Събитията на Балканите имат голям отзвук в Европа и предизвикват огромен интерес сред тогавашните медии, които й посвещават множество материали. За да отразяват бойните действия, у нас идват като кореспонденти представители от всички големи държави. Сред тях са Херменгилд Вагнер от „Райхспост” (Reichspost) и „Дейли мейл” (Daily Mail), Гибонс от "Дейли Нюз", Филип Гибс и Бърнард Грант от  “График” (The Graphic) и “Дейли мирър” (Daily Mirror), Луиджи Бардзини от „Кориере дела сера” (Corriere della Sera), Ален де Пененрьон от „Илюстрасион” (L"illustration) и „Франс милитер” (La France Militaire), Ш. Валие от „Льо Матен” (Le Matin), Рене Пюо от „Тан” (Le Temps), Людовик Нодо от „Журнал” (Le Journal) и др.

Освен репортажи от пратениците си изданията публикуват и немалко снимки и цветни илюстрации. Сред най-запомнящите се от тях са цветните литографии от кориците  на „Пти журнал илюстре” (Le Petit Journal Illustrй) – приложение към парижкия всекидневник „Пти журнал” (Le Petit Journal). Те са дело на известния илюстратор от холандски произход Шарл Луи Бомле (Charles Louis Bomblйd). От началото на бойните действия през октомври 1912 г. до края на годината само кориците на последните 2 броя не са със сюжети от войната. За по-голяма част от литографиите художникът вероятно е използвал за основа на сюжетите си реални фотографии, а някои са били импровизирани по интересни новини от фронта – каквато е за двубоя със саби в рицарски стил между черногорски и турски конни офицери. На втора страница в приложението има колонка, която разяснява сюжетите от кориците и дава допълнителна информация за балканските народи и техните традиции.

Общо на Балканската война са посветени 22 цветни литографии, от които 12 първи страници, 9 последни и едно фолио. Въпреки че списанието се стреми да отдели внимание на всички участници във войната, доминиращият брой илюстрации е за българите – общо 9, следвани от сърби и черногорци с по 5 и най-малко от съюзниците са гърците – само с 2.

Българите се появяват на корицата още на първия брой на списанието, посветен на войната – от 20 октомври 1912 г. Любопитното е, че вероятно художникът не е разполагал с актуална снимка, а е използвал някоя от предишна мобилизация -възможно още от Сръбско-българската война, тъй като войникът е с униформа отпреди 1899 г.! В същия брой  е отделено и цяло средно фолио за представяне армиите на воюващите държави, като и тук има доста анахронизми в детайлите на униформите.

България и Франция, макар и да не са съюзници, още не са врагове, затова и всички илюстрации, обрисуващи българите, са в положителна светлина. Турците обаче са изобразявани най-вече като фанатични варвари, които извършват зверства над мирното християнско население в Македония. Много изразителна е корицата от 17 ноември, показваща ранен турчин, който забива ножа си в превързващ го гръцки санитар.


Но има и илюстрации, посветени на страданията им във войната – смразяващата алегорична фигура на холерата, покосяваща войската, както и бежанците към Истанбул. Последният сюжет е разработван дори и на... български картички от войната, като нашите рисунки вероятно са близки копия от френското списание. Самата оригинална снимка е вдъхновила и други художници и може да се открие в различни варианти и в други списания.

Триумфът на българската армия на бойното поле е представен в броя от 10 ноември по един любопитен начин – с пристигането на цар Фердинанд I Сакскобургготски в освободения Мустафапаша (днес Свиленград). На илюстрацията е показано как офицери полагат под краката му пленени турски знамена и оръжие. Подобен епизод действително е  имало – запазени са издадени картички как царят стъпва при слизането си от вагона върху пленена турска пушка.




Впрочем единствен българският монарх е изобразяван два пъти по време на войната – в началото и в края й. По една литография са отделени за сръбския крал Петър I Караджорджевич, посрещнат тържествено в Скопие, и за черногорския крал Никола I Петрович, целуващ умиращ войник. За художника на списанието гръцкият крал Георгиос I, а и гръцката армия, явно не съществуват – освен злощастния санитар, няма гръцки войски или военачалници.

Сключването на примирието също е свързано с българско участие – корицата на броя от 8 декември показва срещата на турския военен министър Назим паша, съпроводен от Изет паша, с помощника на главнокомандващия - генерал Михаил Савов, и началника на Щаба на армията генерал Фичев. Вероятно това е първата среща, състояла се в Буюкчекмедже на брега на Мраморно море.


Последната страница от същия брой съдържа характерен момент от войната – обесване на заловени башибозуци в Гечкенли според пояснителния текст. Такъв епизод е запечатан на няколко снимки и дори на кинолента, а кореспондентът на „Дейли Мирър” Бърнард Грант го описва, но случаят е от Мустафапаша. Двамата са съдени и екзекутирани за убийството на цивилни граждани и трима български войници.

Българите присъстват и на последната страница, посветена на войната, за 1912 г. – в броя от 15 декември. Веселящите се наши войници (подозрително приличащи на казаци), както и вдигащите на корицата тост сръбски офицери с френски генерал в Скопие изглеждат като един щастлив финал на балканските проблеми.

