Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2006 15:25 - Пловдив, Евмолпия, Филипопол, Тримонциум...
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 15389 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 07.06.2011 15:13


 

image10.12.2009 – весник „ТРУД”
Пловдив е петият най-стар град в света. Това стана ясно от класация на "Дейли телеграф", оповестена вчера.

Градът е създаден през 4000 г. пр. Хр. и е вторият по големина в България след София. В него живеят 379 882 души. Според изданието Пловдив е много важен икономически, културен, просветен и транспортен център за страната ни, където могат да се видят множество антични забележителности, включително римския амфитеатър и турските бани.

Челното място в класацията е за град Йерихон

който се намира в Палестина. Той е основан през 9000 г. пр.Хр. Йерихон е най-старият продължително населен град. В древността е бил обграден от каменна стена и в него са живели между 1000 и 1500 жители. Градът се намира близо до река Йордан на Западния бряг и в момента населението му е около 20 000 души.

Второто място е отредено за Библос, създаден през 5000 г. пр.Хр. в Ливан. Градът е основан от финикийците, които го нарекли Гебал, а гърците, които изнасяли оттам папирус, му дали името "Библос". От там идва и наименованието на Библията. Главни туристически атракции са финикийските храмове, дворецът Библос и църквата "Свети Йоан Кръстител". След него в класацията се нарежда сирийският град Алепо, който е основан през 4300 г. пр.Хр. Алепо е най-населеният град в Сирия. В него живеят 4,4 млн. души.

Алепо си поделя третото място с Дамаск създаден през 4300 г. пр.Хр.

След него е иранският град Суза, създаден през 4200 г. пр.Хр. Той е бил главен град на Еламската империя, преди да бъде завладян от асирийците. Намира се на 250 км източно от река Тигър, в днешната югозападна част на Иран.

На шесто място според "Дейли телеграф" се нареждат Фаюм в Египет и Сидон в Ливан.

Последното 20 място е отредено за индийския град  Варанаси, основан през 1000 г. пр.Хр. Той е разположен на западния бряг на река Ганг и е важен център както за хиндуистите, така и за будистите.

Един град съвременник на Троя и Микена по-древен от Рим, Атина или Константинопол. През 1975 г. са разкрити останки от религиозна постройка от периода на Критско-Микенската култура, сравнима само с находката на остров Кносос. Траките са най-старото население на Балканския полуостров. Уседналият им начин на живот и естественият процес на елинизация ги превръщат в носители на висока материална и духовна култура, а благодарение на ранната поява на племенни общности те стават важен фактор в историята на полуострова. Траките оставят изключително оригинална култура, в която традициятата и асимилираното чуждо влияние създават естествена връзка между Изтока и Запада. 

