил присъединен още един важен край в днешна Югозападна България, населен със славяни от българската група. Последвал старателно подготвен противоудар от страна на Никифор I Геник, който проникнал дълбоко с войските си в България и изгорил столицата Плиска, но наскоро след това той претърпял тежко поражение в един старопланински проход (вероятно Върбишкия) и сам паднал в боя (26 юли 811 г.). [14] След това поражение военното надмощие на славянобългарската държава над нейния южен съсед станало съвсем очевидно и то се изразило в осезателен натиск на Крум в Източна Тракия. Били превзети редица селища в тази област и с това в пределите на България били включени още славяни от българската група. След една нова победа, нанесена на византийците при Версиникия (близо до Одрин) на 22 юни 813 г., Крум започнал да се готви вече за пряк удар срещу самата византийска столица. При тази подготовка, както отбелязва един анонимен византийски извор (т. нар. scriptor incertus), той събрал голяма войска, като взел за съюзници аварите и всички Славинии (καὶ πάσας τὰς Σκλαβινίας). [15] Това известие е твърде показателно. То свидетелствува за създадения боен съюз между славянобългарската държава и редицата намиращи се още вън от нейните предели славянски племена от българската група, които виждали в нейното лице своя естествен политически и етнически център. Под „всички Славинии” трябва да подразбираме славянските племена, най-вече Тракия и Македония, които все още се намирали под византийска власт и които се надявали, че след един съвместен удар, нанесен срещу отслабената по това време Византийска империя, ще могат да извоюват най-сетне своята свобода и политическата си независимост. Чрез съюза си с „всичките Славинии” Крум се е стремял очевидно към осъществяване на онази обединителна политика, която прабългарските ханове са били подхванали още от началото на VIII в. и която е имало изгледи да завърши сега с успех. По време на подготовката за настъпление срещу Цариград обаче Крум починал и замисленият поход не могъл да се състои.

 

По време на царуването на Крум славянобългарската държава постигнала териториални придобивки не само на юг от Стара планина (в Източна Тракия и в областта на София), но и в северозападна и северна насока. Според едно известие във византийския енциклопедичен речник, познат под наслова „Свида”, през 805 г. Крум завладял голяма част от аварската държава и я присъединил към своята територия. [16] Останалата част от аварската държава паднала под ударите на франките. В пределите на България били включени обширни области по басейна на реките Тимок и Морава, както и по басейна на Средния Дунав и Тиса. В тази територия живеели редица славянски племена предимно от „българската група”. Била разширена вероятно пак по време на Крум и територията на славянобългарската държава северно от река Дунав, в днешните румънски земи, където също живеело многолюдно славянско население. [17] Северна граница на България станали Карпатските планини, източна — реката Днестър. Поради липса на достатъчно изворови данни въпросът за точните граници на славянобългарската държава северно от Дунав през този период все още не може да се счита за напълно изяснен.
/.../
http://macedonia.kroraina.com/da/da_3_1.htm




Гласувай:
12


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
26.08.2022 16:34
Професор Димитър Ангелов го знам още от социализма. Мисля че е участвал в написването на учебници.
Видно от написаното, явно той е един от проводниците на славянското присъствие в държавата на българите.
Интересно е, че блоговите историци не споменават името му и никъде не се опълчват пряко срещу него. А в науката трябва да се воюва конкретно. С посочване на имена и източници.
Когато професорът е учил и работил историята не е била толкова заразена от русофобията и може да се приема за достоверен източник.
цитирай
2. mt46 - Големи лъжи и манипулации!...
26.08.2022 19:46
24.08 04:32 - ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА Е ПРОСТА: ПЪРВИТЕ "СЛАВЯНИ" ИДВАТ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ XIX ВЕК, ЗА ДА СЛУЖАТ НА ТУРЦИТЕ

