Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2007 15:48 - Крепост Хоталич
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 5594 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 21.02.2012 15:58


 image

Севлиево - http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/10/17/sevlievo.19081

 image

В статията си използвам извадки от този сайт -

http://hotalich-sevlievo.atspace.com целият текст е там и може да го прочетете, изключително интересен за никоя друга крепост в България /Изключвам Старите столица/ няма толкова обширен материал.

 image

Този материал за Хоталич излиза след смъртта на своя автор, който в продължение на 25 години проучваше един от най-интересните средновековни паметници в България. В продължение на четвърт век, от шубраците на Джевезли бунар Симеон Симеонов "извади" неподозирано голям средновековен град, който несъмнено играел важна роля в съдбините на всички българи. Оказа се, че днешното Севлиево е пряк наследник на Хоталич и сигурно у някои севлиевци тече кръвта на неговите средновековни обитатели. Това в българската съдба не се случва често. 

Професор, доктор на историческите науки
Станислав Станилов, ръководител на Секцията за
средновековна археология в Археологически институт с музеи
при Българската академия на науките.

 

Изворите за средновековният град Хоталич са изключително оскъдни и недостатъчни за свързването им с определен археологически паметник. До разкопките на крепостта край Севлиево липсват и проучвания на съвременни изследователи на българските старини. Знае се малък каменен надпис, открит от Кацев Бургски коай Батошевския манастир и пренесен в София. По време на бомбардировките през Втората световна война юй, унищожен случайно се запазило тефтерчето на откривателя, което той го прерисувал. Близките му го предоставят на Никола Ковачев, а той през 1959г. публикува текста. В него четем: "Съгради този храм Гено от Хотел и Петър Търнов лято 67..." Това е единственият средновековен писмен извор за Хотел. По-късно в турските административни документи се вписва като Хоталич. От средата на XVI век като "нахия", а в документ от 1618 г. като "кааза Хоталич". В преведените и цитирани от Руси Стойков документи от 1638г. и 1643-1644г. се споменава вече само "кааза Хоталич", а на някои места е прибавено "Нам и дигер Серви", което в превод означава " с друго име Серви".

image
В един документ от 1550 г., където са вписани ленните
 владения, като че ли има отговор на въпроса, каква е връзката между селищата Хоталич и Севлиево. В него се казва: "В нахияХоталич с друго име Хисар Бегли и ЗИР" Хисар означава крепост или укрепление, а последното ЗИР се превежда "под него или подчинен на горния". Това може да се тълкува като "крепостта Хоталич и долния Хоталич", или "селото под Хоталич". В документ от 1618 г. са указани вече кааза Хоталич село Селви. От тези само няколко извора можем да направим извод, че когато турците завладяват Северна България, те превземат и разрушават крепостта Хоталич, а населението прогонват. Самите турци се заселват в равнината, в долния Хоталич, на левия бряг на р. Росица и го наричат Серви - Селви - Севлиево. То постепенно се разраства, привлича населението на крепостта Хоталич и околните селища. Изземва функциите на средновековнияадминистративен център, какъвто е бил Хоталич и става икономически, стопански, а по-късно и културен център на района.

image

Източната крепостна стена.
image
Тя е най-леснодостъпна за нападение и затова е била най-добре укрепена, има порта и защитена с бойна кула.
image
Много добре запазена и консервирана.

image

Северната крепостна стена започва от западната стена на кулата с леко отклонение към вътрешността на крепостта, следвайки конфигурацията на терена.
image
В източната по-висока част, двете стени, ранновизантийската и средновековна, са на разстояние 5,60 м една от друга.
imageimage
В долната западна част средновековният градеж ляга върху ранновизантийския.
image
Двата не се отличават съществено по начина си на градеж, изпълнен и тук в орusетрlекtоn. Общата дължина на северната стена е 141 м.Тя е изнесена на юг от дерето, което стеснява самата крепост, но осигурява на стената по-голяма височина и стабилност.
image
По дължината й не се откриха допълнителни съоръжения, само в най-западната част над портата, свързани с нея, са извършени някои преправки.

