Постинг
22.04.2016 11:16 -
История с шофьор на автобус или притча за силата на усмивката
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2000 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.04.2016 11:17
Прочетен: 2000 Коментари: 1 Гласове:
8
Последна промяна: 22.04.2016 11:17
Тази история е проста, кратка, напълно обикновена и гарантирано истинска.
Не е сладникава, не е скандална, не предизвиква вълна от протести, възмущение или социално въздигане.
Не става въпрос за цената на билетчето.
В края на пиесата никой не полудява, не се сбива, не бива глобен. Няма катастрофи, липсват псувни. Не мирише на седмично готвено.
Действащи лица:
Шофьор на градски автобус - синя перфектно изгладена риза, закопчана догоре. Постригана и сресана коса. Гладко избръснато лице. Възраст приятна.
млада пътничка
пътник
аз-разказвач
возещи се пътници - миманс
Място на действието - столицата, автобус, движещ се по линия 213
Време на действието - петък сутрин. Слънчево
Млада пътничка, желаеща да си закупи билетче крещи към шофьора, опитвайки се да надвика жуженето на двигателя:
- Два билета!
Шофьорът, неоткъсвайки очи от пътя, ширнал се пред него, но с широка усмивка на лице:
- Добър ден!
Младата пътничка, недочула добре: Каквооо?
Шофьорът, усмихнато - казах "Добър ден"
Младата пътничка (вика): Моляяя?
Шофьорът, леко смутено : Нещо лошо ли казах?
В този момент младата пътничка, силно желаеща да се трансформира от нередовен в редовен пътник, асимилира смисъла на казаното от шофьора и неговата усмивка променя лицето й от напрегнато в смутено усмихнато:
- А не, просто не Ви чух...
Взима билетчетата и вече уверено усмихната влиза навътре в автобуса.
Оглеждам се. Онези возещи се, които допреди малко индиферентно зяпаха през прозореца в очакване петъкът да мине бързо, вече се усмихват.
Пътник се обръща към шофьора : едно билетче, ако обичате.
Шофьорът: Добър ден, да...разбира се
След това вижда 20-те лева, които пътникът подава и смутено казва:
Обаче нямам да върна...Мога само до 10. Още е рано и не съм ги събрал.
В прожекторите моя забележка: не се кара, не вика, не е ядосан, не държи реч, че не е длъжен да има дребни, нито, че пътникът е длъжен да има дребни. Усмихва се
В резултат на което десетина ръце започват да ровят по чанти и джобове.
20-те лева са развалени, билетчето е купено и градският автобус придобива нова форма и измерение.
Петъчно, цивилизовано, човешко, усмихнато.
Благодаря ти, шофьоре на автобус 213 в петък, 22 април 2016 г., 9 часа и 27 минути на хотел Плиска.
Искаше ми се да ти знам името, за да ти кажа - така се прави! Благодаря за усмивката!
Не е сладникава, не е скандална, не предизвиква вълна от протести, възмущение или социално въздигане.
Не става въпрос за цената на билетчето.
В края на пиесата никой не полудява, не се сбива, не бива глобен. Няма катастрофи, липсват псувни. Не мирише на седмично готвено.
Действащи лица:
Шофьор на градски автобус - синя перфектно изгладена риза, закопчана догоре. Постригана и сресана коса. Гладко избръснато лице. Възраст приятна.
млада пътничка
пътник
аз-разказвач
возещи се пътници - миманс
Място на действието - столицата, автобус, движещ се по линия 213
Време на действието - петък сутрин. Слънчево
Млада пътничка, желаеща да си закупи билетче крещи към шофьора, опитвайки се да надвика жуженето на двигателя:
- Два билета!
Шофьорът, неоткъсвайки очи от пътя, ширнал се пред него, но с широка усмивка на лице:
- Добър ден!
Младата пътничка, недочула добре: Каквооо?
Шофьорът, усмихнато - казах "Добър ден"
Младата пътничка (вика): Моляяя?
Шофьорът, леко смутено : Нещо лошо ли казах?
В този момент младата пътничка, силно желаеща да се трансформира от нередовен в редовен пътник, асимилира смисъла на казаното от шофьора и неговата усмивка променя лицето й от напрегнато в смутено усмихнато:
- А не, просто не Ви чух...
Взима билетчетата и вече уверено усмихната влиза навътре в автобуса.
Оглеждам се. Онези возещи се, които допреди малко индиферентно зяпаха през прозореца в очакване петъкът да мине бързо, вече се усмихват.
Пътник се обръща към шофьора : едно билетче, ако обичате.
Шофьорът: Добър ден, да...разбира се
След това вижда 20-те лева, които пътникът подава и смутено казва:
Обаче нямам да върна...Мога само до 10. Още е рано и не съм ги събрал.
В прожекторите моя забележка: не се кара, не вика, не е ядосан, не държи реч, че не е длъжен да има дребни, нито, че пътникът е длъжен да има дребни. Усмихва се
В резултат на което десетина ръце започват да ровят по чанти и джобове.
20-те лева са развалени, билетчето е купено и градският автобус придобива нова форма и измерение.
Петъчно, цивилизовано, човешко, усмихнато.
Благодаря ти, шофьоре на автобус 213 в петък, 22 април 2016 г., 9 часа и 27 минути на хотел Плиска.
Искаше ми се да ти знам името, за да ти кажа - така се прави! Благодаря за усмивката!
Повод за радост - награди на Х конкурс Л...
Мамо, искам да уча
Днес е рожденият ми ден!... Четиридесети...
Мамо, искам да уча
Днес е рожденият ми ден!... Четиридесети...
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора