Прочит: 2 царе 23-24; Лука 19:1-27 и Ефес. 4:20-32



„... със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, с поносимост един към друг в любов.“ (Ефес. 4:2)


  „Тя е приемлива, но не достатъчно хубава, за да ме изкуши“ - това изречение, произнесено от г.н Дарси в книгата „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн остин, е причината винаги да помня този роман и влиянието, което ми оказа. Понеже след като прочетох това изречение, аз изградих категорично негативно отношение към г-н Дарси. Но сгреших. Подобно на героинята на Остин, Елизабет Бенет, аз преминавах през бавна и доста неохотна промяна на мисленето. Като нея, не исках да опозная личността на Дарси като цяло и предпочитах да се придържам към вече изградено мнение, което се основава на неговото погрешно поведение в момента. След като прочетох докрай романа, се запитах с кого в реалния живот съм допуснала същата грешка. Какви приятелства съм пропуснала, защото не съм искала да се откажа от някоя прибързана преценка?


  В основата на вярата в Христос е съзнанието, че Бог ни е познавал, обикнал и приел тогава, когато сме били пропаднали грешници (Римл. 5:8; 1 Йоан 4:19). Това е свързано с чудото на промяната на нашето старо, грешно естество в ново създание в Христос (Ефес. 4:23-24). Това е радостта от разбирането, че вече не сме сами, но сме част от едно семейство, едно „тяло“, съставено от тези, които се учат да ходят в любов - истинска, безусловна любов (5:2).


  Когато помним какво е направил Христос за нас (ст.2), как да не копнеем да видим другите по начина, по който Той вижда нас?      М. ла Роуз


  Боже, понякога ми е трудно да не се подам на импулса да преценявам другите и да се сравнявам с тях, като виждам себе си по-добър. Помогни ми да приемам всички със съзнанието за Твоята велика любов, амин.


  ЗАЩО МИСЛИТЕ, ЧЕ ПОНЯКОГА СЕ ПРИДЪРЖАМЕ КЪМ НЕГАТИВНИ ПРЕЦЕНКИ ЗА ДРУГИТЕ? ДАЛИ СТЕ ИМАЛИ ТАКОВА ПОГРЕШНО МНЕНИЕ ЗА НЯКОГО?