Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2006 20:24 - Пазарджик
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 11650 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 24.08.2011 17:29


 

image
Пазарджик е основан през 1485 година като важна станция на главния път през Балканския полуостров - от Белград през Траянови врата за Цариград. Тази станция в турско време се свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония - Кюстендил - Самоков - Момино-клисурския проход. От Пазарджик започва и водния път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът на пътищата в най-западната част на Тракийската низина. Тук периодично идвали жителите на околните села да си разменят стоките - "да пазаруват". Първи постоянни жители на Пазарджик са група татари, администратори и охрана на пазара, част от акерманските татари, изпратени от султан Баязид II (1481-1512) под водителството на Саръхан при селото Сарамбей (старото българско име Загорово) да пазят прохода Момина клисура. Така и дошло името на града - Татар Пазарджик. "Пазарджик" е турско-персийска дума. Умалителното окончание "джик" показва, че градът е бил малък пазар. "Татар" отпада през 1934 година при преименуването на българските селища. Почти едновременно с татарите в Пазарджик се заселват и юруци.  През втората половина на 16 век, когато в града се появява българско население, Пазарджик се развива в западна посока, около мястото, където е църквата "Свето Успение Богородично". Оттук се създава първата българска махала - Вароша. През 16 век (1574) великия везир Ибрахим паша построява най-големия турски паметник в Пазарджик - Куршум хан, на главния път в града (днес ул. "Константин Величков"). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханища на Балканския полуостров. Представлява двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловени кубета, и заема площ от 11 570 кв. метра. Турския пътешественик Евлия Челеби свидетелства, че не бил виждал такъв голям хан с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за бедни гости. Този хан съществува до освободителната Руско-турска война от 1877-1878, когато е опожарен. След освобождението той е окончателно разрушен. След татарите в Пазарджик се увеличава турското население, което постепенно ги асимилира. По-късно идват още юруци и други турски племена. Но от втората половина на 17 век, когато започва упадъкът на османското могъщество, броят на турското население не само че не се увеличава, но и намалява. Много османци са избити във войните с европейските им неприятели, други стават жертва на болести като чума и холера. Така към средата на 19 век османското население е едва към 7 000 - една трета от всичките 24 000/25 000 жители. Българите от околните села от временни посетители на Пазарджик само "за пазар", но от средата на 16 век постепенно започват да остават като постоянни жители на града. По това време вероятно започва да се създава първата българска махала "Вароша". Пазарджик продължава да се развива в северна посока, като през втората половина на 17 век вероятно се създава и голямата българска махала "Чиксалън", в която после е построена църквата "Свети Архангел". След това, през 18 и началото на 19 век, в северна посока, се създават чисто българските махали "Кавлъккавак" и "Сюлюккавак". Според някои сведения, към средата на 19 век Пазарджик се състои от 33 махали - 18 турски, 12 български и 3 цигански. Макар че българските махали са по-малко на брой, те са по-гъсто населени, а българи има и в турските махали. Затова към средата на 19 век българското население в Пазарджик е вече два пъти по-голямо от турското. Като търговски град, Пазарджик привлича и друго население - евреи, арменци и др.

image

Къща-музей Станислав Доспевски (1823-1878) е първият български художник получил академично образование. Негово дело са редица портрети на българина през Възраждането. Син на своето време, той умира мъченически в тъмниците на Цариград. Къщата-музей "Станислав Доспевски" има статут на архитектурно-художествен паметник с национално значение.

image

Етногравски музей - Експозицията е подредена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, обявена за национален архитектурно-художествен паметник на културата. Тя представя богатството и разнообразието на традиционната народна култура от България, която обхваща части от най-българските етнографски райони: Тракия, Средногорието и Родопите. Основни акценти в експозицията са: традиционна жилищна и обществена архитектура, жилищна уредба, домашни и професионални занаяти, народно облекло и тъкани, накити, народно изкуство, празници и обичаи.

image

Изложените разнообразни произведения на народните занаяти от периода на Възраждането до средата на ХХ век се отличават с качествена изработка и високи художествени достойнства. Особено интересна и атрактивна е залата за фолклор.Там могат да се чуят музикални изпълнения на изложените в нея 19 различни инструменти, характерни за Пазарджишкия край, някои от които взети направо от природата.

