Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2011 05:03 - Дванадесетте колена на Израил
Автор: horos Категория: История   
Прочетен: 7556 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 06.12.2012 01:07


Дванадесетте колена на Израил 

Но завоеванията на Иисус Навин не свършили до тук, защото още много големи градове във вътрешността на България не били покорени. Останали пет филистимски царе по черноморското ни крайбрежие в градовете Газски (Созопол), Азотски (Айтос), Аскалон (Василико, Царевец), Гетски (Агатопол, Ахтопол), Екронския (Кастрица, Кастрич) и Евейския (Инеада). Тогава Иисус Навин разделя цялата завоювана страна на дванадесетте колена. Целта му е била такава, че всяко коляно само да си завладее непокорените още градове в принадлежащата му територия. Земята оттатък Иордан (Дунав) се пада по жребие на колената Гадово, Рувимово и половината Манасиево коляно. Тяхната западна граница е била Унгария (Гесур). На север те владеели повече от половината Галиция, (разделена днес между Украйна и Полша), чак до река Буг. На северо-изток река Днепър е служила като естественна граница между България и печенежките племена оттатък реката, до устието и при Белгород (Приднестровски). Надолу по бреговете на Черно море до Дунав на юг и оттам до река Тиса на Запад. Най източната част на тези отвъд Дунавси територии се паднали на коляното Рувимово. Тяхна станала цяла Месопотамия, още и Бесарабия и границите им били Галиция (на север), Днестър (на изток), река Дунав (на юг) и река Прут (на запад). Непосредственно на запад от тях се паднал дял на Гадовото коляно. Още по-на запад, до унгарската граница пък получили територия половината от коляното Манасиево. Това били територийте на Влашко и Банат. Останалите колена хвърлили жребии и разделили останалата завоювана земя на юг от Дунав по следният начин: 

Първи били Иудиното коляно. На тях се паднала провинция Тракия, каято си поделили с коляното на Симеон. Иуда получил западната и част, а Симеон – източната. Център на Иудиното коляно станал град Филипопол, а на Симеоновото Мосинопол (Гюмюрджина, Комотини). Софийска област от прохода Суки на изток, до река Дунав на север се паднали на коляното на Вениамин. Там е и тема (област Беника, от Бенони - Вениамин), което се вижда на римските карти от късното Средновековие. Северна България от Искър до Черно море на изток и от Дунав до Стара Планина на юг се паднали на Иосифовите синове Манасий и Ефрем. Град София (Иерусалим) е била ползван както от коляното на Иуда, така и на Вениамин. 

[16:1] После се падна жребието на Иосифовите синове: от Иордан (Дунав) при Иерихон (Оряхово), към Иерихонските (Дунавските) води на изток, пустинята (равнината), която се простира от Иерихон (Оряхово) към Ветилската (Търновската) планина; 

[16:2] от Ветил (Търново) границата върви към Луз (преСЛАВ, SLV|) и преминава към предела Архи (Хръзград, Разград) до Атарот (Мадара),

[16:3] спуска се към морето, към границата на Иафлет (Дебелт), до границата на долни Бет-Орон и до Газер (Боруй, Стара Загора) и се свършва при морето.

[16:4] Това получиха за дял Иосифовите синове Манасия и Ефрем.

[16:5] Границата на Ефремовите синове според племената им беше тая: откъм изток граница на техния дял беше Атарот-Адар (Твърдица) до горни Бет-Орон (и Газара) (Боруй, Стара Загора);

[16:6] после границата върви към морето на север от Михметат (Махтот, Остр. – Тутхон, Анхиало), завива на изток към Таанат-Силом (Стан – Плиска) и го минава източно до Ианох (Диня, Девня);

[16:7] от Ианох, слиза към Атарот (Тутракан) и Наарат (Мартен), допира до Иерихон (Ряхово) и стига до Иордан (Дунав);

[16:8] от Тапуах (Адафут – Тутракан) границата върви към морето, към поток Кана (Камчия), и се свършва при морето. Това е делът на коляното Ефремови синове, според племената им.

