Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2006 17:58 - Сопот
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 4904 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 26.01.2012 18:20


image

Като населено място историята на Сопот започва преди около три хилядолетия. В чертите на самия град и в землището му са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха (халщатска култура), но има основания да се допусне и по-ранна датировка, тъй като станалата прочута напоследък със златните си съкровища халколитна (каменно-медна) култура „Дъбене“ отстои само на седем километра от Сопот. По времето на Одриската държава съществуват най-малко три поселища в землището на града. За това красноречиво говорят откритите в района на гара Сопот находки от монети на тракийските владетели Севт II и Севт III, а също и наФилип II, Александър Велики, Филип III и Лизимах. Открити са както бронзови, така и сребърни монети от едър номинал - тетрадрахми. В следващите няколко столетия животът не прекъсва, което се доказва от находки както от самия град, така и от околността му. Под самия днешен център на града лежат масивни римски руини. Такива има и в м. „Кайряка“ - това са останките от т.нар. крепост „Триъгълника“ (наречена така поради действителната планировка във вид на равностранен триъгълник). Пак от това време е откритият преди двадесетина години римски некропол, който вече се намира в чертите на града. Намерените в некропола монети и артефакти го датират във II-V век сл. Хр.

image

След нашествията на готите (гетите) поселението се премества на изток в местостта „Света троица“, където са открити монети и предмети от времето на имп. Зенон и имп. Анастасий. Животът тук продължава до IX - X в., като има открити останки от манастир, за които се предполага, че са са на предходника на днешния Сопотски мъжки манастир „Възнесение Христово“. През X-XI век градът и манастирът се местят на днешното си място. От това време е църквата „Св. Богородица“ (Горната черква), изгорена през 1877 г. от турците, днес превърната в параклис „Покров Богородичен“. Част от населението остава в предишното селище в м. „Св.Троица“, друга част пък се заселва в подножието на Аневското кале, и така се образуват трите основни квартала на средновековния град Копсис, който според византийските хронисти  Пахимер  и  Кантакузин  бил столица на владенията на братята  Смилец,  Радослав и Войсил . Смилец дори успява да се възкачи на престола на българските царе и управлява в годините 1292-1298 г. Името Копсис, с което е упоменат градът във византийските хроники, е точното гръцко съответствие на старославянското „сопот“.

image

При нашествието на османците в края на XIV век те наричат града Узун шехир (т.е. Дълъг град), тъй като трите му квартала са се разпростирали на разстояние от около 10 км. Градът оказва упорита съпротива на османските турци при нашествието им по нашите земи, заради което е разрушен до основи.

image

Спор за мерата между Карлово и Сопот започва още с основаването на Карлово. Той достига връх през 1633 г., когато лично султанМурад IV издава ферман и изпраща служебни лица от Цариград и Стара Загора, за да определят границата между Сопот и Карлово. Спорът, разбира се, е решен в полза на вакъфа, т.е.: Карлово. През 1665 г. е основан девическият манастир „Въведение Богородично“ от схимонахиня Сусана.

image

Той е бил застроен в близост до Хилендарския метох, изгорен от кърджалийте през 1794 г., но оставил названието „метох“, което се пренесло върху девическия манастир, без той самият да е метох. Тук, в този хилендарски метох, е идвал отец Паисий и впоследствие донесъл своята „История славяноболгарская“, която е преписвана многократно, и от която са известни два по-късни преписа от 1828 и 1845 г. под името „Сопотски преправки на Отецпаисиевата история“. От средата на XVI век има данни за килийно училище при църквата „Св. Богородица“. През 1794, 1800 и 1807 г. Сопот е нападан и разсипан от кърджалийските орди на Хасан Окюзджиоглу, Стоян Инджето и накрая от Емин ага Балталъ, като особено съсипващо било последното нападение на Емин ага от 1807 г., което прокудило голяма част от населението по други селища. Сопот е бил важно средище в дейността на Васил Левски. В Сопотския мъжки манастир „Св. Спас“ (Възнесение Христово) на 24 ноември 1858 г.(ст.ст.) е замонашен Васил Левски под името Игнатий. Тук Левски създава първия монашески революционен комитет още през 1869 г. с председател игумена отец Рафаил, приятел на Апостола. При посещенията си в този край Апостолът винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот, а не в родното си Карлово.