image
Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на траките. Историята на Пловдив е тясно свързана с две тракийски племена ­ одрисите и бесите. Те населявали поречието на р. Марица и Родопите. Царството на одрисите, основано около 480-460 г. пр. н. е., е най-ранният тракийски племенен съюз. Траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия (Сладкозвучен, на името на митичния тракийски герой, цар и певец). През 342 г. пр. н. е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип).   Но македонското управление трае само около половин век. Смъртта на Александър Велики, син на Филип II, подбужда свободолюбивите траки към въстание и Сеутес III, цар на одрисите, възстановява тракийското царство. Липсата на единство сред тракийските племена скоро става причина за първото голямо разрушение, което градът преживява през 278 г. пр. н. е. от келтите. През 3  и 5 век метрополисът преживява още две унищожителни нашествия ­ на готите и на ордите на Атила, цар на хуните. 
image
Гръцкият писател Лукиан не без основание възкликва:"...Това е най - големият и най - красивият от всички градове. Отдалеч блести красотата му..." - Лукиан /ІІ век/ Повече от два века коства на римляните да покорят Тракия. Редуват се кръвопролития и дипломатически ходове до 72 г. пр. н. е., когато римският пълководец Терентиус Варо Лукулус завладява цялото поречие на р. Марица, включително и Филипополис, който римляните наричат Тримонциум (град на трите хълма). Макар и покорени, траките запазват своята автономия до 46 г. от н. е., когато римският император Клавдий включва Тракия в пределите на империята. По-късно  Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа. През 2 и 3 в. от н. е. градът е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат и и общотракийско събрание (койнон тракон), упълномощено да събира данъци и мита и да кове монети. Именно тогава Тримонциум достига своя икономически и културен зенит. В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна ­ Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните бързо оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, 
image
павирани с камък пътища, охранявани от патрули и белязани с километрични камъни (милиарий). 
image
Строят се също обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. За великолепието на града основна роля са играели огромният стадион, амфитеатърът, баните и на първо място 
image
римският преаториум.  Това  била резиденцията на императорския управител на провинция Тракия, както и мястото, където отсядал императорът при посещенията си в града. 
image
Преаториумът се е намирал на Таксим тепе и имал внушителни размери (около 2 хектара), перфектни архитектурни пропорции, прекрасни колони, 
image
капители и корнизи. Древните автори описват мраморния трон, който бил разположен на най-западната точка, върху скалите. Оттук императорът можел да наблюдава ученията на войските, състезания и фестивали на стадиона, да размишлява върху държавническите грижи, съзерцавайки величествените очертания на Родопите и Балкана. За Римската империя настъпва период на упадък и тя се разцепва на две. Създадена е Източната римска империя ­ Византия, и Пловдивският регион е включен в нея. През 330 г. столицата на империята се премества от Рим във великолепния Константинопол. 