image

Регионален исторически музей - Създаден през 1911г. с решение на Управителния съвет на читалище “Виделина”. Пазарджишкият музей е един от водещите и най-стари музеи в България. По профил музеят е общоисторически и има следните основни отдели: Археология; История на България ХV-ХІХ в.; Етнография; Нова история; Най-нова история; Фондове и научен архив; Връзки с обществеността. Той е най-големият културен институт в Пазарджик и Пазарджишка област със задачи за издирване, събиране, научно изследване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство.

image

Основните исторически експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 кв.м. и обхващат времето от палеолита (100 – 40 хил.г.пр.Хр.) до средата на ХХ век. В експозициите на отдел “Археология” посетителите могат да видят разнообразни образци на материалната и духовна култура на Пазарджик и региона: модел на жилище, антропоморфен и зооморфен глинени съдове от неолита, богата идолна пластика, култови предмети, антични, средновековни и западноевропейски монети ,оръжия, накити и една от най-богатите колекции на оброчни плочи на Тракийския конник. Чрез оригинални експонати и богата фотодокументална част се проследява развитието на Пазарджик и Пазарджишко през епохата на Възраждането и участието на населението му в национално-освободителните борби и Априлското въстание с център Четвърти революционен окръг (1876г.). Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/ под № 35.

image

Катедрална църква “Света Богородица” -  най-голямата възрожденска църква в Република България.Построена е през 1836/1837г. с участието и паричната помощ на българите в града и представлява просторна трикорабна псевдобазилика с две външни галерии, построени върху красиви аркади. Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение.

image

Представлява изключителна културно - историческа ценност със своята архитектура и великолепен дърворезбен иконостас – дело на майстори - резбари от Дебърско - мияшката школа. Многопластовата ажурна дърворезба е уникално съчетание на геометрични, растителни и животински орнаменти, в които са вплетени фигурални композиции, изобразяващи библейски сцени. Иконостасът впечатлява със своето стилно съвършенство, изящество и сложност на композицията, богатство от светлосенки, чистота на формата и сигурност на изпълнението.

image

Църквата „Света Петка” – построена през 1852 г.

image

Парка-остров Свобода  - намира се на голям остров на река Марица
image
и 
е едно от любимите места за отдих в града.

image
Драматичен театър "Константин Величков"
  - Театърът е основан в 1870 г. Разполага със собствена трупа от 25 актьори и сграда с три зали: голяма зала с 460 места и две малки зали с 130 и 100 места. Жанрово театърът е широкоспектърен - поставя от класическа драма до съвременна драматургия. Годишно поставя 7 продукции и играе около 200 представления годишно. Театърът се финансира смесено: от Министерство на културата и общината на града.  
image
Пред театъра се намира площад Константин Величков и голям кръгъл дансинг който наричат
„Тортата”.
image
Читалище „Веделина”
– основано през 1862 г.
image На площад Константин Величков се намира и часовниковата кула построена през ХІХ в. Друго за мен интересно беше, че около площад Константин Величков са с поставени множество бронзови статуи които не са единствени в България:

image
Жена с питка
- същата скулптура се намира във Велико Търново.

image
Лъв – същата скулптура е пред съдебната палата в София.

image
Ивайло – същата скулптура се извисява в центъра на Ивайловград.

image
Спартак - същата скулптура се намира на входа на Сандански.

image
Жена в очакване - същата скулптура се намира пред Община Велинград и в центъра на с. Георги Дамяново Монтанско.

image
Проповедник - същата скулптура се намира в Смолян.

 

 

 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 

 



Тагове:   Пазарджик,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Pazardjik
07.10.2007 20:46
Stranicata za Pazardjik e 4udesna.Zalko,`e komunisti4eskite upravnici na grada go sysipaha.Blagodarenie na tjah Pazardjik e izvesten ne s kulturno-istori4eski cennosti, a sys skandali.
цитирай
2. анонимен - YaaaaY
06.11.2008 22:20
Tyk poly4ih informaciqta koqto t1rsih za razlika o7 drygite saitove v koito vsi4ko e ob1rkano !!!
цитирай
3. анонимен - Катедрална църква “Света Богородица”
04.06.2009 16:02
За тази църква има легенда, а тя е сладната: По време на турско робство, турците не са разрешили строежа на такава голяма църква и дали парче кожа. Казали, че колко е голямо това парче, толкова голяма да бъде и църквата. Българите взели парчето, нарязали го на тънки линии и ги съединили. Така те направили голямо очертание и построили голяма църква. Много е хубава наистина, но градинката покрай нея не се поддържа за съжаление!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 5884016
Постинги: 349
Коментари: 2993
Гласове: 45728
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031