Постинг
13.11.2014 17:10 -
Писмо в бутилка
Тихо, дразнещо тихо...
А времето минава, сякаш всичко е забравено.
Другаде, друга...
Косите от огън, са вече катранени. Дали ураганът спи или просто хукна бос на някъде?
Смирена и различна, поглеждам кротко към...
Чакай к`во?!?
Бъркаш се. Стъпките ми още стоят в прахта. Там, където никой не пристъпва.
Спокойствие ли? Нямаш нужда от това. Нито от тишина.
Чувам те. Чувствам те.
Въздишка носена от вятъра, връхлитаща през закованите прозорци.
Детето-жена, дяволът, съдбата... Дива, искрена, гола женственост... Горчива, сладка, солена, отровна... Объркана, опожаряваща спомените.
Аз мога. Винаги съм можела. Знам.
Нямам нужда от думи. Аз живея от чувства.
Ще дойда, когато най-малко си готов. Силует в тълпата. Близо и далече.
Виждам те.
Да живееш, да изцедиш от устните на коварната Фортуна, последните капчици страст... Да се преродиш, да страдаш, да чувстваш.
Дишай.
Без дълбокомислия, без поучения, без колебания... За миг да си спомним кои сме.
Не питай сърцето на скитницата, колко пъти е разбивано. Пепелища и пожари. Прераждане с всяка нова луна.
По-силна, болезнена нежност. Любовта от която не можеш да избягаш. Белезите, които не изчезват. Вярата на безбожника, надеждата на загубилия всичко... Стъпкана гордост и въздигнала се сила.
Помня.
Късно пристигнала, вечно очакваща. Там, на брега, между останките от разбилите се кораби на мечтите. Мираж или истина?
Искаш ли да забравиш?
Ничия, принадлежа на себе си. Подарявам сърцето си, не мога да съм окована.
Спиш ли, обич?
Сънуваш ли?
А времето минава, сякаш всичко е забравено.
Другаде, друга...
Косите от огън, са вече катранени. Дали ураганът спи или просто хукна бос на някъде?
Смирена и различна, поглеждам кротко към...
Чакай к`во?!?
Бъркаш се. Стъпките ми още стоят в прахта. Там, където никой не пристъпва.
Спокойствие ли? Нямаш нужда от това. Нито от тишина.
Чувам те. Чувствам те.
Въздишка носена от вятъра, връхлитаща през закованите прозорци.
Детето-жена, дяволът, съдбата... Дива, искрена, гола женственост... Горчива, сладка, солена, отровна... Объркана, опожаряваща спомените.
Аз мога. Винаги съм можела. Знам.
Нямам нужда от думи. Аз живея от чувства.
Ще дойда, когато най-малко си готов. Силует в тълпата. Близо и далече.
Виждам те.
Да живееш, да изцедиш от устните на коварната Фортуна, последните капчици страст... Да се преродиш, да страдаш, да чувстваш.
Дишай.
Без дълбокомислия, без поучения, без колебания... За миг да си спомним кои сме.
Не питай сърцето на скитницата, колко пъти е разбивано. Пепелища и пожари. Прераждане с всяка нова луна.
По-силна, болезнена нежност. Любовта от която не можеш да избягаш. Белезите, които не изчезват. Вярата на безбожника, надеждата на загубилия всичко... Стъпкана гордост и въздигнала се сила.
Помня.
Късно пристигнала, вечно очакваща. Там, на брега, между останките от разбилите се кораби на мечтите. Мираж или истина?
Искаш ли да забравиш?
Ничия, принадлежа на себе си. Подарявам сърцето си, не мога да съм окована.
Спиш ли, обич?
Сънуваш ли?