Така в края на IV в. започва т.н “византийския период” в историята на града. VI век отбелязва нов етап в развитието на вечния град. Император Юстиниян Велики (527-565) обновява напълно Тримонциум. Една от целите на императора е да възстанови и укрепи близо стоте крепости в  тракийските си владения. Този век е изключително важен в историята на Пловдив и с още едно събитие. 
image
Около средата на VI в. в града идват славяните, които постепенно променят етническия облик на целия регион. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското Пулпудева, но го модифицират като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив. След създаването на Първото българско царство Пловдив се оказва пограничен град, изключително важен в непрестанните борби между Византийската империя и младата българска държава. Българите окупират града и цяла Тракия десетки пъти. За първи път през 812 г. хан Крум завладява Пловдив, но градът бил официално включен в пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. Пловдив преминава от ръце в ръце ­ и Симеон Велики (893-927), и наследникът му Петър (927-969), и Самуил (980-1014) го отвоювали отново от Византия. Въпреки че българската управа присъства тук за кратки периоди, този факт позволява на славяните да се установят трайно в града и околностите, което завинаги променя етническия и културния му облик. От осемте кръстоносни похода, продължили до 1291 г., Пловдив е по-малко или повече повлиян от първите четири, които преминават през града, а два от тях го оставят в пламъци. След разрушенията на кръстоносците градът е възстановен и укрепен от византийския император Исак Ангел, а след основаването на Второто българско царство цяла западна Тракия отново е включена в пределите на българската държава. По време на политическия възход на Второто българско царство и зенита, достигнат от Иван Асен II,  България се издига и утвърждава като велика сила в Източна Европа. Пловдив остава в пределите на България до смъртта на Иван Асен II през 1241 г. До завладяването му от турците градът преминава от ръце в ръце повече от 15 пъти. Турците нахлуват на Балканския полуостров през средата на 14 в., завладяват Константинопол и го превръщат в столица на Османската империя. Пловдивският гарнизон оказал упорита съпротива и устоял на безброй атаки, но турците открили част от водоснабдителната система на града в с. Марково и я прекъснали. Така през 1364 г. градът е завладян от турците, които на свой ред му дават ново име ­ Филибе.
Попадайки във вътрешността на империята, Филибе губи значението си на  важна крепост и на прага на Ориента постепенно израства модерен за времето си, оживен икономически център, град на търговци и занаятчии. Правителството решава, че Филибе не е изложено повече на опасността от внезапна атака и разрешава разрушаването на укрепленията. Планините от каменни блокове, изграждали крепостните стени и античните постройки, са използвани за застрояване. Постепенно, но необратимо всички видими следи от древното минало на града изчезнали. Започва масово строителство на обществени сгради: джамии, странноприемници, ханове, бани. Филибе напълно променил архитектурния си облик и се превърнал в типичен ориенталски град с особено очарование и мистичност. В града имало 55 джамии. Хълмовете опустели, но в подножието им кипяла оживена търговия.  Пазарът се простирал между площада днес Джумаята и реката, където се намирали над 800 магазина. Още 300 можели да се преброят на каменния мост и оттатък реката. И днес пространството е най-оживеното търговско място на града. Между 1835 и 1860 г. в Пловдив се построяват 9 църкви които функционират и до днес. Националното възраждане събужда българския дух. Числено нарасналата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерни политически и културни влияния; тя разбира огромното значение на науката и образованието. През първата половина на 19 век, наред с Истанбул, Солун и Одрин, Пловдив става голям икономически център в европейската част на Турция. По суша или с шлепове по Марица стоките от града стигали до Солун, Енес и Истанбул и оттам поемали към целия свят. Пловдив същевременно бил център на огромна занаятчийска област, която обхващала почти цяла Югоизточна България. През 1853 г. населението на града вече наброявало 50 000 души. Пловдивските търговци и занаятчии постепенно забогатели; престижът им пред Високата порта растял. Досегът им с развити чужди страни и култури разширил мирогледът им, изтънчил вкусовете им и стимулирал свободолюбието и патриотизма им. Променил се и стилът им на живот. Заможните пловдивчани се чувствали у дома на трихълмието, където се радвали на по-голяма независимост. Започнало съревнование в строителството на нови, хубави къщи.
Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в две насоки: развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която била равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вулкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. Доктор Стоян Чомаков като представител на българската църковна общност прекарва повече от 10 години в Истанбул, за да се бори за църковна независимост.  Той имал много познанства, посещавал видни фамилии и домове и представял на великия везир дълги петиции, носещи стотици печати и хиляди подписи. Пловдив има пионерска роля и в развитието на българското образование. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. През 1850 г. в Пловдив се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище “Св. св. Кирил и Методий”. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на  славянската писменост и култура. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията. Пловдив се слави с много първи за България събития в областта на културата. Тук е основано първото българско книгоиздателство и първата печатница. В Пловдив се поставя началото и на организираното книгоразпространение. Тук е основан първият литературен читателски клуб и първата женска асоциация.  Постиженията в областта на образованието и борбите за църковна независимост ускоряват борбата за политически права и национална  независимост. Тези процеси получават силен тласък след войните на Австрия и Русия с Турция и освобождението на Румъния, Сърбия и Гърция. След Априлското въстание Пловдив посреща представители на европейската прогресивна мисъл като лейди Странгфорд и много журналисти и дипломати, които разгласяват пред света истината за зверствата на башибозука. През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. След падането на София руските войски под командването на ген. Гурко приближават Пловдив. Вечерта на 16.I.1878 г.ескадронът на кап. Бураго преплува р. Марица и обръща в бяг щаба на Сюлейман паша, прекъсвайки вечерята му.  Санстефанският мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., създава Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град естествено е обявен за столица на новата държава и седалище на временното руско управление начело с принц Дондуков-Корсаков.  Уплашени от нарастващото влияние на Русия на Балканския полуостров, Великите сили начело с Великобритания и Австро-Унгария енергично се противопоставили на Санстефанския мирен договор. Изтощена от войната, Русия е принудена да се преклони. Според новия Берлински договор България е разделена на две: Княжество България със столица София, и васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив, която е оставена под политическия и военен контрол на султана. Македония направо е върната на Турция. Машинациите на великите сили разрушават вековната национална мечта на българите да имат обединена и свободна държава. София става държавен и политически център, но Пловдив запазва естествения си статут на културен център.
