Античната Бонония (1-6 век) е била съставна част от Дунавския лимес (граница) , чието строителство е започнало в средата на 1-ви век сл.Хр.При аварското нашествие през 586-587г.били разрушени много антични градове.Такава била участта и на Рациария (столица на провинция Крайбрежна Дакия),поради което в главен град на областта се превърнала Бонония. В началото на 7-ми век започнало славянското завладяване на Балканския полуостров.Към средата му днешните северозападни земи били вече здраво в ръцете на славяните от т.нар.”българска (или “дакийска”)група”.Удобното разположение на града,както и сравнително запазените му отбранителни съоражения,довели до възникване на славянски град с името Бъдин (след 1002г.-Бдин).Градът заедно с околните земи влезли в пределите на държавата на хан Аспарух при създаването й в края на 7-ми век.

През 9-ти век Бъдин бил център на една от десетте български области.Негов управител за известно време през втората половина 10-ти век е бил Самуил,който станал български цар (997-1014г.).През 1002 византийският император Василий II успял да превземе града след осеммесечна обсада.

Бдин бил освободен от византийска власт в самото начало на въстанието на Асен и Петър (1185-1187г.).Градът играл важна роля и в българо-маджарските конфликти (1257-1272г.).В него управлявали като унгарски васали руските князе Ростислав Михайлович и Яков Светослав. Около1280г.той станал център на деспот Шишман,чиито потомци заели и търновския престол.

От Втората половина на 14-ти век Бдин бил столица на цар Иван Срацимир.През 1397г.султан Баязид I превзел града,но най-вероятно земите на бившето Видинско царство били управлявани от Константин,син на цар Иван Срацимир,в качеството му на турски васал до 1412-1413г. Бдин е бил значителен търговски и културен център през 7-9-ти век. http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/03/24/bononiia.1670

След освобождението на България Видин се развивал сравнително бавно.Опитите за донякъде насилствена индустриализация дадоха някой добри временни резултати,но повечето предприятия не можаха да се приспособят към условията на свободна пазарна икономика.Въпреки това Видин е дал на България и света много достойни хора като световно известните художници Жул Паскин и Никола Петров,академик Стефан Младенов,оперния певец Стефан Еленков и др.Със запазените си старини и хубави околности градът винаги е бил привлекателно място за туристи от цял свят.

Кръстатата казарма - Сградата е построена през 1801 г. на мястото, където се е намирала градината на Стария сарай, (двореца на пашата) и е била използвана за конак на еничарите (къща на агата на еничарите). Покрит дървен мост я свързвал с построената в съседство оръжейна работилница.

След Освобождението тя служела за съд и казарма на българската войска. Казармата е масивна двуетажна сграда със застроена площ към 1260 м2 във формата на равнораменен кръст. Всяко крило е с коридорна планова схема при различно разположение на помещенията. Не е известно първоначалното вътрешно разпределение на сградата, тъй като е променяно няколко пъти съобразно с изискванията на новите служби. Стълбите, свързващи двете нива, също са преустройвани многократно и не са известни оригиналното им място и вид. Стените в приземието и етажа са изградени от камък и тухли на варо-пясъчен разтвор.

Във вътрешното пространство на казармата особено внушителни са четирите стълба с отсечени ъгли, галерията, подчертаната монументалност на средищното ниво, решено през два етажа. Ходовата линия е естествено насочена към четирите срещуположно разположени на нивото на двата етажа коридори. Централното ядро е една от най-представителните части на сградата. Обособени са четири почти самостоятелни вътрешни дворове. Входовете в сградата, разположени в ъглите на диагоналите на средищното квадратно ядро, определят развитието на две нови оси, различни от осовите линии на самата казарма, преминаващи през коридорите на отделните крила, решени по схемата на кръст. В оформеното площадно пространство до нея, но в значително по-късен период, е изградена и израства и часовниковата кула, която сега не съществува. Tя е била завършена между 25.05.1800г. и 14.05.1801г. По-рано там се е намирала градината на Стария сарай и се е използвала за конак на агата на еничарите.Тя е масивна каменна сграда със застроена площ от 1 260 кв.км. Има форма на равнораменен кръст. Първоначалният й план не е известен поради многократните преустройства. След Освобождението тя служела за съд и казарма на българската войска. Всяко крило е с коридорна планова схема при различно разположение на помещенията. Не е известно първоначалното вътрешно разпределение на сградата, тъй като е променяно няколко пъти съобразно с изискванията на новите служби. Стълбите, свързващи двете нива, също са преустройвани многократно и не са известни оригиналното им място и вид. Стените в приземието и етажа са изградени от камък и тухли на варо-пясъчен разтвор. Във вътрешното пространство на казармата особено внушителни са четирите стълба с отсечени ъгли, галерията, подчертаната монументалност на средищното ниво, решено през два етажа. Ходовата линия е естествено насочена към четирите срещуположно разположени на нивото на двата етажа коридори. Централното ядро е една от най-представителните части на сградата. Обособени са четири почти самостоятелни вътрешни дворове. Входовете в сградата, разположени в ъглите на диагоналите на средищното квадратно ядро, определят развитието на две нови оси, различни от осовите линии на самата казарма, преминаващи през коридорите на отделните крила, решени по схемата на кръст. В оформеното площадно пространство до нея, но в значително по-късен период, е изградена и израства и часовниковата кула, която сега не съществува. Тя е паметник на културата от местно значение.

Крайдунавска градска градина Тя има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чимширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове - пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетните барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да определим като типично български.

Изграждането на крайдунавската градина става в четири основни етапа: 1878-1899 г., 1911-1928 г., 1928-1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (най-новият етап от развитието - Баба Вида). В парка има значими архитектурни паметници (театър "Веда", джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

Катедрален храм "Св.Димитър" След 1718г. Видин се превърнал в граничен град на Османската империя.За него започнал да действа граничният закон.Това на практика означавало,че българското население нямало право да живее в укрепения район на града("Кале"-то).Българите,които имали домове и дюкяни в него,трябвало да ги продадат и да строят нови жилища (които не можело да са от камък!)на определено разстояние от укрепленията.Поради това,че портите на "Кале"-то били затворени от 6 часа вечер до 7 часа сутрин,църквите "Света Петка" и "Свети Панталеймон" на практика не можели да се използват от българите по време на най-големите християнски празници като Коледа и Великден.Това наложило те да започнат да строят в края на 17-ти век нова църква извън "Кале"-то.Църквата получила името на солунския великомъченик Димитрий.В скоро време тя станала средище на културния живот на българите и митрополитска църква.Поради износеността на дървената й конструкция се наложило храмът да бъде съборен и построен отново.Строежът е бил напълно готов и зографисан през 1926г.,когато е било и тържественото освещаване и откриване на храма. На 6 декември 1868 година тук в него за пръв път се служило тържествено от български архиерей на български език.

Оттогава този храм става катедра на видинския български митрополит Антим, който след четири години е избран за пръв български екзарх. Средствата за постройката са събирани от капиталите на еснафите и доброволни помощи от граждани. На 10 март 1885 година тържествено е положен основният камък на новия храм. Планът му е изработен от арх. Бахнани. На 26 октомври 1890 в деня на храмовия празник е бил положен св. Антимис и отслужена първа литургия. Тя има кръстокуполен план с три надлъжни и един напречен кораб, върху който се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от четири свободно стоящи подпори и е подчертан в обемно-пространствения й облик. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Постигнат е богат и пищен образ. Църквата е паметник на културата от национално значение. Сградата на храма е паметник на културата от национално значение.

