Eтрополе е разположен в малко долинно разширение на река Малки Искър в източното подножие на Етрополската планина. На това място е имало тракийско и римско селище, чийто основен поминък е било рударството. В началото на IX век е в пределите на българската държава. През XVI и XVII век се превръща в преуспяващо селище на база рударството (добива се желязо, сребро и злато) и занаятите, свързани с него - железарство, златарство, ножарство, производство на оръжие, земеделски сечива и др. Идват рудари от Саксония, Сърбия и Босна (фамилните имена Алеманите, Аврамови и Бохорови са оттогава). В Етрополе се секат и монети през XVII век. През 1749 г. селището е разрушено от земетресение, но будните планинци бързо го възстановяват. Идва обаче кошмарната 1791 г., когато шест пъти е опустошавано от кърджалии. 

Отново го възстановяват и през Възраждането градът заема достойно място във всенародния културен и национален подем. В ръкопис от 1820 г. е наречен “Великият град Етрополия”. Сегашното име на града вероятно идва от тракийския корен “етр” - вода, т.е. водно поле.  Наред със старата църква, през 1710 г. е издигната градска кула (превърната в часовникова през 1821 г.), а през 1871 г. и читалище. Тук се развива известната Етрополска книжовна школа, за което допринася и Етрополският манастир, който е на 5 км от града. През 1870 г. Левски създава таен революционен комитет, начело с Тодор Пеев - една от ярките фигури на Възраждането. Етрополци участват в легията на Раковски, в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Панайот Хитов, Христо Македонски, Христо Ботев. Етрополе е освободен на 24.XI.1877 г. от войските на ген. Гурко. След Освобождението запада. Постепенно се развива като туристически център, използвайки благоприятните природни условия за това.

 

Двадесет и четири къщи от Възраждането привличат вниманието на посетителите. Красиво разположени по течението на река Малки Искър, те се отличават с богатата си дърворезба по тавани, врати, таблени долапи, кошове на огнища, колони и др. Стените са варосани и колоритно обрамчени с дърво. Най-характерни са: Павелпончовата, Хаджигригоровата, Вълчевата и Арнаудовата.

 

Градският исторически музей бившият конак построен през 1870 г. 

Водопада Варовитец край Етрополският манастир

Църквата “Свети Арахангел Михаил” построена през 1937 г.

 

nai-krasivijat grad - moe besvasvratno sagubeno minalo! Imahme vila tam - tatko beshe giv, bjahme savsem mladi - vsichko ischesna sega!