 Градът отново е люлка на много първи за страната културни инициативи. Тук са създадени културни институции от изключителна важност: библиотека, музей, театър. Първият театър “Люксембург”, в който са положени основите на професионалния театър в България, е построен в Пловдив. В града излизат две литературни списания и едно педагогическо. Дори тогава Археологическият музей притежа най-богатата елинистична колекция в страната. Иван Мърквичка и Антон Митов подреждат първата художествена изложба в страната в залата на библиотеката в Пловдив. Първият хор с диригент Ангел Букурещлиев е основан в Пловдив. Първият обществен парк в България е създаден тук. Дворцовият градинар на Наполеон III и любимец на султан Абдул Азис направил чудеса в градския пейзаж. Тук се провежда Първият конгрес по стенография... Пловдив има основна заслуга за историческия акт на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявено в града на 6 септември 1885 г. Светът бил шокиран от политическата воля и решимост на българите, от начина, по който е осъществено Съединението и от готовността на младата армия да понесе огромните отговорности и рискове за защитата на този акт. След Съединението Пловдив остава и до ден днешен е вторият по големина и значение град след столицата София. През 1888 е построен железопътен път между двата града. През 1892 г. градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие, чийто директор е писателят Михалаки Георгиев. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата в България пивоварна фабрика през 1881 г. В началото на века Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост.
image
Часовниковата кула.Точната година на строителството на този момумент не е известна, но се счита, че това е една от най-старите часовникови кули не само в България,но и в цяла Европа.Филибе е първият град в Изтока, който имал механичен часовник. Кулата представлява октогонична каменна призма, висока 17,5 м. 
image
С течение на времето архитектурата на кулата търпи известни изменения, най-сериозното от които според надписа на турски над входа е през 1812 г.
image
Римски стадион - Античният стадион на Филипопол или Тримонциум се намира на площадното място западно от Джумая джамия. Част от съоръжението, с размери хиляда римски стъпки дължина и двеста и петдесет ширина (съответно 250 и 74 метра). Експонирана е под нивото на уличното движение, като входът му се намира под главната улица "Княз Александър I". Построен е в характерния за малоазийските градове (като Милет, Аспендос, Ефес) тържествен архитектурен стил. Седалките са разположени на 14 мраморни реда, като са декорирани с релефни подпори, издялани във формата на лъвски крак. Главната част на стадиона е пистата за надбягване, която започва при главния вход и достига северната част, при която е оформен завой наречен сфендон, използван при надбягванията с колесници. Пистата е дълга един римски стадий (600 римски стъпки). Обрамчен с полукръгла арка вход, извеждащ на улица настлана с големи сиенитни плочи, се намира в средата на сфендона. Виждат се и долните части на колоните на античния акведут, който захранвал голямото водохранилище на Таксим тепе с вода от Родопите. През римската епоха, когато бил разцветът на Филипопол (II - IV век.), в античния Римски стадион се провеждали Кендрийски и Александрийски игри, в чест на бог Аполон и на Александър Македонски. В края на IV век, античният стадион започнал да се използва само като хиподрум, защото император Теодосий Велики забранил атлетическите игри. Античният стадион побирал около 30 хиляди зрители и бил една от най-внушителните и значими архитектурни постройки в днешен град Пловдив.
image
Античният театър изграден в началото на II в. от н.е. по времето на император Траян /98 – 117 г./, театърът е бил една от най-значимите обществени сгради на Тримонциум, забележителна с архитектурната си представителност и великолепие. Античният театър побирал от 5 до 7 хиляди зрители. Сцената е била украсена с фризове, корнизи и статуи. Разкрит е при археологически разкопки, проведени през 1968-79 година от Археологически музей - Пловдив. От амфитеатралния театрон са оцелели 20 от всичко 28 реда. Включен в границите на архитектурния резерват "Старинен Пловдив", днес театърът се вписва в неговия ансамбъл като най-емблематичният паметник на непрекъснатата културно-историческа приемственост, осъществена върху Трихълмието през вековете. 
image
Възроден за нов живот, той е привлекателно духовно средище на града, в което съвременната култура взаимодейства с непреходните ценности на миналото. Днес в него през лятото се изнасят театрални и оперетни постановки, концерти и тържества, разполага с 5000 седящи места /колкото зала № 1 в НДК/.
image
Римският Одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 2-5 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. 
image
В действителност сградата е строена като булевтерион - седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.
image
Римският форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол.
image
Римският Аквадукт в Пловдив Водоснабдяването на Пловдив води начало още от римско време, когато Тримонциум има модерна за времето си водоснабдителна система. Римляните са направили водохващане на Кайнаците в Куклен и на карстовите извори в Марково. 
image
Двата водопровода се съединявали в Коматево и оттам до Пловдив водата била отвеждана с Аквадукт. През турското робство римският водопровод бил разрушен напълно. Малка част е останала запазена на Коматевския възел между квартал Смирненски и район Южен. Целият водопровод е с дължина  22 км..
image
ЦарСимеоновата градина
създадена от  
image
Люсиен Шевалас /1840 - 1921/ - роден в Обон Швейцария. Паркостроител, княжески градинар Идва в Бълария след Освобождението по покана на княз Алеко Богориди. Създава Княжеската градина в съседство с конака на главния управител. 
image
След Съединението 1885 г. завежда общинската служба по озеленяването. Осъществява парковото строителство на Първото българско изложениепрез 1892 г. 
image
Оттогава е запазена градината, известна с името "Цар Симеон". Наричат го министър на цветята. 
image
Създава пловдивската градска градина/ при днешния Природонаучен музей/ и Пепиниерата - при гарата/сега там са тютюневите складове/. 
image
През 1901г е обявен за почетен гражданин на Пловдив.
image 

