Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2011 11:07 - Любими автори
Автор: vili73 Категория: Поезия   
Прочетен: 2985 Коментари: 0 Гласове:
3



Яна Кременска

2 юни
  Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица - дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове…Знамена… Шарения.
Обещания светли и …помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!     Черешова задушница   Набери ми череши. Не отлагай за после.
От върха ги бери. Да са леко горчиви.
Аз отдавна съм там, но съм скарана с Господ.
Затова си говоря понякога с живите.

Набери ми череши. Капки кръв, а е пролет.
Нямаш нужда от нищо, когато си мъртъв.
Само живите плачат. И плачат отколе.
Не върви да си жив, а да бъдеш и мъдър.

Набери ми череши. Помълчи си за мене.
Незапомнено вие като луда тъгата.
Оплаквачка е нощем. А гримирана денем
се преструва, че може да върви по водата.

Набери ми череши. И във вехтата кърпица,
дето скътана пазиш в чекмеджето отляво,
ги завий. С чиста кърпа се ходи при мъртвите.
Помисли си за мене: Боже, слаб й бе дяволът.

Набери ми череши. Ей така се присетих.
От Марии, се знае, не стават послушници,
но обичат така, че и мъртви са светли.
Този ден е такъв. Черешова задушница.     Ной   Другите много отдавна забравиха
за потопа и вярват,
че изобщо не ще се повтори.
Ной не знае дали да събира животните.
Ной е седнал в крайпътната кръчма
и се дави във спомени,
а момчето, което сервира изобщо не знае,
че човекът, самотно загледан във нищото
има нужда да бъде спасен.
Ной е тъжен.
Не знае какво да си вземе на тръгване.
Има малко любими неща,
но и тях след съня му ще спре да ги има.
Другите много отдавна забравиха…
Но вие, забързани много към нещо,
което е важно и глупаво,
не пропускайте
да поспрете в крайпътната кръчма!
Ной е седнал на крайната маса във дясно,
а усеща невидима болка от ляво.
Сервитьорът сервира четвъртото малко,
убеден, че светът му дължи още седем поръчки.
Ной е тъжен.Потопът се връща.
И небето излива потоци от сажди…
Поседнете за малко до Ной и попитайте!
А пък той… ще разкаже.  



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vili73
Категория: Поезия
Прочетен: 132251
Постинги: 45
Коментари: 188
Гласове: 256
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031