Автор: shtaparov Категория: Политика
Прочетен: 957 Коментари: 36 Гласове: 27
Последна промяна: 02:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в BlogПостингът е бил сред най-популярни в Blog
ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА Е ПРОСТА: ПЪРВИТЕ "СЛАВЯНИ" ИДВАТ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ XIX ВЕК, ЗА ДА СЛУЖАТ НА ТУРЦИТЕ


Понеже лъжата е нещо лошо и е грехота да се лъже,върховен дълг на всеки християнин (особено православен) е да казва историческата истина за "славяните",а не да лъже като циганин. Историческата истина в случая е проста: първите "славяни" се появяват реално на Балканите през XIX век,и най-вече след Кримската война. Те всъщност "идват" тук,за да служат на турците и да ги превърнат в европейци.

До XIX век думата "славяни" е съвършено непозната на Балканските жители. Имало е малък брой интелектуалци,които са чували нещо за някакви си СКЛАВИ (реално- Седем Памирски племена) и СЛОВЕНИ (Хора на Словото- вид религиозна професия),които нямат много общо помежду си,понеже първите са дошли тук през втората половина на VI век и изчезват в началото на Х век,а другите се появяват (предполагаемо) в XIII век и изчезват като реалност в XIV век.

До средата на XIX век масовото население на Балканите НИКОГА не е чувало думата СЛАВЯНИ- тя е внесена у нас от Русия и сама по себе си е руска дума. "Славянската" идея е конюнктурно-политическа,а не историческа категория: тя е своего рода вид ранен македонизъм,който си служи с исторически неистини и се опитва да сложи различни древно-Български племена и професии,съществували в най-различно време под един общ конюнктурно-политически знаменател,който да превърне Българите в сърби и руснаци. Основната му цел е да придаде на тези две поБългарени тюркски племена древен европейски произход и да открадне Българската Кирилица и държавност,като ги представи за изобретение на бившите турски племена СИРБИ (СЪРБИ) и ТАУРО-СКИТИ (ТУРО-СКИТИ, ТУРСКИ СКИТИ т.е. руснаци)!
цитирай
3. mt46 - Преди малко прочетох биографична справка за него...
26.08.2022 23:45
kvg55 написа:
Професор Димитър Ангелов го знам още от социализма. Мисля че е участвал в написването на учебници.
Видно от написаното, явно той е един от проводниците на славянското присъствие в държавата на българите.
Интересно е, че блоговите историци не споменават името му и никъде не се опълчват пряко срещу него. А в науката трябва да се воюва конкретно. С посочване на имена и източници.
Когато професорът е учил и работил историята не е била толкова заразена от русофобията и може да се приема за достоверен източник.

Завършва история в Софийския университет през 1939 година. Специализира византология в Мюнхен (1939 – 1943). Син на професора по римско и гражданско право Симеон Ангелов.

Доктор по византийска история в университета в Мюнхен (1943). Учител в Добрич от 1944 г. Асистент по история на Византия в Софийския университет (1944 – 1946). Доцент (1947 – 1949) и професор (от 1947). Член-кореспондент (1975 – 1979) и академик (от 1979) на БАН.

Декан на Философско-историческия факултет на СУ (1960 – 1963) (1968 – 1970). Ректор на института за чуждестранни студенти (1963 – 1966). Ръководител на Катедрата по история на България във Филологическия институт на СУ (1966 – 1973), както и на секцията по средновековна българска история в института по история при БАН (1966 – 1978). Директор на Археологически институт с музей при БАН (1971 – 1986) и генерален директор на Центъра по българистика (1986 – 1988). Секретар на централния съвет на Българското историческо дружество (1970 – 1976) и подпредседател на Международния комитет на византинистите в Атина (от 1961), като председател на българския национален комитет. Редактор на исторически списания и издания.

Член-кореспондент на Саксонската академия на науките от 1976 година. Плодотворен автор на множество книги, изследвания, съчинения на историческа тематика.

