Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките(1200-100 г.пр. Хр.) По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия).

През 1059 г. получава името Никопол (Никополис - град на победите). От тази епоха датират откритите надгробни плочи на Авила Линхе и още една в чиято украса е изобразен римски конник, жертвеник, посветен на богинята Диана. Най-популярен е саркофагът, който е вграден в

Чешмата на Елия, изградена през II век от обикновения римлянин Фронтона в памет на рано починалата му жена. През XIX век археологът Дижарден, трогнат от стиховете, поставя втора плоча с превод на френски. Сега към чешмата води хубава алея. След превземането на Търново от турците през 1393 г. до посичането на Иван Шишман през 1395 г. градът е бил последна столица на Търновското царство. След превземането на Никопол от турците станал център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Битката при Никопол от 1396 г. е повратната точка в историята не само на България, но и на Балканите в Европа. През периода XV век — XVII век, по време на османското владичество, Никопол е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот. Градът започва да запада през XVIII — XIX век и в крайна сметка загубва статута си на голям военно-административен и обществено-политически център. През 1871 г. общественикът Никола Кайтазов, учителят Симеон Василев Симеонов и свещеникът Христо Ламбринов основават първото читалище, наречено "Напредък". За негов председател е избран Никола Кайтазов. Читалището се е помещавало в къщата на братя Никола и Димитър Кайтазови. През 1873 г. "Напредък" започва да развива активна театрална дейност под ръководството на учителя Тодор Станчев, който пише и поставя поучителни пиеси. Станчев създава училищен хор, който по-късно ще прерастне в "Певческа дружина" към читалището, в която участват както деца, така и възрастни, пеещи по ноти.

Историческа църква „Св.Св. Петър и Павел”. Средновековна кръстокуполна църква, строена вероятно през XIII или XIV в.

Тя е единствената оцеляла част от средновековен манастирски комплекс.

http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/03/16/shishmanovata-krepost.1387

Църквата „Успение Пресвета Богородица” построена през 1840 г.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.