Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2006 17:04 - Добрич
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 6829 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 24.08.2011 14:13


 

image

Животът в района на град Добрич води началото си от античността. На територията на града са открити археологически останки от времето на античността (ІV-ІІІ в. пр. Хр. - ІІ-ІV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VІІ-ХІ в. сл. Хр.). Намерен е и старобългарски некропол с гробове по езическия обред и с характерен инвентар от гърнета и кана. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на ХІ век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство. През ХVІ век на това кръстопътно място (оттук минават пътища от Дунав за Черно море и от Източна Европа за вътрешността на Балканския полуостров) отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик, чието име градът носи до 1882 г. Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646-1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища. През ХVІІ-ХІХ в. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на  тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти - жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. До днешния модерен централен площад на Добрич е оформен етнографски комплекс с работилнички, които съхраняват старите възрожденски занаятчийски традиции. До началото на ХІХ в. населението на града достига 12 000 жители, предимно турци. Първите български заселници са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско. През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук - “Свети Георги”, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница. Градът е освободен от османско робство на 27.01.1878 г. С княжески указ от 19.02.1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица. На развитието на града през първите десетилетия на ХХ век се отразяват политическите превратности в резултат на водените от България три поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич. Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19.09.1990 г. с президентски указ е възстановено старото име - Добрич.

image

Централен парк “Свети Георги”

image

Паркът е открит през 1867 г. и е обявен за паметник на културата през 1999 г.

image

Парка предлага на своите посетители разнообразни места за отдих, спорт и среща с природата.

image

Храм “Свети Георги” - Построен е през 1843 г. По време на Кримската война (1853-1856 г.) е опожарен, възстановяват го през 1868 г. Притежава богат и сложно изработен иконостас. Много от иконите са рисувани от дебърския иконописец Козма Блажетов.

image

Литературен музей “Йордан Йовков”

image

и къща музей “Йордан Йовков” Посветени са на класика на българската литература Йордан Йовков, един от големите писатели хуманисти, майстор на късия разказ.

image

Негови творби са включени в много световни антологии и са преведени на 40 езика.

image

От особен интерес за туристите е забележителната художествена творба на Стоимен Стоилов в дом-паметника - “В света на Йовковите герои”, рисувана керамика.

image

Етнографска къща - музей е една от най-интересните възрожденски сгради, запазени в град Добрич. Построена е през 1860-1861 г., а е реставрирана през 1970 г. Обявена е за архитектурен паметник на културата. В помещенията й е подредена експозиция  “Добруджански народен бит и старинни български накити”. Колекциите от красиви добруджански тъкани и оригинални носии и накити са шедьоври на народното изкуство.

image

Исторически музей – Съхранява наследство на Добруджа - един от кръстопътищата на цивилизациите, съчетал в себе си характерни особености от културата на много райони в страната и на част от Югоизточна Европа. Музеят разполага общо с над 163 000 музейни експоната. Историческият музей - Добрич, е създаден през 1953 година като научен и културно-просветен институт, който събира, изучава, съхранява и представя чрез експозиции паметниците на културата и образците на природата в Южна Добруджа. Отпечатва научни и популярни издания, сред които годишник “Добруджа”. Организира и провежда международни, национални и регионални научни форуми. От година музеят съхранявя сбирка “Природата на Добруджа”.

image

Драматичен театър “Йордан Йовков” - Театърът е създаден през 1928 година от Атанас Попов. Закрит е през 1938 г. и е възстановен от Атанас Попов през 1940 година под името Общински народен театър. С историята на театъра е свързан животът на достойни майстори на сценичното изкуство. За 75 творчески години  са осъществени над 350 постановки, участвали са около 300 актъори, над 50 режисъори, 14 художници-сценографи, 14 художествени ръководители, над 300 души обслужващ персонал.

image
Мемориала на кан Аспарух.

image

Паметника на Пею Буюклията – хайдутин и борец против турското робство.

image
Па
метника на Добротица.

image

Младежки дом „Захари Стоянов”

image

Архитектурно-етнографският музей на открито“Стария Добрич” е открит през 1979 г., в сърцето на Добрич, сгушен в пазвата на съвременния бетонен град. Съхранил бита на добруджанци от края на ХIХ и началото на ХХ век, музеят на открито представя и развива традиционите добруджански занаяти. В малките дюкянчета и работилници майстори-занаятчии продължават многовековната българска традиция. 

image

В грънчарската работилница, ковачницата, тъкачницата, шапкарницата, дърворезбарската, кожухарската, златарската работилници, в работилницата за везба по стари технологии и с  оригинални инструменти сръчните ръце на майсторите изработват уникални изделия. 

image

В „Старият Добрич” се намира и прочутата геврекчийница. Тук се приготвят гевреци по стара рецепта, единствена запазена в България, която продължава да се спазва до днес. 

image

Уникалното в добруджанския геврек е, че той се приготвя от варено с глюкоза тесто. Рецептата и майсторлъкът се предават от поколение на поколение. 

image

Бозаджийницата, кръчмата, гостилницата, ханът и кафенето са изключително интересни и колоритни.

image

Те представляват атмосферата и обстановката във възрожденския град. 

image

Възстановена е и старата часовникова кула, строена през 18 век, станала символ на град Добрич.

image

Художествена галерия - Добрич е градски специализиран музей за изобразителни изкуства. Той развива всички аспекти на музейното дело, участва в реализирането на регионалната политика по опазване, изследване, популяризиране на изобразителното изкуство и работи в услуга на обществеността в града. Насърчава и популяризира местните творчески кръгове. Художествена Галерия - Добрич е отворена за нови контакти с национални и международни културни институции и за изпълнение на различни проекти. Сградата на Художествена Галерия - Добрич е обявена за архитектурно - строителен паметник на културата. Тя е строена в периода между 1933 - 1935 и е интересна като пример на европейско влияние - нейните архитекти са италиански и румънски възпитаници. Намира се в централното градско ядро и е основен акцент в архитектурната памет на Добрич с доминираща роля в днешния административно - културен център на града. Сградата е наситена с различни пластове историческа памет: Съдебна палата до 1940г., Полиция със запазени до днес затворнически килии, сграда на Окръжния комитет на Комунистическата партия до 1981 и художествена галерия от 1981/82. Фондът е събиран в продържение на 40 години - част от него са творби от националното художественото наследство (Златния фонд на България, творби от най - известните български класици). Галерията притежава над 3000 произведения - живопис, графика, декоративно - пластични изкуства, скулптура и творби от ръчно-правена хартия. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 

 

 



Тагове:   Добрич,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 4699121
Постинги: 349
Коментари: 2991
Гласове: 45695
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031