Лясковският манастир (наричан още Петропавловски) е един от 14-те манастира изградени около Търново по времето на Втората българска държава. Според преданието манастира е построен по времето братята Асен и Петър, на сегашното си място върху хълма, където някога е имало крепост.

В нея е подготвено въстанието през 1185г. за освобождението на България от византийско иго. Асеновци построяват манастира в знак на благодарност, че въстанието е успяло. След падането на България под турско робство, Лясковския манастир е неколкотратно разрушаван и съграждан наново.

През 60-те години на 17в. управлението на манастира преминава в гръцки ръце, като българските монаси били изгонени. Впоследсвие църковната борба на българския народ се увенчала с успех и гръцките монаси били изгонени от манастира. През 18 в. Лясковският манастир поддържа връзка с руските православни манастири, като доказателство за това е подареното от руския император Петър Велики - позлатено евангелие, което сега е в Църковния музей в София. По време на турското робство, Петропавловският манастир взима активно участие в национално-освободителни борби на българския народ, като зад манастирските стени се организират няколко революционни буни, което се обяснява както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност.

През 1700 г. тук се подготвя въстанието на търговската вдовица Мара, начело със сина и Стоян и Мирчо войвода. Сред съзаклятниците е и игумена на манастира Софроний. През 1856 г. капитан Дядо Никола повежда 13 четници към Габровския балкан, а през 1862 г. пак тук се събират около 70 бунтовници начело с хаджи Ставри. Бунтът (Хаджиставревата буна) не успява, монасите са затворени, а игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф – заточени в Диарбекир. В Лясковския манастир са намирали убежище и апостолите на Великотърновския революционен окръг Васил Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов и Бачо Киро.

През 1874г. митрополит Иларион Макариополски отваря в манастира първата българска семинария и за неин управотел е назначен епископ Климент (Васил Друмев). В семинария завършват бележити учени като проф. Васил Златарски, Петър Ников, Димитър Цухлев, Юрдан Трифонов, Иван Трифонов, проф. Беню Ценов и др. Тя продължила дейността си и след Освобождението – до 1885г. При управлението на Стамболов Лясковския манастир е превърнат в лудница и после в затвор, в който е заточен митрополит Климент.

От 1902 до 1912 г. манастира е превърнат в приют за душевно болни. Година по-късно земетресение разрушава манастирската църква, източното крило и още няколко постройки. Оцеляват само новите сгради на семинарията, градени от дряновския майстор Уста Маню, които и до днес са запазили автентичния си вид. Между 1918 и 1922г. в Лясковския манастир се заселили 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастира става девически.

От 1925 до 1928 г. там функционира църковно-певческо училище. През 1937 г. манастира става дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945 г. През 1947 г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство. Петропавловският девически манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради.

През османския период е бил разрушаван на два пъти (след 1393 и 1598 г.) и съграждан наново през 1422 и 1662 г. При последното си възстановяване манастира попада в гръцки ръце, но скоро след това става отново български. През 1913 г. земетресение засяга Лясковския манастир и разрушава църквата и стопанските постройки, като са погубени ценни творби на изобразителното изкуство.

По-незасегната останала само 31-метровата камбанария и сградата на Духовната семинария, вдигната от дряновския майстор Маньо. Реставрацията на манастира продължила дълго време. Една от стаите на семинарията била присбособена за църква, а камбанарията е обновена през 1980г.

В Лясковския манастир освен главната църква "Св.Св. Петър и Павел", има и два параклиса - "Покров Богородичен" и "Света Троица". Последният е служел като езически олтар на римски гарнизон, тъй като на това място през 2 в. е имало римски кастел.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

Много обичам манастирите !Всеки си има свое очарование и история.
Радвам се ,че ни представи един от тях!

Научавам толкова много неща всеки път, хубаво е, че има такива хора като Вас, чиито блогове са радост не само за очите, но и за душата...

Който тръгне за Велико Търново го съветвам да задели поне-поне...3-4 дни. Един нека отдели за Арбанаси и всичко около него , та преберайки се за Търново да мине и посети Лясковския манастир. От градината му се ислица на задната част на стената и гледката е прекрасна, защото всъщност ото задната страна манастирът е построен на отвесна скала. На длан се вежда Лясковец и част от Горна Оряховица. Много е красиво.

Това е най-магнетичното и чудно място в Централна северна България.Аз съм от южна част на България,място където са препускали тракийски коне и е пял Орфей.Обичам родния си край, но смятам,че този манастир е магнитът,който ме държи все още тук.Живея в Лясковец, неуреден град, със завистливи хора.Дано присъствието на бог над тях в лицето на монахините от манастира ги направи по-добри.

да ,хубави снимки само липсва тази от гледката която се разкрива зад манастира,вижда се целият град ,също и цяла Горна Оряховица,а в далечината Долна Оряховица и няколко села