Фонтана в началото на ЦарСимеоновата градина е емблема на Първото българско земеделско-промишлено изложение от 1892 г. Запазени са фигурата на богинята Деметра, пластичните изображения на птици, украсите. Фонтана е дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки, който е изваял и фигурата на Цар Освободител пред Народното събрание в София. Направена е изцяло от чугун.
image

Природо-научен музей. Открит е през 1955 г. в старинната сграда на някогашната Пловдивска община, построена през 1880 г. от известния архитект Йосиф Шнитер. Началото на музея се поставя от богатите колекции на бившия френски колеж "Св.Августин". Днес музеят е един от най-значимите в страната със своите богати сбирки в разделите "Палеонтология", "Минералогия", "Ботаника". Няколко зали са посветени на животинския свят, а в приземието се намира най-големия сладководен аквариум в България с над четиридесет вида декоративни рибки и някои земноводни. Особено разнообразна и ценна е сбирката от родопски минерали.
image

Пловдивският Археологически музей се нарежда на второ място по значимост след Националния археологически музей в столицата. Същевременно това е най-голямата съкровищница на археологическото богатство на древна Тракия. Трите отдела - "Праистория", "Античност" и "Средновековие", съдържат ценни находки от старокаменната епоха /палеолит/ до ранноосманския период в българската история /15-16век/. Сред експонатите от национално и световно значение са разнообразната колекция от неолитна керамика и култова пластика, обредното огнище от Небеттепе,богато украсени тракийски доспехи, както и прочутото Панагюрско златно съкровище от края на 4 век пр.н.е. От римската епоха /2-4 в./ произхождат забележителният мраморен фриз с изображения на божества, покровители на здравето, богата монетна колекция, изящните подови мозайки, релефни украси от Античния стадион и от други забележителни сгради на Тримонциум. Пловдивският археологически музей се помещава в старинната сграда на Източнорумелийското ковчежничество, построена през осемдесетте години на 19 век от видния пловдивски архитект Йосиф Шнитер. 
image
Втората сграда на Историческия музей е на националната музейна експозиция “Съединение на България от 1885 г.” Тя е построена в годината, когато се обединяват Източна Румелия и Княжество България – 1885 г. По проект е на италианския архитект Пиетро Монтани. Сградата е завършена през септември. Няколко седмици след самото Съединение. С изключителна акустика на централната парламентарна сграда. Сама по себе си е била по-голяма и по-мащабна от тогавашната сграда на Народното събрание в София. 
image
При положение, че не става парламент след Съединението, се поставя въпросът какво да се прави с нея. Петко Каравелов през 1884 г. е кмет на Пловдив. Една година след това е министър-председател на България. Като кмет си поставя задача да направи сграда на Пловдивската народна библиотека и музей. Но не успява да реализира тази идея. Като премиер издава постановление на Министерския съвет на България, че тук ще се настани Пловдивската народна библиотека и музей. Така от 1885 г. до 1985 г. тук се помещава пловдивското царство на Евтерпа и Ерато. Създава се националната музейна експозиция “Съединение на България”. 
image
Срещу зала „Съединение” е паметника на Съединението.
image

