Публикувам този предизвикан коментар, който написах  в друга страница:

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/03/09/otnovo-za-groba-na-levski-bashta-i-sin-mason-tamplier-ovchar.1062362#last_comment


Целта му е по-скоро да напомня на самия мен за предстоящата огромна работа по представянето на всичко по темата, която е изключително важна и има пряко отношение към всичко, което се случва днес. Но поради недостига на време и място да изложа цялата скрита историческа истина документално ще го направя в цяла поредица с много архивни материали и официални исторически документи. Както и обзор на досега тиражираните. Настоящият коментар представлява кратка справка относно официалните документи, които са известни на широката публика.

Васил Иванов Кунчев - Левски, накрая е осъзнал кои са поръчителите и
лицата в сянка от революционните комитети на Балканите. Филиал на онези, които сътвориха и "Великата" френска революция. На Балканите са действали чрез няколко банки на венецианските банкери евреи - така наречените "Черни благородници". Банката на Зогу в Тирана и филиалите и в Хърватия, Сърбия, Гърция и т.н. Левски е знаел мисията си на професионален революционер-наемник, който трябвало "да иде у други поробени народи" след края на мисията си в България. Но накрая разбрал кои са на върха на пирамидата и на бесилото се самоопределил с предишното си наименование: "...отче, споменавай ме като йеродякон Игнатий!". Доста преди самия си край той осъзнал в чия полза работи изградената от него подземна пирамидална организация, извършваща революции и кого ще докара на власт. В предварителното следствие се изяснява, че той вече знае много добре за сектата дьонме тоест скритите евреи със сменени имена и ролята им във всеобщото "интернационално братство", които услужливите "историци" днес описват като "младотурско движение". И след като се е разбрало, че той има намерение да разгласи еврейската следа направо пред султана му е издействана светкавична присъда и той въобще не стига до Цариград, а е убит на място. Потърсено е решение, което да изглежда легитимно и панически се стига до прецедент - конакът на дьонметата в Търново вместо в Цариград го изпраща тихомълком и скоростно в София. А Цариград е било единственото легитимно място за съд на антидържавни деятели. Там специализирана съдебна комисия не ги убивала а ги заточавала в Диарбекир. В София се случва друг прецедент - комисията, която го разследва, няма юридически правомощия, защото НЕ Е СЪД а е общинска администрация, но...му издава смъртна присъда и изисква максимално бързо изпълнение. Там се опитват да разберат колко и кои от организацията знаят това, което е разбрал той. Напразно. В т. нар. "съдебна комисия" са заседавали официално и...висшите софийски равини. Съдбата на Левски е същата като на Мартин Лутер - трагична, но може би Мартин Лутер е бил по-съкрушен душевно, защото
имаше житейско време да види каква злина е сторил със създаването на Новото "Възраждащо" (Ренесансово) "християнство", приемайки равините и работейки над превода на библията на немски, съжалил за цялото финансиране, което е приел от тях и последващото му разкаяние и книгите против скритата синагога проникнала и превзела християнската църква изобщо не могли да поправят колосалната грешка.

http://old.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=877

За Васил Иванов Кунчев - Левски е било по-добре, че не е доживял да види плодовете на "прогресивната революция" по света, Европа и в частност България. Банкерските кръгове спечелиха и създадоха "светлото, хуманно и либерално" бъдеще за народите. Трябва да изложим всички документи в историческа пълнота, изчерпателност и последователност, за всички техни лица и изпълнители, както и за всички събития, които са оформили днешните могъщи световни институции, контролиращи човечеството.

Прави впечатление, че равините и прикритите дьонмета не са оставили Левски на мира и до последния му дъх са правили опити да разберат колко и кои точно от подземната професионална революционна пирамида са разбрали кой е на върха на всичко. Времето ги е притискало и трескаво ги карало да бързат поради реалната опасност всеки момент да дойде телеграфна заповед от Цариград за законно изпълнение на официалната процедура в такива случаи. А тя е била само една - надлежно конвоиране на противодържавния деятел до Цариград, където е била ситуирана единствената юридически легитимна султанска съдебна комисия. А това означавало живот в заточение, тоест - попадането на Левски в Цариград е било смъртоносна заплаха за цялата синедрионска паяжина не само в Османската империя, но също така и заплаха за разкриването на цялата могъща мрежа от съучастващите западни скрити евреи, координирани от банкерския Ротшилдов картел. Именно поради това впечатлява самата ситуация минути преди обесването му - Мазхар паша заповядал на СПЕЦИАЛНО ПОВИКАН ""свещеник" да изповяда Левски...Нека видим как е описано от свидетеля Михаил Буботин, за когото ще стане дума после:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8

