Осеновлашкият манастир (7-те престола) е разположен в дефилето на р. Габровица, в северна Стара Планина, в полите на връх Измерец, на 7 км от с. Осеновлашко. Легенда свързва основаването на Осеновлашкия манастир (7-те престола) с името на болярина Петър Делян и с въстанието против византийското владичество през 1040 г. Има и друга легенда за създаването на манастира, свързана с името "Седемте престола". Според нея обителта е основана през 11 в. от 7 боляра, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана заедно с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник. Въпреки това, най-ранните сведения за съществуването на Осеновлашкия манастир намираме в преписка от четириевангелие датираща от 1511 г. и в един служебник от 1554 г.

През 1737 г. султан Махмуд, нарежда разрушаването на много манастири и църкви, в това число и Осеновлашкия. След Руско-турската война през 1770 г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит издава указ, с който се позволява на подчинените християни да строят църкви и манастири. Тогава Осеновлашкият манастир е реконструиран и върнат към живота от двамата братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен и с помощта на майстор Стоян от Троян. В началото на 19 в.

Осеновлашкият манастир е бил обезлюден, манастирските сгради сринати, а територията му станала собственост на мюсюлманска фамилия от град Роман. С помощта на врачанина Димитраки Хаджитошев и митрополит Доситея, през 1824 г. започва възстановяването на манастира. Те откупили земите на манастира, а настанения тук монах Паисий от Ловеч изградил жилищна сграда. Комплексът бил предоставен за метох на Черепишкия манастир. През 1848 г. отец Христофор основава в манастира килийно училище, като един от учителите става самия той, а през 1851 г. за почнало изграждането на нова голяма триетажна сграда.

В епохата на национално-освободителните борби на българския народ Осеновлашкият манастир неведнъж е бил убежище на революционери. Тук са намирали закрила Вълчан воевода, Мартин войвода, Софроний Врачански и Апостола Васил Левски. Понастоящем Осеновлашкият манастир е функциониращ и посреща гости. Манастирът е ограден от висок каменен зид, а в средата на вътрешния двор е разположена църквата. Комплекса включва също камбанария и две жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители.

Дворът впечатлява със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 г. и 1940 г.) с дървено и метално клепала – последното е взето от останките на Римска крепост, намираща се в близост до манастира. Манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руската императрица Екатерина. Манастирската църква датира от 11-12 в., но от многократните преправяния през изминалите столетия, е загубила напълно автентичната си архитектура. През 1770 г. троянския майстор Стоян ремонтирал основно църквата и тогава основният й корпус е получил днешния си ранновъзрожденски архитектурен вид. Тя била частично опожарена, но отново възстановена през 1815 г. През 1868г. към църквата била пристроена откритата нартика. Уникалното в нея са седемте олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата, а последният 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец.

Стенописите в църквата са на повече от сто години. Иконостасите в централното храмово помещение, както и в страничните ниши, са неполихромирани, с опростена резба и датират от 18 в. Иконите по тях са от 17 до 19 в., като сред тях се откроява голямата многофигурна икона "Страшният съд". Едно от най-интересните резбарски произведение в манастира, е големия дървен полилей "хоро" (датиращ от 1815 г.), съставен от петнадесет части с оцветени дърворезбени сцени. Двете жилищни сгради в Осеновлашкия манастир са издигнати в средата на 19 в. В едната 4-етажана сграда се е помещавало основното манастирско училище на йеромонах Христофор, а фасадите й били изписани с религиозни и битови сцени.

Втората сграда, над входа към манастира, е била манастирската гостоприемница. Днес Осеновлашкият манастир е почти напълно реставриран. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/   - под № 78

 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 

Стопанисван и поддържан днес само от една жена.
Ако отседнете там обърнете внимание на гроба зад църквата, той е на писателя Светлозар Димитров известен като змей-горянин.Сам си е избрал камъка и си е направил надписа.Ако престоиш 24 часа в манастира, те приличат на цяла вечност! Посетете го!

на този манастир са именно т.нар. седемте престола, седем отделни ниши в които се извършват молитвени "процедури". Заради тази особена архитектура този манастир се слави със своята единственост в Европа.

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/01/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-cyrkvi-i-manastiri-quot.464769

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

манастира е много хубав всеки които го посети няма да сгреши