През 1883 г. тук избухва първият в новата история на България социален бунт - бунтът на сопотските предачки срещу вноса на фабричната прежда, което отнема едно от малкото останали препитания на сопотненци - преденето на прежда за гайтани. От началото на ХХ в. Сопот започва да се съвзема, и до Балканските и Първата световна война почти удвоява населението си. В годините на войните градът дава около 100 жертви. Отново следват трудни следвоенни години и борба за оцеляване. При немалкото съдействие на братята генерали Георги и Владимир Вазови през 1935 г., след посещение на цар Борис III в града по повод откриване на къщата-музей „Иван Вазов“, е огледан и одобрен терена за построяване на Държавна военна фабрика Сопот (ДВФ-Сопот - днесВМЗ), чието строителство започва през 1936 г. и през 1939 г. официално е открита. Това дава небивал тласък в развитието на Сопот и района.Между 1950 г. и 1965 г. градът носи името Вазовград, след което отново е възвърнато историческото му име — Сопот.

image

Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род, построена през XVIII в. от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом.

image

В деня на Вазовия юбилей – 24 октомври 1920 г. е създаден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот”. Започва събирането на средства. Проектът за възстановяване на родния дом на поета е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов въз основа на указания на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Фетваджиева. През 1920 г. по молба на художника Георги Черкезов, Иван Вазов прави скица на бащиното си огнище, която също е използвана за възстановяването му.

image

През 1930 г.  италианският професор по български език и литература в Римския университет Енрико Дамиани посещава Сопот придружен от писателя Николай Райнов и двамата препоръчват да се побърза с възстановяването на Вазовия дом. Строежът на къщата започва през 1931 г.  Вътрешната уредба на дома е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София Ст. Л. Костов и въз основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова-Фетваджиева.

image

Като източник за възстановка на интериора е ползвано и Вазовото творчество, особено романът му „Под игото”. В една от стаите на къщата по идея на Ст. Л. Костов, Етнографският музей в София възстановява Бръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа „Хаджи Ахил” и повестта му „Чичовци”.

image

На 6 юни 1935 г.  къщата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва панихида и водосвет. Слово произнася професор Михаил Арнаудов.

image

Цар Борис III държи реч пред възстановената родна къща на поета, реже лентата и я обявява за открита. През 1964 г.  къщата музей „Иван Вазов” в Сопот е обявена за паметник на културата oт национално значение. 

image

По случай 120-годишнината от рождението на народния поет, на 8 юли 1970 г.  е открита експозиция за жизнения му и творчески път в построената до родния му дом сграда.

image

Къщата музей „Иван Вазов” в Сопот носи атмосферата на възрожденската епоха със своя неповторим колорит, лъхащ от багрите на сопотските черги и китеници, тъкани от сръчните ръце на Вазовата майка – Съба Вазова. Тук, в кухнята с огнището около софрата се е събирало многолюдното Вазово семейство. Един от 100-те национални туристически обекта на България -http://ivoso100.blog.bg/   - под № 43

image

Паметника на Иван Вазов в центъра на града.

image

Девически метох „Въведение Богородично”.
http://ivoso.blog.bg/turizam/2011/12/01/sopotski-metoh.859741

image

Сопотски манастир „Свети Спас”. 
http://ivoso.blog.bg/turizam/2012/01/26/sopotski-manastir.890011

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.



Тагове:   Сопот,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 4773042
Постинги: 349
Коментари: 2991
Гласове: 45696
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31