Античните и ранносредновековни архитектурни паметници в Пловдив създават неговата неповторима атмосфера, но за функционирането на съвременния град те не са от значение, с изключение на Античният театър. Все пак, отправна точка за развитието му остава Трихълмието и равнината на юг и изток от него. Началото на по-осезаемо градоустройство от османски тип можем да търсим в средата на ХV век, когато в център на новата градска координатна система се превръща изградената върху основите на средновековна църква Джумая джамия, а един исторически пласт по-надолу - върху северната дъговидна част на античния Римски стадион. Оттук започва главната търговска улица, която на север стига до моста на река Марица. На северния бряг е създаден нов квартал с конюшня и ханове. Управлението на града се разполага на южния бряг от западната страна на търговската улица, а от източния - занаятчийския квартал "Капана". Това търговско административно ядро на град Пловдив определя и основната градска ос север-юг. От този период са запазени много обществени и култови сгради: Джумая джамия, часовниковата кула на Сахаттепе, Мевлеви хане (днес ресторант "Пълдин")
image

Чифте баня (днес Център за съвременно изкуство).  В епохата на българското Възраждане (ХVІІІ-ХІХ век) в самобитен български стил се строят предимно жилищни и църковни сгради върху Трихълмието ( днес Стария Пловдив). След Освобождението през 1878 г. градоустройството се поема от дипломирани инженери и архитекти - отначало австрийци, италианци, чехи, французи, а след 1890 г. - и българи. Прослойката на младото българско чиновничество инвестира в строежи по южния бряг на Марица: двете големи обществени сгради - Областното събрание (музей на Съединението) и Мъжката гимназия (днес Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий"). През 1892 г. за първото българско земеделско-промишлено изложение Люсиен Шевалас създава на мястото на старото турско гробище, южно от Сахаттепе, прекрасна градина върху 80 декара площ. 
image

След края на изложението с княжески указ тя е наименувана "Цар Симеон" и е дарена на пловдивчани /описана по-горе/. Явен сблъсък на мистичния ориенталски изглед на Пловдив с новия европейски идеал е утвърдения през 1896 г. пръв градоустройствен план на инженер-архитекта Йосиф Шнитер. На него дължим трилъчевото свързване на жп гарата с центъра, рамката от булеварди, очертаващи днешната централна градска част, идеята за озеленяване на хълмовете и най-вече съобразяването със съграденото от предците. Така Пловдив се превръща в урбанистичен феномен на прехода от османско средновековие към европейска модерност. От началото на ХХ век до 30-те години определящо в пловдивската архитектура е влиянието на сецесиона с изобилие от декоративни елементи. Най-характерните сгради от този период се намират в участъка от Централна жп гара по днешната ул. "Иван Вазов" и главната улица до 
image

площад "Джумаята". Развитието на града излиза извън контрол, когато след Ньойския договор в края на Първата световна война, в Пловдив пристигат вълни от бежанци от Тракия, Македония и Родопите, и бездомническият въпрос намира стихийно решение чрез самоволно заемане на парцели и строителство без архитектурни планове и регулация. 
image

Усилията в преодоляване на градоустройствения хаос се спъват и от катастрофалния земен трус през 1928 г., когато са разрушени повече от една трета от сградите. Нов градоустройствен план се изготвя през 1944 г. от немския проф. Херман Янзен, но той не е реализиран, заради промяната в обществено-политическото устройство на България. 
image

След 1944 г. архитектурните конкурси през 50-те години показват търсена близост с тогавашната сталинистка архитектура без да вземат под внимание пловдивската традиция и даденост. 
image