""На 1873 лето, 5 февруарий, вторник, пазарен ден в София - 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак — на мястото на днешния княжески дворец, стана необикновено разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се приготви... Иконом поп Тодор се приготви за половин час... И ето, че се зададе губернатора на каляска със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде приведен на средата на мегдана, току-що извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода аскер, облечен в костюма си, както е бил хванат от властите при ханчето, с тежки окови на нозете, но без присъдний иллям на гърдите. Мазхар паша, обърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните потреби. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се оттегли на 7-8 разкрача и същевременно даде знак да направят същото и хората от свитата му. ... Що за себе е изповядал в случая Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие духа казал: "В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която ... дано!" Тук Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за иеродякон Игнатий ... "

В това описание се съдържат няколко ценни признания, но също така и плитък опит за добавяне на думи, които са в експлицитно противоречие с реално изреченото от Левски.
Първо: "необикновеното разшаване на пашовските сеймени" - "1 взвод заптии и 4 взвода аскер", които конвоират човек с "окови на нозете". Взвод е руска дума и обозначава група войници с брой, вариращ между 25 и 60 души. Вече знаем, че броят на заптиетата, които го конвоират тихомълком от Търново до София е 20 души. Това е групата от Търново, която е трябвало да свидетелства в търновския конак (полицейско управление) за успешното осъществяване на екзекуцията. Но другите стотина души са били аскер, което е турската дума за редовна армия в бойна готовност... Част от функциите на аскера включват и т.нар. "потеря", което ще рече оперативно-издирвателни акции. Мобилизиран е целият военен софийски гарнизон за да охранява изпълнението на спешна присъда издадена от нелегитимен съд (все едно - днешната софийска община да издаде присъда). Очаквали са "Джингиби"-то, тоест в превод - Призракът или Неуловимият да се изплъзне в последния момент и да се разтвори във въздуха, след което да потъне в ""саяним""-а тоест мрежата от помагачи. Тогава те не биха имали никакъв шанс за спасение, защото той би могъл да рискува доживотна каторга, но да се яви в Цариград и лично да свидетелства за подземната интернационална мрежа и в чия полза извършва революциите.
Но по-любопитна е дълбочината на мрежата и разпространението и. Епархийският архиерейски наместник на София , което на народен език ще рече "главен поп" на града, над него е само епархийският митрополит "владиката" . Та, въпросният главен поп бил извикан на тържествената екзекуция и получил заповед от дьонмето Мазхар паша да направи последен опит за разузнаване "изповед". Това, което посветеният Михаил Буботин спестява е ... опитът за изповед от предишната вечер, който е РЕГИСТРИРАН В ОФИЦИАЛНИЯ АРХИВ. Но както се вижда от това признание Левски бил: ""облечен в костюма си, както е бил хванат от властите при ханчето""  тоест - мръсен и измъчен от пътя, фактически оставен в изолация и без контакти с други хора, каквато е практиката за последно свиждане с близки хора. В повечето случаи близките донасяли чисти дрехи за смяна на дрипите, неслучайно тази практика е възпята практика в народния фолклор:

""...кога хайдутин обесят,
    да му се риза белее,
    да му се перчем ветрее!""

(Песен за Стоян войвода)

Въпросът е защо не са допуснали НИКОГО освен въпросния фарисей и то на два пъти - вечерта и сутринта, а "изповедника" дори не му е занесъл подобаващо смъртно облекло, поне да оправдае повода за двойния си опит за "изповед"?... Да продължим нататък към най-съществената част от документа на възрожденеца Михаил Буботин. Той предава думите на фарисея, който предал думите на Левски, които не били част от изповедта (несъстоялата се). А фарисеят твърди, че Левски предсмъртно заявил, че монашеството му и обетът към Бога са били съзнателно изоставени в името на ""друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба"", тоест - революцията. Точно тук е първият опит за замазване на несъответствието, защото архивът показва свидетелствата на Иван Бобевски (еврейския търговец, когото "историците" наричат "патриот" и възрожденец, както и изследването на Иван Вазов пред които поотделно е разказал за последните думи на Левски.