[16:9] Имаше отделени градове за Ефремовите синове и в дяла на Манасиевите синове, - и всички тия градове бяха със селата си.

[16:10] Но (Ефремовци) не изгониха хананейците, които живееха в Газер ;(Загоре); затова хананейци живеят между Ефремовци доднес и им плащат данък. (Най-сетне дойде египетският цар-фараон, превзе града, и с огън го изгори, а хананейци и ферезейци и жителите на Газер (Загора) бидоха избити, и фараонът го даде вено на дъщеря си.)


"За Илирик, първия български крал 

Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 /986 преди Христa/ и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния."

Спиридон Габровски

Това са двете полу-колена на Манасий ( двете Мисинии).
Останалите територии са разделени на другите колена:


[19:17] Четвъртото жребие излезе за Исахара, за Исахаровите синове, според племената им; 

[19:18] тяхна граница беше: Изреел (Срем, Сремска Митровица), Кесулот (Заслон, Шабац) и Сунем (Земун),

[19:19] Хафараим (Моравск, Добравица), Шион (Ниш) и Анахарат (Раковица),

[19:20] Равит (Борач), Кишион и Авец (Княжавец),

[19:21] Ремет (Мокър), Ен-Ганим, Ен-Хада (Зелениград) и Бет-Пацец (Лесковец);

[19:22] границата се допира до Тавор (Пирот), Шахацима (Суково) и Ветсамис (Кутловица, Монтана), и се свършва при Иордан Дунав): шестнайсет града със селата им.


И в Слав. Б-я топонимите не са написани толкова ясно: 


17 И иссахару изыде жребий четвертый, сыном иссахаровым по сродством их, 

18 и быша пределы их иезраель и ахаселоф и сунам,
19 и аферарим и сиан, (и ренаф) и анахареф, 
20 и раввоф и кесион и аеме,

21 и рамаф и инганним, и инадда и веффасис:

22 и снидутся пределы к фавору и к сасимафу к морю, и вефсмас, и будет его исход предел иордан: грады шестьнадесять и веси их.


На коляното на Леви не се паднали завоювани територии, защото това били свещеници: 


[13:14] Само на Левиевото коляно не даде дял: жертвите на Господа, Бога Израилев, са негов дял, както му бе казал Господ; (ето границите, които направи Моисей на синовете Израилеви според племената им в Моавските равнини отвъд Иордан, срещу Иерихон 

[13:33] А на Левиевото коляно Моисей дял не даде: Сам Господ, Бог Израилев, е техен дял, както Той им бе говорил.


На Завулон се паднала територията на град Солун и областта му. 


[19:10] Третото жребие се падна на Завулоновите синове, според племената им и границата на техния дял се простираше до Сарид;
[19:11] границата им възлиза към морето и Марала и се допира до Дабешет и се допира до потока, който е пред Иокнеам; 
[19:12] от Сарид отива назад към изток, дето слънце изгрява, до границата на Кислот-Тавор; оттук отива към Даврат и възлиза към Иафия;

[19:13] оттам минава на изток в Гет-Хефер, в Иту-Кацин, и отива към Римон, Митоар и Нея;

[19:14] от север границата завива към Ханатон и се свършва с долина Ифтах-Ел;

[19:15] по-нататък обхваща: Катаф, Нахалал, Шимрон, Идеала и Витлеем: дванайсет града със селата им.

[19:16] Това е делът на Завулоновите синове, според племената им; това са градовете и селата им.


На Асировото коляно се пада областта Епир, с център град Круя: 


[19:24] Петото жребие излезе за коляното Асирови синове, според племената им; 

[19:25] тяхна граница бяха: Хелкат, Хали, Ветен и Ахсаф,

[19:26] Аламелех, Амад и Мишал; границата се допира до Кармил откъм запад и до Шихор-Ливнат;

[19:27] после отива назад към изгрев-слънце във Вет-Дагон, допира се до Завулон и до долина Ифтах-Ел от север (влиза в пределите на Асата) в Бет-Емек и Нейел, и отива при Кавул, отляво;

[19:28] по-нататък обхваща: Еврон, Рехов, Хамон и Кана, до великий Сидон;

[19:29] после границата се връща към Рама до укрепения град Тир, завива към Хоса, и се свършва при морето, в градец Ахзив;

[19:30] по-нататък обхваща: Ума, Афек и Рехов: двайсет и два града със селата им.