image

Западната крепостна стена. В западна посока теренът има голям наклон към изток-запад и югозапад. Стената следва гънките на терена в южна посока, където се свързва със скалния венец. При проучването разчистихме само вътрешната страна, за да маркираме трасето и получим пълните очертания на укрепената площ. От археологическа гледна точка разкриването на вътрешната част на западната крепостна стена, особено без предвидени средства за укрепване, сметнах за нецелесъобразно.
image
Освен това предположих, че ако има някакви допълнителни преустройства по зида, те трябва да бъдат търсени по външната му стена. Предположенията ми се потвърдиха. Изкопните работи започнаха от южните помещения. Към стената беше регистриран допълнителен подпорен зид с дължина 8,35 м. и ширина 0,50 м. Лекият му наклон на запад показва, че на това място крепостната стена започнала да се накланя и се наложило нейното допълнително укрепване.
Следва сравнително добре запазен участък от 11,10 м след което има втори подпорен зид 0,35 м и дължина 2 м. Това уширяване за контрафорс не е характерно за отбранителните съоръжения, затова можем да приемем, че след поредно обрушване стената била укрепвана допълнително. От него започват стените на изнесената напред външна кула с ширина 3 м и дължина 9 м. До южния край, крепостната стена е укрепена с още два контрафорса. За нейната височина и стабилност свидетелстват големите насипи от камъни и хоросанов трошляк. Общата й дължина е 82 м. 

image

Западна порта. Всъщност портата се оказа по-близо до северния зид и това нейно крило, с добре запазена и оформена западна стена отвън, е дълго само 4,5м, широко 1,9м и високо 2,20 м. Ширината на самата порта е 1,90 м. Южното крило също добре запазено на същата височина е широко 2 м и продължава на югозапад.
image
Самата порта, широка 2 м, има опростен план, без пиластри, разширения или други допълнителни преправки. Вътре между стените на помещенията, се образува площадка с лек наклон към портата.
 
image
Голямата денивелация на терена на изток и събиращата се от дъждове и снегове вода е наложило в средата на портата да бъде оставен малък канал между два банкета, долепен на фуга до вътрешните й зидове. Той е оформен от плочести камъни, обмазани с хоросан с ширина 0,60 - 0,70 м и дълбочина 0,40 м. При разчистването се оказа, че е засипан с пръст и пепел.

image

Южна крепостна стена. От юг крепостта е обградена със скали. На места те достигат височина 6-7 м, което създава естествена преграда за нападателите. По-достъпен е теренът в средата, където открихме остатъци от варова замазка, което показва че вероятно тук е била издигната по-солидна стена. В останалите участъци стената е била с по-малка височина. По стръмния, труднодостъпен терен има голямо струпване на обработени камъни и вар, свлечени от разрушената южна стена.

image

Болярска църква и болярско жилище. Броят на хората, обитавали крепостта несъмнено бил по-малък от този в подградието. Горе, освен болярина (кастрофилакса), семейството му, църковните служители и охраната, към двора вероятно е имало и малък брой прислуга. Ето защо, теренът на крепостта не е така гъсто застроен с жилища, както този на външния град. Необходима била и свободна площ, върху която могли да се настанят в случай на опасност жителите на града, заедно със стадата домашни животни. В най-високата част, южно от кулата и на място, където може да се вижда от всички посоки полето в подножието на крепостта, била построена болярска фамилна църква.
image
Тя е сравнително малка по размери, което е характерно за средновековието, но достатъчно широка за да побере и многобройно семейството. В сравнително големия притвор се събирали най-приближените на велможата.
Северният зид на църквата е фундиран върху скална подложка и е издържал на всички земни катаклизми той е запазен на височина 1,50-1,70 м.
image
На по-малка височина е съхранена и половината от абсидата. южният зид, на който не е била направена солидна основа, е разрушаван и при проучването открихме две или три преправки, като последната стеснява първоначалния обем на кораба и на самата абсида.
  Вътрешното пространство на еднокорабната църква е с размери: дължина 3,70 м в северната част и 3,50 м в южната, ширина 2,30 м.
 
image
Вътрешните стени на църквата били измазани, но не са се съхранили следи от стенописи, каквито според традицията неминуемо е имало. Входът, с ширина 1 м, бил в западната страна на притвора.
Болярската къща заедно с църквата, вероятно са били най-представителните сгради в крепостта.
image
Имали са широк обзор към полето, без да бъдат закривани от крепостните стени, а отдолу впечатлявали жителите на външния град и неговите гости с импозантния си вид.
image
Очевидно при тези постройки е бил търсен не само рационален, но и емоционален ефект.

image

Външен град. При започване на археологическото проучване, никой не подозираше за съществуването на външен град. Извън крепостта, на южния слънчев скат върху терена се виждаха големи камъни, но си мислех, че са нападали от крепостните стени. След разкриването на църква 1 и 2 и некропола около тях, заложих сондажи в югозападната част на предвидения за проучване терен.
image
Още с първите изкопни работи попаднахме на добре запазен зид с посока север-юг. Зидът беше граден от ломени камъни с едно лице, спояван с кален разтвор. Оказа се, че тази първа постройка е била железарска работилница следващите постройки са номерирани по реда на разкриването им.
 
image
В северозападния ъгъл, на височина 0,80 м имаше характерно преграждане за работно огнище. На пода - конусовидна шахта, облицована с побити каменни плочи, запълнени с шлака, пепел, медна монета от XIII в. и метални парчета от гвоздеи и други железни предмети. Подът се оказа трамбован с жълта глинена замазка Помещение № 1 е тристенно, отворено на юг, а източният зид е прекъснат с вход широк 1,50 м. Задната част е полувкопана в земята, но предната е на терена, който отпред е сравнително заравнен. Работилницата има размери: западна стена - 8 м, северна -3,70м.