Разказът на Иван Бобевски:
"... На свършване нека прибавим и това, което при бесилката е станало с Васил Левски, както сме чули от устата на свещеник иконом поп Тодор (Митов), който го е причестил:
    Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох заедно със заптието на мястото, гдето ще бъде обесен. Там намерих много турци и войска. Васил Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и блед, но с поглед смел и остър. Когато ме съгледа, че ида, аз хвърлих един поглед към него и в това време стори ми се, че ми прави знак с очите си. Аз се разтреперих и изтръпнах! "Папаз ефенди - ми каза мютесарифинът, - иди там ти според вярата и извършете вашето" - като ми посочи към Левски. Аз отидох при Левски и откакто го изповядах, започнах да чета отпусната за случая молитва. И когато споменах "раба божия Василя", Левски ме пресече и каза: "Споменавай ме в молитвите си, отче попе, с името "херодякон Игнатий". И след малко прибави: "Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България". След като свърших обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето под краката му, той извика: "Боже, избави България!". Вечна му памет!"

Иван Вазов е правил изследване в качеството си на министър на образованието в правителството на Константин Стоилов. А те казват, че въпросният ""поп"" им свидетелствал, че щом стигнал до мястото да се моли за "раба божи Василия" Левски го прекъснал и му казал "отче-попе споменавай ме в молитвите си като йеродякон Игнатий"". 

Разказът на Иван Вазов
"... Покойният поп Тодор, който е изповядал Левски на предсмъртния му час, ми разказа как е станало това:
Повикан от пашата, той дошъл тука и видял Левски, обиколен от турски войници, от много турча и кадъни, които го ругаели. Левски бил много изнемощял от страданията, със сухо пребледняло, страдалческо лице. Поп Тодор бил много уплашен, понеже били близки приятели с Левски и се боял да не е направено някакво опасно за него признание. Но работата била друга.
Пашата се обърнал към свещеника: "Папаз ефенди, сторете с тогова според както е вашия закон!" - и посочил Левски.
Поп Тодор приближил до Левски и го поканил да се изповяда. В този върховен миг той го намерил религиозно настроен. Левски няколко пъти с тих шепот му се изповядал. После завършил с тия думи: "Дядо попе, поменувай ме в молитвите си "йеродякон Игнатий". Игнатий е духовното име на Дякона Левски..."

Тогава защо Буботин се опитва да прокара тази на пръв поглед дребна лъжа за:

""В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която ... дано!" Тук Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за иеродякон Игнатий ... "" 

и изобщо не споменава прекъсването от страна на Левски, за което свидетелстват другите двама пред които "попът" е разказал?...Нима иска да каже, че Левски е шизофреник, който е извършил смъртен грях , отхвърляйки съзнателно  монашеската схима (тоест последния обет за вечно отдаване на Бога в уединение) в името на "по-висша, по-належаща и по-свещена служба", и същевременно искащ да го запомнят и да се представи  пред Бога ...с първото си амплоа - йеродякон Игнатий?!!!

Виждаме, че Буботин буквално скрива прекъсването, и самоопределението на Левски като монах, разкаян и отдаден само на Бога. Същевременно му прибавя предсмъртни думи от рода на "революцията е по-висша от Бога".
Обяснението на тази богоборческа ""странност"", която е характерна само за едно единствено племе по света, и която Буботин ни внушава, че са предсмъртният завет на Левски, можем да намерим само ако се вгледаме в личността и направим историографична справка относно самия Буботин. Ето нужната следа за въпросния основател на Просвещенския (Ренесансов) масонски център днес познат като "Народна библиотека":

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%91%D1%83%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2

""През 1872 г. е изпратен от Македонската българска дружина в Цариград за учител в българското училище в Солун, където според  Стоян Заимов действа като пратеник на БРЦК.

Ръководи девическото училище открито от Сава Филаретов преди Освобождението. Притиснат от възприетата от Мидхат паша нова конституция, да възпрепятства развитието на българското образование и за сливане на турските и българските училища, въвежда задължителното изучаване на турски език. С това губи доверието на градската общественост.

Заедно с Хаджи Боне Петров организират в пълна тайна от османците 800 подписи за декларация-протест срещу наложената конституция от Мидхат паша. Събират подписите в тайни стаи на църквата, без знанието и подписите на известните българи-шпиони и чорбаджии. Изпращат копия до френското, английското и руското посолсвто, както и до Българската екзархия в Цариград. Буботинов носи протеста до френския консул Леге, живеещ в еврейска къща срещу Буюкджамия (днешния Национален археологически музей на улица Леге). Консулът Леге се съгласява да препрати писмата до Цариград.

