Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2013 12:05 - Ичко Бойчев
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 20314 Коментари: 14 Гласове:
77

Последна промяна: 23.05.2013 15:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 


Ичко Бойчев /1882 – 1960/ - В изпълнената с героизъм история за самоутвърждаване, народностно оцеляване и освобождение от петвековната турска тирания на нашия народ важно място заемат освободителните борби на българското население в Македония и Одринска Тракия след Берлинския конгрес, от лятото на 1878 г. В тези борби израстват величави фигури на големи български патриоти и революционери, сред които е и Ичко (Христо) Димов Бойчев. Ичко войвода е класически образец на революционер и борец за освобождението на българското население в Македония от вековното османско иго. Ичко Бойчев е роден през 1882 г. в градчето Гумендже, тогава в Османската империя (днес Гумениса, Гърция) в семейство на земеделците Лина и Димо Бойчеви. На 12 години остава кръгъл сирак и израства в бедност. През 1894 г. завършва основното училище в Гумендже, после се премества в 
Солунската българска мъжка гимназия, където живо изучава георграфия и история. Там се включва първо в тайните кръжоци, а после и във 
Вътрешната македоно-одринска революционна организацияПрез Илинденско-преображенското въстание участва в четата на Апостол Петков. След потушаване на въстанието Ичко се прехвърля в Кукушката чета, ръководена от Христо Чернопеев. Ичко Бойчев участва в бомбеният атентат на железопътния мост при село Аматово през септември 1904 г. Тази акция респектира гръцките андартски чети, тероризиращи българското население в този район. След въстанието Бойчев остава встрани от развихрилите се вътрешноорганизационни борби и разделения. На 29 юли 1905 г. е делегат на заседанието на втория (редовен) конгрес на Серския революционен окръг в местността Белемето, а в средата на август 1905 г. е избран за Горноджумайски войвода, и остава такъв домладотурската революция от 1908 г., когато ВМОРО легализира своята дейност. Като околийски войвода Ичко Бойчев води редица сражения с турския аскер и башибозук. Четата на Ичко Бойчев е предадена заедно с тази на Яне Сандански при село Марулево от един цинцар бакалин. След престрелка с аскера през нощта успяват да се измъкнат. Ичко Бойчев често се прехвърля в България, като често ликвидира турски престъпници на нейна територия, за да не предизвиква турските власти в Горноджумайско. Подобрява каналите на организацията и привлича в редовете и много хора. В 1908 година Ичко Бойчев се легализира заедно с Александър Буйнов, Димо Хаджидимов и Яне Сандански, който по-късно става негов кум и кръстник на сина му Виктор. През пролетта на 1910 г. се жени за богато момиче от Горна ДжумаяАлександра, която му ражда 4 деца:Виктор, Бойчо, Венета и Елисавета. Ичко Бойчев е назначен за административен ръководител (мюрдюрин) на Кресненска нахия, но в май1911 г., след като отношенията с младотурците се влошават, сформира отново четата си и минава в нелегалност. На 7 октомври 1912 г., след като Балканският съюз обявява война на Турция, четата на Ичко Бойчев заедно с войници от Седма пехотна рилска дивизия освобождава Горна Джумая. На 10 октомври заема Кресненското дефиле с 64 четници и около 100 доброволции и два дни удържа турските части. Пристигналата Седма дивизия отблъсква турските части и освобождава цяло Пиринско.

В Междусъюзническата война с четата си, в състава на Македоно-одринското опълчение, дава сражения на сръбските окупатори при Султан тепе, Кочанско и при местността Говедарци, близо до село Каменица.

След войната Ичко Бойчев е изпратен от Христо Чернопеев в Малешевско, в края на1914 г. е в Тиквешко, а през лятото на 1915 г. влиза в Битолския революционен окръг. Навсякъде той дава сражения на сръбските въоръжени сили. В Първата световна войнаИчко Бойчев е зачислен към 11-та македонска дивизия във Валовища, като е произведен в подофицерски чин. Участва в боевете срещу войските на Антантата при КриволакГевгелиДойран, при Битоля в битка при завоя на Черна и други, в края на войната през септември 1918 г. защитава родните земи и при съглашенческия пробив при Добро поле. Веднага след Солунското примирие от 29 септември 1918 г. и последвалата за България втора национална катастрофа Ичко Бойчев се прибира в Горна Джумая. Там на 5 октомври е назначен за горноджумайски околийски началник, като по-късно не позволява в града да се установят сенегалски окупационни сили. Ичко Бойчев става член на местното ръководство на новосформираната от Тодор Александров Вътрешна македонска революционна организация.