Разрастването на града като промишлен център през 60-те години поставя нови задачи като уплътняване на съществуващата градска територия, чувствително завишаване етажността на сградите, свързване на новите жилищни комплекси с промишлените зони. 
image

Като общо решение на тези две задачи се появява генералният план на Пловдив от 1968 г. 
image

Негов основен недостатък е пренебрегването на река Марица като елемент от градския център, но по този план гр. Пловдив се развива и до днес. 
image

Пловдивската градоустройствена архитектурна мисъл е изправена пред голямото предизвикателство за възстановяване на естествено полезния и човеколюбив подход в развитието на древния и вечен град Пловдив.

 

image
Към интересните архитектурни паметници може да се присъедини и Община Пловдив. 
image

Сградата е построена през 1912 г.
image
Международният панаир в Пловдив
е главният изложбен център на България. Чрез него българските производители излизат на международния пазар, а дейността му е индикатор за икономиката на страната. Началото е поставено през август 1892 г. г., когато се открива Първото българско земеделско-промишлено изложение. Целта му е да стимулира прохождащата българска индустрия и селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми. Първото българско изложение се ражда като плод на развитието на стопанството и икономиката на България на онзи етап и има за задача да покаже новите форми на производство в страната, да приближи българските производители и търговци към Европа и света. Подготвяно с голям ентусиазъм и с помощта на много специалисти, то успява да развие мащаби и да събере участие, които впечатляват: изложението достига обща площ над 90 000 кв. м., общият брой страни-участнички е 24, а за два месеца и половина (толкова е времетраенето му) павилионите му са посетени от 162 000 души. Българските изложители показват успехите си в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството. В чуждестранните павилиони силно впечатление правят техническите новости - електрически крушки, фонографът на Едисон, оръжието на немската фирма "Круп". Сърцето на изложбения град тогава било там, където е днес ЦарСимеоновата градина. Следващата по-сериозна стъпка в историята на българското панаирно дело се прави през 1933 г. - тогава в Пловдив е организирана Национална стопанска изложба. Изложителите са 424, а посетителите - над 120 000. Това е и първият мострен панаир в Пловдив. Вторият мострен панаир е през 1934 г. В неговите рамки специално се отбелязва 30-годишнината от създаването на Съюза на българските индустриалци, 40-годишнината от създаването на Българската търговско-индустриална камара, 100-годишнината на първата българска вълнено-тъкачна фабрика на Добри Желязков- Фабрикаджията. С постановление на Министерския съвет от 16 май 1934 г. Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България. Така той става част от икономическата панорама на страната. През 1936 г. поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен. Освен български (над 1000) в Панаира взимат участие и 385 чуждестранни фирми. Съвременният панаирен комплекс в Пловдив е най-голям в Югоизточна Европа. Той е разположен на 352 000 кв. м площ. Общите изложбени площи са 137 831 кв. м, от които половината покрити. Пловдивският панаир разполага с 19 многофункционални експозиционни палати, предоставящи възможност да се показват всякакви експонати. Модерен Конгресен център предлага 13 зали за семинари и конференции. Целогодишно в панаира се организират и провеждат близо 50 изложбени прояви, в които участвуват над около 8000 изложители от 60 страни.
image