По време на Руско-турската война 1877–78 г. е назначен от ген.Гурко за член на първия временен градски съвет на София. След Освобождението се занимава с обществено-училищна дейност.

През 10 февруари 1878 г. е назначен от софийския губернатор Пьотър Алабин за секретар на градския съвет.""

Другарят секретен сътрудник на ДС, съвместяващ длъжността "национален историк номер едно" - Божидар Димитров в разговор с шефа на евреите в България се изпускат по темата за еврейските секретари и касиери на ВМРО, в долупосочената поредица от 6 клипчета на едночасовото му предаване "Памет българска"

http://www.youtube.com/watch?v=Kpb6USkqBQI

Също така се изтърва за зверствата на Сюлейман паша,  с истинско име Соломон Леви - френски евреин от рода Ротшилд. Разкриха и проникването на евреите и инсталирането им като командири в българската армия. Веднъж вкоренени после извършиха 3 преврата, докато установят тяхната юдейска власт окончателно. Те създадоха и така наречения "Народен съд" и извършваха варварските масови разстрели и кланета над десетки хиляди. В други статии ще опиша положението в съседните балкански държави, което било идентично. Техните деца са вашите днешни "политици".

Та и въпросният Буботин, който се опитва да неглижира разкаянието и да изкриви признанието на Левски относно прозрението му и предсмъртното скъсване с тяхната интернационална подземна банкерска революция, е абсолютно същия "герой". Този евреин със сменени имена се среща с едновереца си Леге - играещ роля пред французите като техен "дипломат", я всъщност инсталиран посланик и износител на революция. Та въпросните двамца "французин"-дипломат и "българин"-възрожденец са просто част от схемата и са обикновени слуги на интернационалния банков синедрион. Те изпълняват неговите "освободителни" революции от името на народите, в които са инсталирани. Както е документирано от Салтънджиев през 1906г. "възрожденецът" Буботин събира 800 подписа от видни "български" "просветители" и "възрожденци" в тайните стаи на църквата. Така наречената църква е изградена от същите юдеи със сменени имена, които впоследствие инсталираха църковно-масонския ритуал за избиране на "духовно име" от ново-ръкополаганите свещеници, и името е задължително...юдейско. А евреинът Леге, който в качеството си на френски държавен дипломат избрал за дипломатическа  резиденция ...къщата на главния софийски равин. След Ротшилдовата "руско-турска" война, която приключила успешно за световния банков картел, въпросният френски държавен дипломат заминава за...Яфа - днешен Израел. Новата му мисия е да бъде един от мисионерите, закарващи първите пратки с евреи, които да населят земята, която османският султан отказвал да даде на Ротшилд. Яфа било първото място, откъдето започнало постепенното заселване на евреите в "обещаната земя", "обитавана от "бога" - "жилището му"" на планината Цион. И героят "френски" дипломат умрял там, изпълнявайки юдейския си родствен дълг към водачите на световния банков картел - Ротшилд.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B5
 

""Създаването на днешния Израел е тясно свързано с династията Ротшилдови. Още от 1882 г. Едмонд Ротшилд, чието седалище е в Париж, започва да финансира заселването на точно 101 руски евреи близо до Яфа. И не само ги финансира, но създава и много други такива еврейски колонии в Палестина. Закупува земи от арабите и цели квартали от по-хубави къщи в Йерусалим, които заселва с полски и руски евреи. Повечето от стотина такива еврейски колонийки започват да цъфтят и се развиват. Едмонд не само им осигурява внедряване на земеделски култури, но и закупува години наред цялото им производство и то на по-високи цени от пазарните.

Съвсем правилно Теодор Херц, основателят на ционисткото движение, казва:

Фамилията е най-ефективната сила, която нашите хора са придобили след разпръскването.

През 1887 г. император Франц Йосиф със специален императорски декрет обявява Ротшилдови за аристократи, въпреки че не са от четири поколения потомци на най-висшите благородници и не са покръстени.""

http://chitanka.info/text/21032/6

Това е само един малък щрих от цялата световна революционна пирамида, която чрез войни и бунтове сваля правителства и инсталира своите прикрити едноверци като управители на народите по света. Подобно на докараната еврейска фамилия Кохари слята с полуеврейската Сакс-Кобург и Гота, която днес управлява юдеизираната Англия. Ще добавя последен, но много важен щрих в юдеизирането на България.

