Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2009 09:31 - Мемориал Ботев път
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 22672 Коментари: 14 Гласове:
6

Последна промяна: 01.09.2011 18:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

І. Начало на честванията. Първият паметник.

През 1885 г. на Милин камък се поставя началото на ежегодните чествания, посветени на подвига на Христо Ботев и неговата чета. Първият Ботевски организационен комитет с председател Иванчо Цветков - кмет на Враца и бивш опълченец, изработва устав за честванията, които ще се провеждат всяка година. Ботевският организационен комитет е първата неправителствена организация в Република България. На 27.V.1890 г. е открит първият паметник на Христо Ботев. Това е и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България. Средствата за него са събирани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало и от Стефан Стамболов - в миналото близък другар и съратник на Христо Ботев, а в края на десетилетието министър-председател. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. При моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от младия художник Антон Митев. Първият паметник изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела. Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, внушителна табела с текст и четири лъвски глави, из чиито уста бликала бистра вода. Металните плочи на паметника са отлети във Виена. Инициативата за построяването на Ботевия паметник във Враца е на кмета на града Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка. Паметникът е демонтиран през 1955 г. На 2 юни 1964 г. се открива сегашният

 image
паметник на Христо Ботев, изработен от бронз и сив гранит, висок 12 метра. Автор е скулпторът Владимир Гиновски. До паметника гори вечен огън, донесен от Одеса, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество и неговия боен път. Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл, включващ в себе си площад, стилизирано лъвче, шадраван и тревни площи дело на архитектите Делчо Сугарев и Иван Иванчев.

II. Създаване на мемориален комплекс "Ботев път"- 1958 г.

Паметната алея, която тръгва от Козлодуйския бряг до легендарния връх “Околчица” е създадена в далечната 1958 г. с Постановление на Министерския съвет. Първоначалната идея е тя да напомня на поколенията за трудния и героичен път на Ботевата чета. През 1954 г. се създава алея от Козлодуйския бряг, а след това се оформят и два реда дървета. Залесяването се прави преди всичко със средства на населението от района. В 1946 г. трима ентусиазирани изследователи на Ботевото дело - Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков определят върху терена бойния път на четата на Христо Ботев. Три години по-късно този път е маркиран с петдесет и три пътепоказателни камъка и шест малки паметни плочи, а в 1954 г. започва и очертаването му с дървесна растителност. Около паметниците и историческите места се оформят десет лесопарка с различна площ. За исторически места са обявени и запазени Матеев геран край Козлодуй, Поповото ханче в Бутан, Гърбавият мост при Липница, Долнокрайската чешма до Борован и каменната кошара в Рашов дол край Люти брод, където дванадесет Ботеви четници загиват в последното организирано сражение на четата. Непосредствено след освобождението на България поборници и общественици полагат първите дървени, а по-късно и каменни паметници на признателност по пътя на Ботевата чета. В 1901 г. комисия с участието на Ботеви четници съставя първия официален протокол за сраженията на четата във Врачанския балкан. За ознаменуване 25-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета се полага основният камък на бъдещия паметник на връх Околчица. През есента на 1924 г. по инициатива на Врачанското читалище "Развитие" е формиран комитет за издигане на нов паметник на Христо Ботев във Враца. Инициативният комитет поставя временен маркировъчен знак на Околчица във връзка с честванията през 1926 г. Знакът представлявал четириметров православен руски кръст - кръст, какъвто носели опълченците по време на националноосвободителните борби. В 1936 г. Ботевският комитет във Враца предприема строителството на

 image
паметника на Околчица 
по проект на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски във формата на осмоконечен кръст с височина 28 метра. Строителството завършва през 1939 г. Политическите промени в България водят до замяната на кръста на паметника с петолъчна звезда през 1947 г., която по същите причини в 1991 г. е свалена и паметникът възвръща автентичния си вид с опълченски кръст. Още през 1936 г. се родила идеята за очертаване на Ботевия път от Козлодуй до Околчица с трайни дървесни насаждения. В 1946 г. трима изследователи на Ботевото дело - Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков определят върху терена бойния път на четата. Три години по-късно този път е маркиран с 53 пътепоказателни камъка и шест паметни плочи, а в 1954 г. започва очертаването му с дървесна растителност. Официалното изграждане на алеята-паметник

image
от Козлодуйския бряг до лобното място на Христо Ботев във Врачанския балкан е започнато на 27.V.1958 г. с постановление на Министерския съвет. През 1899 г. комисия определя пътя на Ботевата чета след гибелта на Войводата и съставя официален протокол. Същата година пътят на Ботевата чета от лобното място на Христо Ботев до местността

image
Рашов дол във Врачанския балкан е маркиран и по него минават първите 40 организирани туристи. Предстои осъществяването на последния етап от развитието на Мемориалния комплекс - определяне и маркиране движението на малките групи и отделните четници от Тетевенския и Троянския балкан.

III. Национален туристически поход

През 1947 г. 17 Ботеви поклонници-туристи преминават по пътя на Ботевата чета и полагат началото на най-голямата родолюбива проява в българското туристическо движение. Походът се провежда ежегодно от 27 май до 2 юни по 120 км маршрут от Козлодуйския бряг до връх Околчица. Осъществява се с подкрепата на Държавната агенция за младежта и спорта, БТС, МОН, Ботевски комитет при Община Враца, Туристическо дружество УВеслецФ, Мемориален комплекс "Ботев път".
Най-многобройни са били участниците в похода през 1976 г., когато са се включили 8 600 туристи.