След започналите братоубийства в организацията след 1922 г. си подава оставката. От1923 г. до 1928 г. е директор на тютюневата кооперация „Бохча“ в Горна Джумая. През1929 г. е изран за помощник кмет на Кирил Тимчев, а през 1933 г. се връща в ръководното тяло на ВМРО. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година е интерниран в Стара Загора с няколко свой другари. Ичко Бойчев е подпомаган от местния гарнизонен началник до завръщането си в Горна Джумая през пролетта на1935 г.

Вече отказал се от полическа дейност Ичко Бойчев е назначен за председател на ревизионна комисия в Популярна банка, която отпуска пенсии на заслужили революционни дейци. Той самият получава манимална пенсия. След Деветосептемврийския преврат в 1944 г. новата власт се отнася добре с Ичко Бойчев, като му отпуска по-голяма пенсия. При преброяването на населението от 1946 г. и насилственото македонизиране на населението в Пиринска Македония Ичко Бойчев, заедно с други македонски интелектуалци, се противопостовя на водената от БКП политика, като заявява на преброителите: Аз съм македонски българин и не мисля да отричам своята националност пред когото и да било.

На 1 август 1950 г. преди честването на 47 годишнината от Илинденско-преображенското въстание, Ичко Бойчев е насилствено изселен в град Бяла черква, заедно със съпругата си и дъщеря си Елисавета. Завръщат се в Благоевград през 1954 г. след като е отменен изселническият режим.

Ичко Бойчев почива на 17 януари 1960 г., като на погребението му се събира голямо множество. Един свещеник се осмелява да отслужи опелото с християнски песнопения и обредни действия. В Благоевград на името на войводата е наречена улица и е открита паметна плоча на мястото, където е била къщата му.




Гласувай:
78
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rainas - Интересно,
22.05.2013 12:35
Доста интересно.
цитирай
2. mariniki - уважение...
22.05.2013 12:49
и поклон пред войводата... никой не е забравен
нищо не е забравено, народът помни...
цитирай
3. nabludateli - Поздрави!
22.05.2013 12:57
Добър пост.
цитирай
4. gogi6666 - Браво за постинга!
22.05.2013 17:47
Нека помним синовете на майка България! Поздрави, Иво! :)
цитирай
5. freeoldmen - Какъв живот е имал този достоен мъж! ...
22.05.2013 18:46
Какъв живот е имал този достоен мъж! Поклон!
Чудесен пост!
цитирай
6. kasnaprolet9999 - Шапка му свалям, такива като него ...
22.05.2013 19:02
Шапка му свалям, такива като него със свещ да търсиш няма да намериш сега. Еваларка за постинга.
цитирай
7. voinov50 - Добър пост :)
22.05.2013 19:39
Внукът му сега е шеф на БЧК в РБ.
И той е впечатляващ човек.
Поздрави!
цитирай
8. zaw12929 - Много интересно
22.05.2013 21:33
Много интересно
цитирай
9. planinitenabulgaria - Страхотни постинтги правиш!
22.05.2013 22:06
На Теб разчитам да отидеш да снимаш някоя пролет долината на река Дойкинска от селото до веригата с върховете Копрен - те са 5! - и да направиш каталог, който да привлече туристите да проходят по Западния Балкан у нас и в Западните покрайнини. В тази част на Стара планина природата е уникална!
цитирай
10. tutankhamon661 - ivoso
22.05.2013 23:05

Беше ми интересно да го прочета.

цитирай
11. ishchel - Интересен и увлекателен разказ!
23.05.2013 01:07
Спомних си една много стара книга - "Самообречените" май така се казваше, която четях в детските си години. И атентата на моста.
Добре е че има кой да припомня за славни подвизи!
Поздрави!
цитирай
12. shtaparov - Още един страховит Български воин!
26.05.2013 14:31
Още един страховит Български воин!
цитирай
13. zvezdichka - Един Достоен Българин!
29.05.2013 13:58
Благодаря ти, че ни запознаваш със забравените имена на България!
цитирай
14. knigiknigi - Страхотно!
25.06.2013 23:39
Поклон за трудът ти! Нека не забравяме, че е имало достойни хора в България!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 4347349
Постинги: 349
Коментари: 2996
Гласове: 45687
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31