Когато построяват софийската синагога на тържественото откриване идва евреинът Фердинанд Кохари заедно с евреина Александър Малинов. Придружават ги всички "български" лидери и висшият църковен "православен"" "елит". Откриването е на...девети сптември 1909 г.  Евреинът играещ роля на "български" цар внесен от чужбина ...прерязва лентата на главната синагога на България!!! Тогава и двамата биват благословени от целия равинат. Спомняте ли си заповедтта на талмуда - никога да не се благославя ""гой", тоест неюдей??? Въпросният "цар" баща на друг "цар-обединител" е главен церемониал-майстор по откриването - той прерязва лентата и въвежда еврейството вътре.

http://www.sofiasynagogue.com/index.php?content_id=7

На 9 септември 1909 г. Централната синагога на София е официално открита. Аврам Таджер, историкът на софийската еврейска общност, описва събитието в своята прекрасна книга на ладино (езика на сефарадските евреи) "Notas historikas" ("Исторически записки") така:

"Девети септември 1909 г. ще бъде исторически ден за българските евреи. На този ден бе открита Софийската синагога. Това е не само един голям празник за евреите от столицата, а и ден, на който е издигнат престижът на българските евреи. С откриването на Софийската синагога уважението към еврейската общност и към цялато българско еврейство неимоверно нарасна. Всички магазини бяха затворени както за празник, и цялото българско население поздрави децата на Израел по случай празничното откриване на Синагогата.

На входа на Синагогата бяха строени двете гимнастически дружества "Макаби" и "Гибор" (ивр. "герой") със своите знамена и чакаха пристигането на почетните гости, а на вътрешния вход 40 младежи в смокинги и цилиндри в двойна редица приветстваха пристигащите гости и ги съпровождаха до определените за тях места".

Като проява на уважение към множеството български евреи, дейно участвали и дали много жертви в последната Сръбско-българска война, лидерите на станата присъстват на освещаването на Синагогата. Водени от цар Фердинанд, министър-председателят Малинов, министри и висши свещеници на православната църква пристигнали в Синагогата, където били посрещнати от главния равин доктор Ейренпрайс. Аврам Таджер продължава да описва церемонията:

"Той [Главният равин] ги посрещна с традиционния еврейски поздрав "барух хаба" и ги благослови от името на еврейската общност. В отговор Царят произнесе кратка реч, в която изказа искрена благодарност на Главния равин от свое име и от името на всички гости: " Аз приех с голямо удоволствие любезната Ви покана да присъствам на церемонията по случай откриването на вашата нова Синагога и да участвам в това празненство. Благодаря Ви!". След това, придружен от Главния равин и от равина на София, Царят и другите гости влязоха в Синагогата и хорът запя "Барух хаба". Гостите приближиха "арон акодеша", където водачите на еврейската общност чакаха, най-отпред с възрастния Аврам Давиджон Леви, който ги приветства с думите: "От страна на софийската еврейска общност ние бихме желали да предадем нашите сърдечни благодарности за това, че уважихте нашата тържествена религиозна церемония. По този случай ние, вашите извънредно верни поданици, Ви молим да прережете лентата пред олтара като символ на освещаването на Синагогата". Царят взе ножиците от г-н Леви и преряза лентата, като след това всеки от гостите зае мястото си. Хорът запя "Ма тову" (ивр. "О, колко красива е твоята къща, Якове, красиви са твоите светилища, о, Израел!") и равините отново се присъединиха към шествието със свещените свитъци на Тората. Тогава Аврам Леви отвори "арон акодеша" и постави свитъците вътре. Равинът на общността, придружаван от г-н Леон Арие, под акомпанимента на хора запали "нер тамид" (ивр. "вечната светлина") и отправи на иврит "шехеяну" - молитвата на благодарност към Г-д. Това бе първият път, когато Главният равин проговори в новата Централна синагогата." Ето и първата проповед, записана от Аврам Таджер:

"Уважаеми гости, с помощта на Г-д общността достигна до този ден, който ние никога няма да забравим, и в който дългогодишната ни мечта да построим Централна синагога за евреите от столицата на България бе постигната. Нашата радост е голяма, защото ние имахме възможността да завършим този свещен дом, чието строителство започнахме преди четири години. Нашата радост е дори още по-голяма, защото на тази тържествена церемония са дошли толкова изтъкнати гости . Затова днешната церемония ще остане незабравима в нашите спомени.