image
Източно от работилницата бе разчистено, вкопано и с лошо запазени каменни зидове, малко помещение с дължина на стените по 3,30 м. Вероятно било свързано с функционирането на работилницата - склад за предназначената за ремонт готова продукция, за съхранение на дървените въглища за огнището и т.н. Северно от първата постройка разкрихме трета по ред, което ни изненада с размерите и архитектурното си изпълнение.
image
Вътрешните размери са: задна, северна стена 5,50 м, стената на юг е леко отворена с дължина 5,80 м, западната стена - 6,30 м, на източната стена е входът, широк 2,50 м. Най добре запазени са зидовете при ъглите - на височина до 2 м. Доброто състояние на западната стена се дължи на два пиластъра с ширина 0,70 м. 
В задната стена, на разстояние 0,70 м от двата ъгъла има по една правоъгълна ниша на 1 м високо от подовото ниво. Големината, височината на зидовете в суперструкция, солидния им градеж ми подсказаха, че постройката имала още един етаж. Тогава нямах представа, че ще се открият толкова много жилищни сгради и, че наистина ще се докаже двуетажната конструкция на част от тях. До края на сезона бяха разкрити общо 6 помещения.
image
През следващата 1982 г. продължихме проучването на изток. Пьрво си отвоювахме терен като изсичахме гората и храстите. Полагах план-квадратната мрежа и започнахме копането. Много ни затрудняваше наклона на терена на юг, дънерите от по-големите дървета и техните корени, вплетени в камъните на зидо-вете или разрушенията извън тях. С всяко следващо жилище се увеличаваше надеждата ни, че сме попаднали на търсения Хоталич. Удовлетворяваше ме също интереса и старанието на работниците, които изживяваха същите вълнения. Те не бяха вече дошли само заради работата и мизерното заплащане, а ставаха съпричастни на едно така желано откритие. 
През сезона разкрихме още 10 жилища. Планът и размерите им бяха съобразени с конфигурацията на терена, а вероятно и с материалните възможности и нужди на техните обитатели. Някои от постройките са били двуделни, тристенни, открити на юг, или четиристенни с входове от източната страна. Имало е и двуделни - комбинирани. Например № 7 и 8, които имат обща западна стена, преградена през средата, като в северната част се оформя жилище с размери 4,20 на 4,95 м и вход от източната страна. Южната част е открита от изток и юг. Било е като навес или е имало лека дървена преграда. В северозападната му част беше регистрирана яма за вода. Наличието на много железни предмети открити на нивото на пода - клинове, буци желязна шлака и др.- ни карат да мислим, че това помещение е било подковачница за животни или железарска работилница.
Сграда № 16 е също двуделна, четиристенна, с вход от изток. Има дължина (север-юг) 5,50 м и ширина 4 м. От намерените битови предмети можем да го определим като жилище. Пред него на юг, долепено на фуга било издигнато малко помещение с ширина като горното и дължина само 2 м. Неговото предназначение може да се определи като стопанско - за животни или стока. През следващите сезони разширихме терена на проучването. В северна посока, над разкритите вече жилищни сгради, излязоха други. На юг бе разкрита оградна стена в посока запад-изток, която ограничаваше жилищата северно от нея. Смятам, че това е защитна (крепостна) стена, пазеща града. Продължихме да я проследяваме на изток на разстояние от 300 м, какъвто е и периметърът на външния град. Стената е с ширина 1 м, фадена от камъни, споявани с кал и с височина до 1 м. Над тази височина е имало, може би дървени прегради по подобие на руските славянски градове от средновековието.

image

Църкви. Освен Болярската църква в цитаделата при проучване на подградието са открити още две средновековни църкви. Първо е разчистена тази в западния край на външния град. Тя получава №2, по реда на откриване на църковните постройки на Хоталич. Храмът е леко вкопан в терена, като зидовете му са съобразени с останките на намиращата се отдолу ранновизантийска базилика от V - VI в. Средновековната църква е еднокорабна с притвор и полукръгла абсида, има дължина 12,20 м и ширина 5,80 м. Входовете са два – в южната и западната стени на притвора. Стените бяха запазени с височина 0.50 – 1.60м. Вътрешността е била измазана с хоросан и украсена със стенописи, от които се откриха отделни фрагменти.
image
При превземането на крепостта от турците всички сгради били опожарени. Църква № 2 е възстановена през османския период, като подът е застлан с плочи, а покрай
 
стените са оформени бордюри, с ширина 0,35 - 0,40 м, обмазани с хоросан, които служели за седалки. В църковното строителство поставянето на скамейки покрай стените се среща рядко.
image
То е характерно за раннохристиянската и късносредновековната епохи. В литературата съществува спор и за тяхното предназначение. Някои виждат в това ранния вариант на диаконикона (базиликата от V век в м. Калето край Берковица), а според други това са пейки, като върху обмазката били поставяни дървени скари (базиликата в Сливен, църквата в с.Ботево, Сливенско, църква №5 в Шуменската крепост и църква № 2 в крепостта Цепина). При църква №2 от Хоталич допълнително е преграден олтара, а североизточният ъгъл е оформен като маса за църковните треби. Подобно преграждане не е известно в нито една от проучените досега църкви, включително от османския период
.

Спирам до тук, ако ви е станало интересно непременно посетете горепосоченият сайт. А винаги съм се възхищавал на личности като професор Симеон Симеонов, хора като него ме карат да се гордея, че съм българин.





Тагове:   крепост,   Хоталич,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 4676433
Постинги: 349
Коментари: 2991
Гласове: 45693
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031