Разград. Римският град е бил основан през I век на мястото на старо тракийско селище. Пак на това място през 251 година се е състояло едно от големите сражения между римските войски и готските племена. 

Преди повече от 2000 години, на 1 км източно от днешния Разград е съществувало тракийско селище с неизвестно име. Римляните продължили неговия живот през средата на I в., след установяване на властта си в провинция Долна Мизия.

Руините на Абритус напомнят за цветущ трако-римски град, просъществувал до края на VI в., когато е разграбен, разрушен, опожарен и обезлюден при грабителските нашествия на авари и други племена.

През VII в. върху руините на античния град Абритус възниква ранносредновековна българска крепост, разрушена при походите на киевския княз Светослав (968-981 г.).

В източния край на това средновековно селище е изграден представителен християнски култов комплекс – епископия, разрушен в края на Х и началото на XI век.

Средновековното поселение върху развалините на Абритус е унищожено напълно през 30-40-те години на XI век при печенежките нашествия. След това, върху терена на Абритус няма обитатели. През XIII-XIV век западно от Абритус се намирало средновековно българско селище, известно под името Хръсград, Хезарград, Херазград, Хразград, както са го наричали турците, за което се знае твърде малко. Селището е превзето при турските нашествия на османлиите към 1388-1389 г. Днешният Разград е негов продължител.

Разкопките започват през 1887 г., организирани от акад. Анани Явашов в западната част на Хисарлъшката могила.

Той разкрил трикорабна базилика от V-VI в. С намерените материали е уредена сбирка в старата сграда на Разградската гимназия, което поставя началото на музейното дело в региона. Следващите разкопки Явашов провел през 1893 г., върху източната, най-висока част, където разкрил старохристиянска куполовидна църква от V-VI в.

Резултатите от тези разкопки са публикувани през 1894 г. в "Български алманах" и през 1904 г. в "Юбилеен сборник по случай 35-годишнината на разградското читалище Развитие.

През следващите години Карел Шкорпил публикува подробно описание и план на Хисарлъка.

Една от сензациите на археологията е откриването на най-голямото в страната златно късноантично монетно съкровище от 835 броя (4 кг) монети, сечени от 10 императора и императрици от V в., управлявали Източната римска империя и един Западната римска империя.

И днес останките на града свидетелстват за отлично планиране и завидна за времето си водопроводна и канализационна система.

Сега Археологическият музей, разположен пред входа на разкопките, привлича посетителите си с колекция от 20 оброчни релефа, статуетки на божества и късноантично златно съкровище от 835 златни монети.