Неговият син, Петър Ангелов, е професор по средновековна българска история в Софийския университет. Другият му син, Георги Ангелов, работи дълги години в Центъра по Наукознание при БАН. Внукът му, Димитър Г. Ангелов (р.1972), е професор по византийска история в Историческия факултет на Харвардския университет в Бостън, САЩ, и автор на серия научни трудове.
цитирай
4. mt46 - https://shtaparov.blog.bg/politika/2022/08/24/istoricheskata-istina-e-prosta-pyrvite-quot-slaviani-quot-id.1832010
27.08.2022 11:44
Появата на "славяните" у нас не е исторически факт а насочен срещу България враждебен политически акт,който цели да превърне Българите в "славяни"- т.е. в сърби и руснаци. Казано с две думи: "славянството" е криминално-политическа фалшификация,която цели да ликвидира Българите и да ги замени с турци, татари, сърби и руснаци. Когато това се случи, Кирилицата естествено ще остане в ръцете на сърбите и руснаците- не на турците и татарите! Така България ще бъде обрана до шуш от тези пладнешки разбойници,чиито клептомански амбиции не познават никакви граници. Да пишеш за "славянството" като за нещо реално,което уж го имало у нас преди средата на XIX век е враждебен политически акт,който подкопава сигурността на България понеже "славяните" са конюнктурно-политическа,а не научно-историческа категория.

Няма и НИКОГА не е имало древен исторически извор преди XV-XVI век,който да съдържа в текста си думата СЛАВЯНИ! "Славяните" не са СКЛАВИ а СКЛАВИТЕ не са СЛОВЕНИ по простата причина,че тези три "етнонима" са обитавали Балканите в съвсем различно време,поради което не може да имат много общо помежду си:

1. СКЛАВИ (VI-X в.): Седем Скитосарматски племена от Памир които изчезват до Х век,понеже са асимилирани от "византийци", Хървати и Българи.
2. СЛОВЕНИ (XIII-XIV в.): обществено-религиозна категория в древна България (?). Реалното й съществуване е спорно,понеже единствените извори за нея са отрити САМО в Русия и НИКЪДЕ другаде!
3. "СЛАВЯНИ" (XIX-XXI в.): измислен в Русия псевдонарод,който си присвоява миналото на Склавите и Словените,за да постави Българистичните народи под руско-хазарски контрол и ярем.

Затова казусът със "славяните" е чисто политически,а големите проблеми на панславистките крадци на Българска култура и изкуство са точно осем:

1. Нямат исторически доказателства,че Склави, Словени и "славяни" са обитавали Европа,да не говорим и Балканите преди VI век.
2. Невъзможност да се докаже,че Словените са Склави.
3. Невъзможност да се докаже,че "славяните" са Склави.
4. Невъзможност да се докаже,че "славяните" са Словени.
5. Нямат правдоподобно обяснение къде са били Словените до XIII-XIV век.
6. Нямат историческо обяснение къде са били "славяните" преди XIX век.
7. Нямат правдоподобно обяснение как Склавите станаха Словени.
8. Нямат научно обяснение как Словените от ХОРА НА СЛОВОТО станаха "ХОРА НА СЛАВАТА".

