Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2010 17:15 - Димитър Маджаров
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 14146 Коментари: 8 Гласове:
35

Последна промяна: 03.09.2011 19:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Когато преди 10-тина години за първи път обиколих Източните Родопи, все още местното население гледаше "накриво" такива "пришалци" като мен. Разпитвах за местни забележителности и почти винаги ме насочваха към паметници и места където е хайдутствал Капитан Петко войвода защитника на местното население, всички без изключение говориха за него с уважение, даже старите хора си сваляха шапките. Затова един от първите ми статии от серията Великите Българи беше именно за него и останах много приятно изненадан когато ми публикуваха статията в списанието "Свободни поети от Блог.бг". Сега ще Ви "запозная" с Димитър Маджаров и една много малка част от героичният му живот.

image

Един от най-тачените тракийски войводи е големият българин Димитър Маджаров. Изклчително големи са заслугите му не само за спасяването на прогонените от Западна Тракия през 1913 г. българи. В тази част на Тракия българи и турци се опитват да изградят сътрудничество и общ съюз против империалистическите амбиции и действия на Гърция, когато след Първата световна война тя се настанява там, поощрявана и подкрепяна от Западноевропейските сили. Димитър Маджаров е роден в село Мерхамли /днес Пеплос, Гърция/ на 15 декември 1882 г. Войводата Димитър Маджаров, един от спасителите на българите от Одринска Тракия, застанал начело на спонтанното съпротивително движение срещу турските зверства през 1913 г. Димитър Маджаров осъзнава потребността от организирана съпротива срещу турските насилници и от 14-годишна възраст е вече сред участниците в тази съпротива. Като младеж заминава за Добруджа и Варна за връзка на Тракия с този район. Работи по вършачките, а след това и на корабите като се свързва с прогресивни руски мислители. Препраща оръжие не само за Тракия, а и за Македония. Във Варна живее в къщата на Капитан Петко войвода. Познавайки опита на мнозина тракийски и Македонски войводи, успява да съчетае в себе си възможностите за издигане на ново равнище четническата борба. Четата се превръща в организирана военизирана единица за съпротива и бойни действия. До днес никой не е омаловажил ролята и ефикасността на бойната мобилност на неговата чета. Защитата на беззащитното население се превръща в защита на българщината изобщо. За това е и в редиците на националните герои на България. Заедно с войводата на другата легендарна чета Руси Славов показват безпримерна храброст и са връх в четническата борба в българската история. Когато на 28 юни 1913 г. в Дедеагач научава за настъплението на турските сили срещу българските села, Маджаров иска съдействие от комендантството в града. Получава само 15 броя кримки. Решава, че е най-добре турците да бъдат спрени до Марица. Събира опълчението, доколкото го е имало, и сам поема защитата на подстъпите към реката с малката чета. Българските военни части през това време недалновидно се изтеглят от Тракия. В сравнение с Руси Славов, Димитър Маджаров е по-спокоен и по-бавно взема решения. Точно за това двамата войводи се допълват в общите си действия, като особено това проличава в битката им за освобождаването на бежанците при град Фере. Чувството му за саможертва проличава  и в думите му: ”Вървете вие! Аз ще остана и каквото е съдбата на българите тук, такава ще и моята!” Когато на 11 юли турски сили, войска и башибозук се появят на левия бряг на река Марица, Маджаров изтегля четата си на ”Гьос тепе”, но не да се крие, а да я мобилизира, нарича я ”спасителна чета” и променя тактиката, сливайки се от тук нататък с беззащитните хора. Населението започва масово да напуска селата си. Издевателствата на турците са безмилостни. Въпросът в същността си е политически и целта е пълното обезбългаряване на Тракия. Маджаров осъзнава това и започва да организира в селата т.нар. ”селски милиции” за защита на населението. По това време четата на Руси Славов е в района на селата Манастир и Съчанли, а Димитър Маджаров успява да задържи Фере. Високата степен на организираност води до решението за бърза среща на двамата войводи на 4 август. Чувстват, че положението става неудържимо и войводите изпращат пратеници до консулите. Така се осъществяват срещите с австро-унгарския и австрийския консули. Те предлагат населението да се стече в Дедеагач. И на 16 септември то е вече там. Двете чети обикалят селата и подготвят хората за съпротива. Димитър Маджаров става инициатор да се сформира българска делегация за консулите, да ги предупреди, че турците се насочват към Дедеагач. Но консулите вече знаят и отговарят, че не са в състояние да ги спрат. По тяхно предложение делегацията се обръща към гръцкия владика, който обаче е изпълнен с омраза към българите, и заедно с гръцките военни предава града на турците. Българите в дълга и мрачна колона са подкарани към река Марица при Фере. Маджаров е в село Окуф, но тръгва веднага. Тръгва и четата на Руси Славов. Колоната се води от 600 турци. Двете чети имат обща численост 140 души и въпреки това освобождават българите и ги организират за път към България. Руси Славов с четата си води, а Димитър Маджаров охранява бежанците отзад. Трагедията става страшна когато стигат до село Ятаджик /днешно Маджарово/ на десния бряг на Арда. Заседналият в засада враг започва да избива поголовно. Четите спасяват, колкото могат, хората, които се втурват в студените води на Арда, погиват убити и удавени. Маджаров подава от ръка на ръка дечица. Героичният подвиг на четите остава паметен за останалите живи бежанци. Тази памет ще я има завинаги. Днес Тракийското дружество в Кърджали носи името на войводата. 

image

В центъра на града има достолепен паметник на защитника на тракийските българи. Димитър Маджаров след събитията, станали пример за родолюбие и вярност към майка България, заживява постоянно в Кърджали. Делегат е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, която довежда до сключването на Парижкият мирен договор от 1947 г. Маджаров умира на 25 ноември 1949 г. в град Кърджали. В знак на признателност за отдадения живот в закрила на българите от Одринска Тракия днес град Маджарово носи неговото име - http://ivoso.blog.bg/turizam/2010/01/11/madjarovo.470514

 

Горе паметника му в Маджарово.

Долу паметника в Кърджали.

 



Тагове:   моджаров,


Гласувай:
35
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mimayordanova - Поздравления за това, което си с...
26.01.2010 17:26
Поздравления за това, което си събрал и записал за този българин!
цитирай
2. анонимен - Поздрави за постинга и от мен!
26.01.2010 20:12
Не мога да подмина безразлично и бележката за омразата на гръцкия владика и за подкрепата на Великите сили за Гърция, пренебрегвайки нашите национални интересе - както става и днес.
цитирай
3. yuliya2006 - ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА ...
26.01.2010 22:27
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
4. анонимен - Благодаря за прекрасният
27.01.2010 07:56
постинг.
Продължавай да ни напомняш за Великите Българи, забравени волю неволю от нас
цитирай
5. zvezdichka - Колко героични деца
29.01.2010 23:42
е раждала майка България!
Поклон пред саможертвата и героичността на този българин! Благодаря за публикуваната от теб информация!
цитирай
6. анонимен - Димитър Маджаров
15.02.2010 19:58
Един наистина велик българин.
цитирай
7. анонимен - Паметника
16.02.2010 14:25
в Кърджали близо до този на капитан Петко войвода.
цитирай
8. анонимен - Това
17.02.2010 13:40
наистина е една малка част от живота на великият българин.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 4526318
Постинги: 349
Коментари: 2991
Гласове: 45688
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031