IV. Международна награда на името на поета-революционер

Международната Ботевска награда е учредена с указ щ 1695 на Държавния съвет на Народна Република България от 1972 г. И се присъжда на поети и публицисти за принос в световната литература. До 1986 г. е връчвана на всеки 5 години. Следва 10-годишен период, в който не е връчвана, след което традицията отново бива възстановена.

image
„Тук на 17 май 1876 г. Христо Ботев и неговата чета слиза но Козлодуйският бряг от парахода Радецки”

 image
Старият кръст обозначаващ мястото където е слезнала Ботевата чета

 image
Съвременият знак обозначаващ точното място намира се под големия паметник

 image
Първият маркировачен знак по пътя на Ботевата чета

image
Козлодуй – „На това място на 17/29/ май 1876 г. войводата Ботев и четата му отсядат за почивка и храна”

image
с. Липница – „Тук на 17 /30/ май 1876 г. по здрач ботевата чета разпръсна черкезка потеря”

image
Знака на Ботевият път край Борован.

image
Край село Оходен “Тук на 18 май 1876 г. сутринта Ботевата чета се насочи към Милин камък обстрелвана от черкезка потеря”.

 image

Край село Оходен “Тук загива Сава Катрафилов /1836 – 1876/ член на щаба на Ботевата чета”.

image
Край село Оходен – мястото на битката

image
Пътя водещ към Милин камък

image
Край село Баница “Тук загива Давид Тодоров /1834 – 1876/ член на щаба на Ботевата чета”.

image
Знак 53 край Враца

image
Мястото където Ботевата чета навлиза в Балкана

image
Местността Кривольо под връх Околчица – “Тук на 27 май 1876 г. загина в престрелка с черкезите подвойводата на Ботевата чета Петър Спасов Симеонов /Перо Херцоговеница/”.

image
Битката край връх Околчица.

Разгледайте също:

http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/04/10/parahoda-radecki.2395 - Радецки

 

 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 

 

 

 



Тагове:   ботев път,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tera - А защо
12.02.2009 19:57
е демонтиран първият паметник на Ботев? Няма ли някъде снимка, че ми стана интересно?
цитирай
2. monna - Хубав постинг!
16.02.2009 09:58
Поздрав!
цитирай
3. zaw12929 - Хубав постинг
16.02.2009 16:44
Хубав постинг
цитирай
4. gamina - tera
25.02.2009 18:33
нямам спомен защо е сменен паметника. Стария е в една градника на пл. Руски във Враца. Сега искат да го местят пред музея. За съжаление този паметник много пъти е осъмвал без сабя :( тъжно и гротескно. Покрай новия паметник пък редовно изчезват буквите.
ако изкопая някъде снимка ще сложа линк тук.
цитирай
5. анонимен - Дали
05.03.2009 14:11
някой знае този поход дали се провежда или и той е занемарен както мемориала
цитирай
6. анонимен - krasivite pametnici na Botev
16.03.2009 18:49
krasivite pametnici sa golqma zabelejitelnost
цитирай
7. анонимен - По стъпките на Ботев
26.03.2009 14:11
Похода по стъпките на Ботев е голяма тръпка пожелавам всеки да може да го изживее
цитирай
8. анонимен - "Политическите промени"
11.07.2009 07:06
"Политическите промени в България водят до замяната на кръста на паметника с петолъчна звезда през 1947 г. ..."

Виждал съм Кръста на Околчица през 1956 г., следователно, той не е бил сменен с петолъчка през 1947 г.

Кръстът, който съм виждал не беше руски кръст, на него немаше наклонената летва за краката на куция Андрей Първозваний. Това, което съм виждал беше Христовия кръст.

Защо руските мекерета в България поставиха руски кръст на Вола, след като е добре известно негативното отношение на Войводата към Русия не ми е известно, но се досещам: за тех Русия винаги е стояла по-високо от България.
цитирай
9. анонимен - "Политическите промени"
11.07.2009 07:10
Ега ти Йезуитското определение на комунистическите зверства в България!
цитирай
10. yuliya2006 - ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА ...
10.11.2009 20:21
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
11. анонимен - информация
23.03.2010 16:04
Радвам се, че тази тема интересува много хора, но се питам защо автора на блога не е посочил, че е взел тази информация от официалния сайт на Община Враца? Ние сме автори на този текст и мисля, че е коректно да се посочи автора. Но макар и така се радвам, че ни цитират!
цитирай
12. анонимен - ===========
25.03.2010 09:59
super e
цитирай
13. анонимен - pluxa
02.06.2010 21:28
interesni snimki :P:P:P:P:P:P:P:P
цитирай
14. анонимен - molqvi pomognete
30.11.2010 14:25
molqvi imam za odma6na da napravq mar6ruta na botevata 4eta no imam stra6no mnogo doma6na i nqmam nikakvo vreme.molq vi 6te me izpitvat ne izdarjam ako namerite ne6to i mi go pratite ili ne6to takova 6te sam vi stra6no mnogo BLAGODARNA!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 4398064
Постинги: 349
Коментари: 2996
Гласове: 45687
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930