Прочетен: 6626 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.06.2011 18:00
През 1964г. при строеж на язовир на 1,5 км.югозападно от кв. "Лъджа" на Ивайловград строителите случайно попадат на следи от антични строежи. При последвалите археологически разкопки са разкрити останки от крайградска вила от периода на римското владичество по наши земи.
Тя става популярна под названието "Вила Армира", по наименованието на малката рекичка, приток на р.Арда, на брега на която е построена. Обектът е луксозна вила-дворец,чиято забележителна планова схема, пищна мраморна украса и оригинални подови мозайки я определят като уникален образец на римската провинциална архитектура и изкуство на Балканите със световна значимост.
Тя е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римско време, проучени до момента в България. Всъщност, това е най-богатият частен дворец от този период, разкрит в днешните български земи, построен през втората половина на I в. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение в долината на река Армира.
На площ от 3600кв.м сред красива градина за разходки се е издигала внушителна двуетажна жилищна сграда с панорамна тераса и значителен брой различни помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др, като само на първия етаж те са били 22), ограждащи под формата на буквата “П”огромен открит басейн в средата–имплувиум (11/7 м). С течение на времето вилата става тясна за бурния живот на нейните собственици и в началото на III в. е била разширена на изток с изграждане на просторна зала за гости – триклиниум (11,70/10,90 м) и сервизни помещения към нея.
В част от сградата е имало римски тип отоплителна система – хипокауст, следи от която се виждат на терена и днес. Още през първата половина на II в. към вила “Армира” се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света.
Благодарение на тях постепенно вилата придобива блясъка и разкоша на истински дворец от Римската империя – целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самият басейн, около който е имало стенна колонада и красива ограда – балюстрада от мраморни решетки и “херми” (при разкопките са намерени почти 3 000 фрагмента от мрамор в много добро състояние).
Сложната схема на облицовките около басейна повтаря колонадите от древните богати градежи и стенописите от ранноримската епоха. По обем, разнообразие и качество на мраморната украса вила “Армира” остава и понастоящем, 40 години след нейното откриване през 1964 г., единственият подобен паметник не само в днешните български земи, но и в границите на някогашните римски провинции на Балканите, а стенната й декорация (първата половина на II в, началото на III в) я прави уникален паметник на античната архитектура и изкуство. В началото на този период подовете на всички помещения и коридори са били покрити с високохудожествени мозайки с традиционни за античната живопис мотиви.
Особено ценна е мозайката от господарската спалня, в чийто северен край е изваян портретът на собственика от първата половина на II в. с двете му деца – единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума (началото на III в.) с изображение на Медуза - Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата. Това е най-голямата като количество и разнообразие мозаечна находка в България, надвишаваща по обем всички останали открити мозайки по днешните български земи. След близо 300 години разцвет, през втората половина на IV в.вила“Армира” е била опожарена и разграбена най-вероятно при битката за Адрианопол през 378 г. в края на Втората готска война.
Археологическите проучвания установиха оскъдни следи от временно обитаване в руините на сградата и след нейното разрушаване. Понастоящем на терен са останали само основите й с извършени частични консервационно-реставрационни работи,каторуинитеса покрити с временна защитна конструкция до окончателното социализиране на паметника, вкл. експониране на място на всички мозайки и мраморни облицовки. Към момента уникалните мозайки от помещение No10 с портрета на собственика и неговите деца могат да се видят в Националния исторически музей в София, керамиката – в Археологическия музей на БАН в София, а част от мраморната украса – в Регионалния исторически музей в Кърджали.
Макет на вила Армира в Информационен център Ивайловград.