Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2009 16:25 - Макгахан
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 13034 Коментари: 6 Гласове:
10

Последна промяна: 01.09.2011 18:49


image
Знаем ли кой е Макгахан и какво е направил за Освобождението на България от турско робство? Наред с Великите Българи нека си припомним и Великите световни личности допринесли за благото на България.

Джанюариъс Алойшиъс Макгахан (известен и като Януарий Макгахан и Януариус Макгахан, на английски: Januarius Aloysius MacGahan) е американски журналист, известен с участието си като кореспондент в Руско-турската Освободителна война (1877 – 1878). Дж. Макгахан е роден на 12 юни 1844  г. във ферма близо до град Ню Лексингтън, в щата Охайо САЩ. Родителите му са с ирландски произход. След като баща му умира през 1850 г., Джанюариъс започва да работи в околните ферми. На 17 г. кандидатства за учител в селското училище, и след като му е отказано, заминава за, щата Индиана. През зимата на 1863 — 1864 г. се премества в град Сейнт Луис, а през декември 1868 отива в Европа, за да учи право в университета в Брюксел . При избухването на френско–пруската война от 1870 е изпратен като кореспондент на вестник „Ню Йорк Хералд“. В 1871 е участик в Парижката комуна. В 1873 той достига до Туркестан и изпраща дописки до вестника за руските военни действия в Азия. През 1876, след потушаването на Априлското въстаниеизвършва неоценима дейност в защита на българския народ в борбата му за независимост. Като кореспондент на вестник „Дейли нюз“ Джанюариъс Макхаган заедно с американския генерален консул Юджийн Скайлърустановява точния брой на избитите, както и на опожарените селища, църкви и манастири. Резултатите от това проучване той публикува в дописки и репортажи за зверствата на турския поробител. Една година по-късно се включва в състава на руската армия и участва във всички главни битки за Освобождението на България. Близо до Истанбул, оказвайки помощ на свой приятел, той се разболява от тиф и умира на 9 юни 1878 г. г. 3 дни преди да навърши 34 години. Джанюариъс Алойшъс Макгахан е роден близо до Ню Лексингтън, щата Охайо на 12 юни 1844 г. Баща му е имигрант от Ирландия, който, преди да имигрира, е служел на “Нортъмбърланд” – кораба, откарал Наполеон в изгнание на остров “Св. Елена”. Макгахан отива да живее в Сейнт Луис, където за кратко работи като учител, а и като журналист. Там се среща с генерал Филип Шеридан – герой от Гражданската война, също от ирландски произход, – който го убеждава до отиде да учи право в Европа. През декември 1868 г. Макгахън отплава за Брюксел. Макгахан не получава диплома на юрист, но – научавайки френски и немски - открива, че му се отдават езиците. Тъй като парите му привършват, той се кани да се прибере в Америка, когато през 1870 избухва Френско-пруската война. По една случайност Шеридан е прикрепен като наблюдател към немската армия и съответно убеждава редактора за Европа на “Ню Йорк Хералд” да назначи Макгахан за военен кореспондент към френската армия.

