Отдавна никого не чакам,
в отрязъка пространство-време.
Сърцето ми - разплакан дракон
отказва нов път да поеме.

Разплакан дракон? Не напразно
във всеки котка руса дреме.
Безпясъчно, но не желязно
часовникът отмерва време...

А дяволът напред с рогата
низвергва ни - жестоко племе.
Отрязва ангелски кррилата
на фразата: "Какво си, Време?"

Изглежда като му домъчнее на човек и изплаче болката си, се раждат най - прекрасните стихове.
Благодаря за прекрасното ти откровение,Руми.Жегващо !

Ако не сме ние да се четем взаимно, едва ли има кой толкова да ни чете!:)))