Гребен канал /Гребната база/.  Едно от удобствата, който ви предлага град Пловдив е отличният гребен канал. Струва си да го посетите когато желаете да се разходите, да покарате кънки или колело, или просто да си починете сред невероятната природа на региона. Това е любимо през почивните дни за много хора от Пловдив. Гребният канал е модерен комплекс, където се провеждат национални и международни спортни събития и състезания. Гребният канал е предпочитано място като цяло за спортни дейности и разходки. Канала е построен по международни стандарти, одобрени от FICA. Каналът е дълъг 2.200 м, широк 120 м. и дълбок 3 м. което го прави най-големият изкуствен канал в България.
image
Културен център Тракт.
Фондация “Тракарт”2000 през септември 2003 стартира проект за консервация и реставрация на антична мозайка от ІV – V век в гр. Пловдив.За възстановяването на този паметник на изкуството от национално и световно значение фондацията получи гранд от Държавният Департамент на САЩ. Проекта се осъществява с тясното сътрудничество на Община Пловдив и Археологически музей – гр. Пловдив и приключи май 2004 год . 
image
Жилищна сграда “Ейрене” – /4-5 век/ е паментик на културата от национално и световно значение. Перистилната жилищна сграда с подови мозайки е една от най – забелижителните сгради в античният Филипопол.
image
Паметника на Кан Крум
е открит в Пловдив на 4 юни 2007 г. - изобразен в цял ръст на кон с височина от 5,50 м, като само неговата фигура е 3,20 м. 
image
Целият паметник надхвърля 10 метра, изработен е от бронз, като трите тона метал са дарени от КЦМ. 
image
Паметникът на Съветската армия е най-известния в България паметник, носещ прозвището Альоша. Издигнат е на едно от известните седем тепета на Пловдив - Бунарджик. Разположен е в непосредствена близост до паметника на 
image
Освобождението на Пловдив от османско владичество
. Изобразява изправен съветски войник, държащ автомат модел "Шпагин" с цевта надолу /при откриването съветските маршали са възмутени от факта/. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи "Слава на непобедимата съветска армия освободителка". До статуята се стига по обвиващи хълма павирани пътеки, около които се развива естествената растителност на тепето. Паметникът е като цяло е запазен. Неколкократно са предприемани опити за премахване на пловдивския Альоша, но до момента те остават безуспешни.
image
Паметника на Гюро Михайлов.
Името на Гюро Михайлов дълго време предизвикваше присмех и почуда. За мнозина той бе глуповат човечец, който се жертвал ненужно, за да изпълни дълга си. Истината обаче е далеч по-различна. 20-годишният войник е синоним на смелост, а не на фанатизъм. Според съхранените документи той е роден в село Рахманларе и шест месеца след като влязъл в казармата бил пратен да охранява банката в Пловдив.По това време градът бил център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там е бил щабът на милицията и жандармерията, затова имало денонощна охрана от петима войници.На 25 декември 1880 г., навръх Коледа, пред касата бил пратен Гюро Михайлов, редник от трета рота на Пловдивската дружина. Всичко протичало нормално до 11 часа вечерта, когато на първия етаж на сградата избухнал пожар. Ковчежника дошъл показал се на вратата и съобщил на Гюро Михайлов веднага да излиза, ако не иска да умре. Войникът обаче насочил щика на пушката си към него и казал: ”Без командира си поста никога няма да напусна!” Но когато командирът му дошъл да го спаси, вече било невъзможно късно пода рухнал и затрупал петимата часови. На следващата сутрин открили само овъглените им тела.
image
Слънчевият часовник
на площад Джумаята – точен и до днес.



Тагове:   Пловдив,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Super
05.08.2008 10:43
Текстът е много готин-сбит,но изчерпателен
цитирай
2. анонимен - Сеутес III ???
03.08.2009 23:54
"Сеутес III" - не е ли по-добре да си го напишем с нашия си правотпис /Севт ІІІ/, вместо да го поангликанчваме - ощи повече, че когато е живял такова нещо като английски език не е имало.
Без оглед на това статията е много добре и стегнато написана. Чудесна е!
цитирай
3. анонимен - Евмолпия Пулпудева
03.08.2009 23:59
Един въпрос: Имате ли информация, по кое време Пловдив се е казвал Евмолпия и по кое Пулпудева /и двете са трайкийските имена/?
цитирай
4. анонимен - Снимките
04.08.2009 00:03
Снимките са прекрасно направени и вмъкнати. Супер е, че има и снимков материал, като селекцията е много добре премерена и допълваща текста. Браво!
цитирай
5. анонимен - molia upomenete i za vsichki tca...
25.08.2009 19:13
molia upomenete i za vsichki tcarkvi v plovdiv

цитирай
6. ivoso - Всички
03.09.2009 12:48
са прекалено много за един постинг, може би в някой друг
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 4699121
Постинги: 349
Коментари: 2991
Гласове: 45695
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031