Но още първите броеве от новата 1913 г. опровергават тази илюзия. Корицата от 9 февруари пресъздава убийството на Назим паша при преврата на младотурците, след който се подновяват и военните действия. Следващите три илюстрации, които са и последни от отразяването на тази война, са посветени изцяло и само на българите – нощният обстрел на тежката артилерия срещу Одрин, извеждането на чуждеците от града, което е сторено по настояване на Франция и последният акорд от войната – цар Фердинанд I връща сабята на отбранявалия града Шукри паша.

Това за жалост е и последната илюстрация в Le Petit Journal Illustrй, която показва в благоприятна светлина българите пред френската общественост. В разразилата се Междусъюзническа война българите са представени като агресори и злодеи и в четирите корици на изданието, посветени на нея. Същата тенденция се запазва и в броевете от първата световна война. Въпреки прокламирана си в първите години аполитичност изданието се превръща в мощен инструмент на визуалната пропаганда, формиращ общественото мнение с ефектните си и патетични гравюри. Така вследствие на екзалтираните и максималистични настроения в обществото ни и катастрофални решения на българските управници България и нейната армия придобиват траен негативен имидж в Западния свят, който допълнително е утежнен от приобщаването на държавата към съветския блок. Може би ще минат поне още няколко десетилетия, докато се възстанови представата за българите отпреди войните – градена с десетилетия и унищожена само за няколко седмици.

Кой е Le Petit Journal?

Един от най-старите и популярни всекидневници във Франция (през 1890 г. достига милионен тираж). Основан е в Париж през 1863 г. от Моис Мило и излиза до 1944 г., когато е спрян от новата власт заради субсидирането му от режима на Виши. Вестникът застъпва идеята за сензационни новини, които да достигат до възможно най-многобройна публика при това на най-ниска възможна цена. От 1884 г. започва да излиза и илюстрованата му седмичната му притурка Le Petit Journal Illustrй. До 1914 г. тя е осемстранична, но по време на войната е съкратена до 4. Последният й брой е от 1937 г.

Забележка: Цветните илюстрации са от френския електронен архив Gallica. Черно-белите: от архива на библиотеката на американския конгрес - тук и тук, сайта „Изгубената България”, вестник „Sabah”, Български исторически архив.

Илюстрации:
Мобилизацията в България

Униформите на воюващите страни

Турски зверства в Македония

Ранен турски пленник убива гръцки санитар в Еласона

Алегоричен образ на холерата, косяща турската армия

Турски бежанци от корицата на списанието.

Българска картичка, вероятно рисувана по корицата на списанието

Турски бежанци - оригиналната снимка

Цар Фердинанд I стъпва върху пленени противникови знамена и оръжие.

Оригинален кадър от събитието - Цар Фердинанд I стъпва върху турска пушка при слизането си в Мустафа паша.

Посрещането на крал Петър в Скопие - корицата на списанието

Посрещането на крал Петър в Скопие - оригинален кадър.

Черногорският крал Никола I целува умиращ войник

Двубой между турски и черногорски офицери, завършил с победа на черногореца

Първа среща за примирието при Чаталджа.

Оригинален кадър на участниците при преговорите.

Обесване на мародери.

Оригинални кадри от Мустафа паша (Свиленград).

Забавления в българския лагер.

Българска картичка със същия сюжет.

Френски генерал вдига тост със сръбски офицери в Скопие.

Убийството на Назим паша при преврата на младотурците

Нощен обстрел на Одрин с тежка артилерия.

Български 130 мм оръдия на позиция пред Одрин.

Извеждане на чужденци от обсадения Одрин

Цар Фердинанд I връща сабята на Шукри паша.

Популярен кадър от събитието, който за жалост се оказва фотомонтаж от посещението на цар Фердинанд в Кавала (снимката под нея).

Публикувано във в. СЕГА, бр. 236

 

Това е безспорно най-важната тема за месеца. Въпреки, че може да се каже. че съм закърмен с френския, за французите общо нямам добро мнение. Както и те за нас. Но изключая гадното бих казал отношение на французите към нас , през Първага Световна война всички са се отнасяли с уважение към българските войници. За англичаните знам от дядо ми, за германците, е повече от ясно, след като са ни наричали прусаците на Балканите, руснаци и т.н.
Дано се освестят и свалят пародийният материал, с който вече се прекалява и вашият материал заеме мястото му

За жалост, както съм и отбелязал, приказката свършва през лятото на 1913 г. След това тонът се променя, защото сърбите са съюзници с французите и определно ние сме "лошите". Върхът е илюстрацията за влизането на България във войната - братът, който издебва с нож в гърба биещия се с двама силни противници сърбин:
http://cent.ans.free.fr/pj1915/pj129410101915.jpg
Но иначе - да, след като си счупват зъбите по Дойран и Червената стена почват да уважават повече дивите "татари". :-)

За да е още по-интересно, оказа се, че снимката, публикувана в пресата по това време как цар Фердинанд връща сабята на Шукри паша е... монтаж. Ето и оригиналния кадър на царя, койте е заснет в... Кавала:
http://www.lostbulgaria.com/?p=3174

Браво, Фотоник!