Църква"Св.Петка" - Църквата е еднокорабна, полувкопана в земята, с полуцилиндричен свод, поставен под двускатен покрив. Има широка, леко издължена апсида и малък, слабо осветен притвор с вход от южната страна. Стените й са от каменна зидария, под покрива минават зъбчат корниз от камък и четири реда тухли. Църквата е изографисана. Разположена е срещу Кръстата казарма в граничното укрепление Кале. По горните части на стените на наоса са разположени пояси и медальони с изображения на светци, а по свода са изписани евангелски сцени. В центъра му в два медальона са изобразени Христос и Богородица. Според надписа над входната врата тя е изградена върху по-стари основи през 1634 г. Надпис, който е бил запазен в началото на 20 век, датирал строежа й през 1636 г. Запазеният славянски надпис над входа на наоса отбелязва, че изографисването й е станало при видинския митрополит Софроний през 1646 г. Старият иконостас не е запазен. В църквата се съхраняват две икони с ценни обкови, работени през 1823 г. и 1832 г. от прочути видински златари. Интересно е филигранното кандило във форма на кораб, подарено на църквата през 1872 г. Според надписа над входната врата тя е изградена върху по-стари основи през 1634 г. Надпис, който е бил запазен в началото на 20 век, датирал строежа й през 1636 г. Запазеният славянски надпис над входа на наоса отбелязва, че изографисването й е станало при видинския митрополит Софроний през 1646 г. Старият иконостас не е запазен. В църквата се  съхраняват две икони с ценни обкови, работени през 1823 г. и 1832 г. от прочути видински златари. Бележитият български духовник Софроний Врачански е служил в Св. Петка по време на принудителния си престой във Видин от 1800 г. до 1802 г.

Видинското кале – Като важен военен и административен град и столица на Видинското царство на Иван Страцимир градът се разраства около замъка „Баба Вида“, а за неговата защита се изгражда градска крепост.

Тя включва: крепостни стени с ров с вода, опасващи града откъм сушата и реката и 13 порти (наречени капии), 6 от тях на р. Дунав.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров. Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част стените. Южната половина от рова е засипана и е създадена градина, която отделя стария град (наричан Калето) от новите градски части. Най-известна е Стамбул капия, наричана главната порта на Видинското кале. Тя е каменна постройка.

Крепостта Баба Вида намираща се на брега на река Дунав и опасана с ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България.

Възниква още по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители са я ползвали за феодален замък. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/ под № 13. http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/03/16/krepostta-baba-vida.1361

През август 2003 г. нивото на Дунава при Видин падна на най-ниското си равнище от 100 години и се показаха останките на дървен мост съществувал преди 400 години.

Видинската художествена галерия „Никола Петров“ е основана през 1961 година. Състои се от три отдела — „Живопис“, „Графика“ и „Скулптура“, които съдържат над 1300 произведения на български и чуждестранни творци. Експозицията се помещава в красивото здание на бившия Военен клуб, издигнато през 1892 г. от архитектурния техник Тома(Тодор) Върхота върху основите на стара капия (крепостна порта) и обявено за паметник на културата.Инициатор на създаването на картинна галерия във Видин е местният културен деец и общественик Ангел Будев. Основана е през 1961 г., а решението за това е взето през 1960 г. Окръжната художествена галерия във Видин е открита тържествено на 25.05.1962 г. През 1976 година по случай 60 години от смъртта на художника Никола Петров колективът на галерията решава да го избере за патрон. Тогава е поставен негов барелеф над входната врата на галерията, дело на скулптора Георги Чапкънов, а името й става ОХГ "Никола Петров" - Видин. През 1987 г. с отпадането на окръзите като административна структура от името на галерията отпада думата окръжна.

Мемориал на жертвите на комунизма. Все пак БСП от много време има доста силни позиции в града, печели доста гласове на всички местни и парламентарни избори, а много жители на Видин открито се самоопределят като комунисти по убеждение. Въпреки всичко това мемориалът си съществува и може да се посети от всички желаещи.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.