Макгахан във Франция, Русия и Централна Азия - Ярките статии на Макгахън от фронтовата линия, описващи зашеметяващото поражение на френската армия, му печелят широка аудитория, като много от кореспонденциите му за весник Хералд са препечатани от европейски вестници. Още ненавършил 27 години, той вече е знаменитост. С приключването на войната интервюира Виктор Юго и френския политически деец Леон Гамбета. През март 1871 бърза да отпътува за Париж, където е един от първите чуждестранни кореспонденти, отразили въстанието, довело до установяването на Парижката комуна. Арестуван е от френската армия и малко остава да бъде екзекутиран. Спасен е благодарение на намесата на американския посланик във Франция. През 1871 г. Макгахан е назначен за кореспондент на “Хералд” в Санкт Петербург. Научава руски и влиза в средите на руското дворянство и на военните. Отразява посещението в Русия на генерал Уилям Шърман и среща бъдещата си съпруга Варвара Елгайна, за която се оженва през 1873 г. През 1873 г. научава, че Русия се готви да нахлуе в хаганата Хива в централна Азия. Без да се съобразява с руската забрана чуждестранни кореспонденти да отразяват събитието, прекосява на кон пустинята Казълкум и става свидетел на капитулацията на град Хива пред руската армия. Там се среща с руския подполковник Михаил Скобелев, който по-късно се прочува като един от руските военачалници в  Руско-турската война /1877-1878 г./. Макгахан описва преживяванията си в популярна на времето книга “Кампанията при Аму Даря и падането на Хива”(1874). През 1874 г. Макгахан прекарва десет месеца в Испания, отразявайки Третата карлистка война. През 1875 г. предприема пътуване с британския изследовател сър Алън Уилям Йънг на парахода “Пандора” в рамките на експедиция, целяща да се открие така нареченият северозападен път от Атлантика за Тихия океан. Експедицията достига до пролива Пийл в Канадска Арктика, където ледоходът принуждава мореплавателите да се върнат обратно. Макгахан и неговите разследвания на турските зверства в България (1876 г.) През 1876 г. Макгахан се скарва с Джеймс Гордън Бенет младши, издателя на “Ню Йорк Хералд” и напуска вестника. Поканен е от своя приятел Скайлър, американски генерален консул в Константинопол, да разследва сведенията за широкомащабни зверства, извършени от турската армия срещу цивилни българи след неуспеха на българското въстанието от април 1876 г. Макгахан получава журналистическо задание от “Лъндън Дейли Нюс”, водещ на времето си либерален вестник в Англия, и заминава за България на 23 юли 1876 г. След като на 28 юли посещава Филипополис, а на 1 и 2 август съответно Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него: "...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двайсет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили - изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде - ужас след ужас..." Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарали някои от селяните в църквата, която след това била запалена, а останалите живи били измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Макгахан казва също, че от общо седем хиляди души население оцелели само две хиляди души. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира - изравнени със земята и общо петнайсет хиляди души изклани. Тези репортажи, публикувани първо в “Лъндън Дейли Нюс”, а по-късно и в други вестници, извикват в Британия широка вълна от обществено негодувание срещу Турция. Бенджамин Дизрели, чието правителство подкрепя Турция, се опитва да омаловажи кланетата, твърдейки, че българите също имат вина, но подобни аргументи биват опровергани от репортажите на Макгахан. Като резултат от публикациите на Макгахан, Уилям Гладстон написва памфлета “Българските ужаси и източния въпрос”, в който се казва: "Обръщам се към своите сънародници, от които това зависи в много по-голяма степен, отколкото от който и да било друг народ в Европа, да изискват и настояват пред нашето правителство да промени своята едностранчива позиция и да насочи в съзвучие с европейските държави цялата си енергия към премахването на турското управление в България. Нека турците сложат край на своите безчинства по единствения възможен начин, а именно като сложат край на собственото си присъствие...." Руско-турската война (1877-1878)  - Руското правителство, движено от антитурски и панславянски чувства, а и от собствените си интереси, се подготвя да нахлуе в България и обявява война на Турция на 24 април 1877 г. Турското правителство и султан Абдул Хамид II се обръщат за помощ към Британия, традиционен съюзник на Турция срещу Русия, но британското правителство отговаря, че не е в състояние да се намеси, поради “настоящите обществени настроения”. Макгахан е назначен за военен кореспондент на “Лъндън Дейли Нюс” и благодарение на приятелството си с генерал Скобелев, един от руските военачалници, придружава на кон първите руски военни части при преминаването им на Дунава и навлизането им в България. Той отразява всички важни сражения в Руско-турската война, включително обсадата на  Плевен и защитата на Шипка. Макгахан е свидетел на окончателното поражение на турската армия и присъства на подписването на Санстефанския мирен договор, с който войната приключва. Той се намира в Истанбул, канейки се да отпътува за Берлин, за да отрази мирната конференция там (на която биват определени окончателните граници на България), когато се разболява от тиф. Умира на 9 юни 1878 г. и бива погребан в гръцкото гробище в присъствието на дипломати, военни кореспонденти и генерал Скобелев. Пет години по-късно тялото му е пренесено в Съединените щати и препогребано в Ню Лексингтън, а по-късно българите в Америка поставят на гроба му статуя в знак на благодарност. В България все още помнят Макгахан заради ролята му в извоюването на българската независимост. На негово име са наречени улица в столицата София, площад в Пловдив, както и улици и площади в няколко други градове на страната.
image
ПОКЛОН ПРЕД АМЕРИКАНИЦА ДОПРИНЕСЪЛ ТОЛКОВО МНОГО ЗА БЪЛГАРИЯ.

Горе паметника на Макгахан в Батак.

Долу в Елена.



Тагове:   макгахан,


Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubara - Поздрав!
20.03.2009 16:39
Знам паметника в Елена, ходил съм.
цитирай
2. gothic - ivoso,
23.03.2009 19:03
поставял съм цветя и пред двата...Поздравления за постинга!!!
цитирай
3. bimbo163 - Много благодаря за пълната карт...
25.03.2009 13:01
Много благодаря за пълната картина , аз не знаех толкова много неща.

Миналата година ходих в Ирландия и му учуди факта, че ирланците не знаят кой е Джеймс Баучър. И напредстава си нямат какво е правил в България......
Но и много българи не знаят.
цитирай
4. tili - Това е истнска журналистика.
02.04.2009 12:06
правена от почтен и честен човек. Не ми се сравнява с днешната нашенска продажна помия. Благодаря за това припомняне!
цитирай
5. latina56 - За улицата...
07.06.2009 11:39
Улицата на името на Макгахан е в квартал Хаджи Димитър, израснала съм на тази улица и наистина много малко хора знаеха нещо за този доблестен журналист, по поростата и глупава причина ,че е роден американец, а всичко американско беше капиталистическо и прогнило, някои си спомнят това овче време... хубаво е това което сте написали ,че най после българския народ е почел този смел американец....
цитирай
6. анонимен - Благодаря!
19.06.2009 19:17
Много благодаря за тази публикация. Тъкмо довърших "Български Хроники" на Стефан Цанев, и да си призная - бях поразен написаното от МакТахан.
Поклон пред паметта му.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 4526318
Постинги: 349
Коментари: 2991
Гласове: 45688
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031