Първите исторически сведения за селища в района на Ботевград са от 1-3 век.Следи от римляни и траки говорят за древното минало в което и до сега не е напълно разгадано. През средните векове възниква селище с име Зелин , което се намира на 3 км южно от настоящия град. Недалеч от Ботевград се намира и последната опора на Втората българска държава – крепостта Урвич, /имам статия в блог специално за Боженешки Урвич и снимка на надписа/ в която е запазен единствения средновековен български надпис посветен на последната битка на цар Иван Шишман. 

По-късно през втората половина на VІІІв. с. Зелин запада и жителите му се отправят към котловината, където възниква селище с име Самунджиево, а на 23.03.1866 г. селото е обявено за град и административен център на околия с ново име Орхание. След Освобождението градът се разраства и от 01.12.1934 г. носи името на поета революционер Христо Ботев.

Часовниковата кула е символ на град Ботевград. Кулата е построена през 1862-64 година. Името на архитекта не е запазено, но майсторът е известен - Вуно Марков. Оригиналният часовников механизъм се пази в музея, а сегашният е направен от майстори в Етъра, като частите са внесени от чужбина.

“Тук в градинката до часовниковата кула е през месец юни 1876 г. погребана главата на  неизвестен Ботев четник.” 

Града е обсипан с много хубави и стойностни склуптори като най-силно впечатление на мен ми направи тази на която две девойки бродират знаме “Свобода или смърт” с лъв.