Тази величествена Синагога бе издигната в името на Г-д на място, където сърцата по-лесно стигат до Него. По време на хилядогодишната си история евреите са живели в този град, пристигайки от различни страни в различни времена, започвайки от 10 в. по времето на Византия. През 14 в. са дошли евреи от Германия, през 15 в. - от Каталуня и Арагон. Когато управата на града се е сменяла, ние сме били свидетели и на освещаването, и на разрушаването на много синагоги. На нашето поколение се падна голямата чест да построи Синагогата в София, в тази толкова важна столица. Тук, в този храм, място на единение и патриотизъм, хората ще намерят истинските идеи за религия и морал. Тук нашата любов към човечността, добротата и благотворителността ще разцъфне, тук религията на нашите прадеди ще укрепне в сърцата ни, тук любовта към нашата страна ще бъде запазена жива. Тук скърбящите ще бъдат утешени, отчаяните ще повярват в себе си, преследваните ще намерят покой, потъпканите - просвещение, обърканите - верния път в живота.

Думите, изречени от патриарха на еврейския народ Яков, са много подходящи за тази Синагога. Яков имал интересен сън по пътя от Баршева към Харан - видял стълба, която се издига от земята и се извисява в небесата. Когато се събудил, той извикал: "Колко възвишено място е това, това е истинският храм на Г-д, тук са портите към Рая! ". Точно както стълбата на Яков започвала от земята и свършвала в небето, така и основната идея на тази Синагога е да ни отдели от земното и да ни издигне до по-висши сфери, така че да можем да кажем: "Това са портите към Рая!"

Когато пожелаем да отдъхнем от прахта на земята, да избягаме от шума на улицата, от тревогите и баналността на всекидневието, в тази Синагога ще намерим пътя към Рая, който е отворен за нас. Тази синагога ще ни свърже с миналите поколения и ще разкаже за нас на следващите. Ние, които прекрачваме прага на тази Синагога за първи път, ще отправим нашите молитви от сърце и душа към Всемогъщия, така че да се въдвори единение и покой, братство и мир. Нека Г-д да благослови тази земя и нейния суверен, за да пребъде и укрепне нашата страна. Нека Г-д да благослови тази земя, която ние силно обичаме, за благото на всички българи, чиито страдания и радост ние споделяме. Нека този прекрасен град да процъфти, нека Г-д да благослови строителите на този храм и всички, които присъединиха своите усилия за неговото завършване. Амин ".


Въпросният "цар"" ,верен слуга на изпратилия го Ротшилд, бил посрещнат с радостните възгласи на двете редици "Макаби" и "Гибор". Знаете ли кои са Макаби? Това са някогашните юдейски кървави фамилии на Макавеите. Те са били сикарии - скрити убийци, извършващи революция чрез внезапен терор над тълпите. С малобройни групи овладявали огромни маси от хора. Със забрадени лица се смесвали с тълпите и по даден знак изваждали ножовете изпод наметалата, и започвали да колят наред. Масите от хора се разбягвали. Така завладели доста градове и изклали стотици хиляди мирни жители, включително деца, жени и старци. Император Адриан приключил с тях като изпратил войската си и им казал убийте ги, ако не искате да разрушат и избият всички градове чрез подлите методи, които употребяват. Така тези основатели на тероризма останали в единствената крепост Масада и до последно се защитавали докато били обезвредени. Затова в днешния частен кибуц със статут на "държава" Израел националната служба за охрана на държавни обекти носи името на някогашната до последно отбранявана терористична крепост - МАСАДА. Тези бащи на днешните тайни служби по света, имащи за цел всеобщ контрол в координация помежду си, демократични партньорски служби, "рицарите на плаща и кинжала". Тези са инсталираните професионални терористи и революционери. А фарисеите от еврейската "православна" "християнска" църква благославят техните убийства защото са част от юдейския подземен сатанински окултизъм. Преди време гледах тържествен военен парад на криптоевреина Гоце Седефчов Първанов и му беше представен главнокомандващия ротата на парада...капитан Макавеев. А фюрерчетата играещи ролята на "националисти" и "патриоти" - разни воленчета, каракачановчета, расатевчета и техните "гимнастически" дружества са просто филиалчета на същия световен износител на революция, те са подготвени за сикарии - носят кинжал под плаща. А през това време стадата в народна република байганистан  търсейки "патриотизъм" и "национализъм" им подражават и биват лукаво подведени да развяват трикольора с герба, символизиращ властта на фамилия Ротшилд - Червен щит, точно както се превежда името им.

Очаквайте продължение!