Затова разлика между македонисти и панслависти няма и не може да има! Хубаво е скудоумните защитници на "славянската" идея да покажат оригинален исторически извор по-стар от XVI-XVII век,в който е спомената думата "славяни"- не СКЛАВИ или СЛОВЕНИ,а именно "славяни"! Такъв извор те разбира се нямат: затова подобно на мюсюлмани предпочитат да налагат своите фантазии със сила или подкуп,понеже е невъзможно да ги докажат с методите на обективната историческа наука!
цитирай
5. shtaparov - Димитър Ангелов е един от водещите ...
27.08.2022 11:44
Димитър Ангелов е един от водещите псевдоисторици в казионната школа,писач на купища лъжи и откровени неистини за България. Колкото по-бързо бъде забравено името на тоя национален предател и доносник,толкова по-добре за народа ни! Задача на всички честни родолюбци е да отхвърлят решително всичко опити за реваншизъм на комунизма-присвоизма и свързаните с него нереформирани псевдоисторици- реакционни догматици и драскачи на анти-Български лъжи,чийто защитник се явяваш!
цитирай
6. shtaparov - Благодаря за рекламата: неслучайно те ценя високо!
27.08.2022 11:48
mt46 написа:
Появата на "славяните" у нас не е исторически факт а насочен срещу България враждебен политически акт,който цели да превърне Българите в "славяни"- т.е. в сърби и руснаци. Казано с две думи: "славянството" е криминално-политическа фалшификация,която цели да ликвидира Българите и да ги замени с турци, татари, сърби и руснаци. Когато това се случи, Кирилицата естествено ще остане в ръцете на сърбите и руснаците- не на турците и татарите! Така България ще бъде обрана до шуш от тези пладнешки разбойници,чиито клептомански амбиции не познават никакви граници. Да пишеш за "славянството" като за нещо реално,което уж го имало у нас преди средата на XIX век е враждебен политически акт,който подкопава сигурността на България понеже "славяните" са конюнктурно-политическа,а не научно-историческа категория.

Няма и НИКОГА не е имало древен исторически извор преди XV-XVI век,който да съдържа в текста си думата СЛАВЯНИ! "Славяните" не са СКЛАВИ а СКЛАВИТЕ не са СЛОВЕНИ по простата причина,че тези три "етнонима" са обитавали Балканите в съвсем различно време,поради което не може да имат много общо помежду си:

1. СКЛАВИ (VI-X в.): Седем Скитосарматски племена от Памир които изчезват до Х век,понеже са асимилирани от "византийци", Хървати и Българи.
2. СЛОВЕНИ (XIII-XIV в.): обществено-религиозна категория в древна България (?). Реалното й съществуване е спорно,понеже единствените извори за нея са отрити САМО в Русия и НИКЪДЕ другаде!
3. "СЛАВЯНИ" (XIX-XXI в.): измислен в Русия псевдонарод,който си присвоява миналото на Склавите и Словените,за да постави Българистичните народи под руско-хазарски контрол и ярем.

Затова казусът със "славяните" е чисто политически,а големите проблеми на панславистките крадци на Българска култура и изкуство са точно осем:

1. Нямат исторически доказателства,че Склави, Словени и "славяни" са обитавали Европа,да не говорим и Балканите преди VI век.
2. Невъзможност да се докаже,че Словените са Склави.
3. Невъзможност да се докаже,че "славяните" са Склави.
4. Невъзможност да се докаже,че "славяните" са Словени.
5. Нямат правдоподобно обяснение къде са били Словените до XIII-XIV век.
6. Нямат историческо обяснение къде са били "славяните" преди XIX век.
7. Нямат правдоподобно обяснение как Склавите станаха Словени.
8. Нямат научно обяснение как Словените от ХОРА НА СЛОВОТО станаха "ХОРА НА СЛАВАТА".

Затова разлика между македонисти и панслависти няма и не може да има! Хубаво е скудоумните защитници на "славянската" идея да покажат оригинален исторически извор по-стар от XVI-XVII век,в който е спомената думата "славяни"- не СКЛАВИ или СЛОВЕНИ,а именно "славяни"! Такъв извор те разбира се нямат: затова подобно на мюсюлмани предпочитат да налагат своите фантазии със сила или подкуп,понеже е невъзможно да ги докажат с методите на обективната историческа наука!

цитирай
7. shtaparov - Поздравления!
31.08.2022 12:13
Вярвам че си честен- какво четеш си е твоя работа,ако ти харесва да четеш неистини за Българите,чети си ги- никой няма да ти пречи! Важното е,че си творец с качества- честността се цени високо във всички общества!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19161153
Постинги: 3686
Коментари: 45091
Гласове: 148917
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031