[19:31] Това е делът на коляното Асирови синове, според племената им; това са градовете и селата им.


Нефталим получава Далмация. 


[19:32] Шесто жребие излезе за Нефталимовци, за синовете на Нефталима, според племената им; 

[19:33] границата им върви от Хелев (и) от дъбравата, що е в Цананим, към Адами-Некев и Иавнеил, до Лакум, и се свършва при Иордан;

[19:34] оттук границата завива на запад към Азнот-Тавор и оттам отива към Хукок, и се допира до Завулон от юг, допира се и до Асир, от запад, и до Иуда при Иордан, откъм изгрев-слънце.

[19:35] Укрепени градове бяха: Цидим, Цер, Хамат, Ракат и Хинерет,

[19:36] Адама, Рама и Асор,

[19:37] Кедес, Едрея и Ен-Хацор.

[19:38] Иреон, Мигдал-Ел, Хорем, Бет-Анат и Ветсамис: деветнайсет града със селата им.

[19:39] Това е делът на коляното Нефталимови синове, според племената им; това са градовете и селата им.


Дановото коляно накрая взело областта Егейска Македония. 


[19:40] За коляното Данови синове, според племената им, излезе седмо жребие: 

[19:41] граница на техния дял бяха: Цора, Ещаол и Ир-Шемеш,

[19:42] Шалавин, Айалон и Итла,

[19:43] Елон, Тимната и Екрон,

[19:44] Елтеке, Гиветон и Ваалат,

[19:45] Ихуд, Бене-Верак и Гад-Римон,

[19:46] Ме-Иаркон и Ракон с граница близо до Иопия. И делът на Дановите синове излезе малък за тях.

[19:47] Тогава Дановите синове подигнаха война против Ласем, превзеха го и го поразиха с меч, завладяха го и се поселиха в него, и Ласем нарекоха Дан, по името на баща си Дана. (Аморейци оставаха да живеят в Елом и Саламин, но ръката Ефремова ги надви, и те станаха негови данници.)

[19:48] Това е делът на коляното Данови синове, според племената им: това са градовете и селата им. (Дановите синове не изтребиха аморейци, които ги бяха стеснили в планината, и аморейци не им даваха да слизат в долината и отнеха им техния дял.)


При изследване на разположението на дванадесетте израелски колена на територията на Балканския полуостров забелязах нещо много интересно. Името на всяко коляно е дало някакъв отпечатък в наименованието на областите в географските карти. Ето как: 


1.РУВИМ - АРАВ, БЕСАРАВИЯ 

Между реките Прут и Днестър


2.ГАД - ГОТИ, ГЕТИ, ДАКИЯ 

Кралство Молдова


3.1/2 МАНАСИИ - ГОРНА МИЗИЯ, МИСИНИЯ НАД ДУНАВ 

Воеводство Влашко


4.1/2 МАНАСИИ - ДОЛНА МИЗИЯ, МИСИНИЯ, 

Североизточна България


5.ИУДА - ТРАКИЯ, РУМ, РУМЕЛИЯ 

Тракия на територията на днешна Южва България и Македония


6.ВЕНИАМИН, БЕНОНИ - ПРОВИНЦИЯ БЕНИКА, 

Софийска област, Ихтиман (Шипоне), на север до Дунав.


7.СИМЕОН - ЗАПАДНА ТРАКИЯ С ЦЕНТЪР ГР. МОСИНОпол, ГЮМЮРДЖИНА, КОМОЦИНИ 

Беломорска Тракия


8.ЕФРЕМ - Никополис ад ИсТРУМ център на пр. ИсТРУМ (Етрем), 

Североизточна България, Добруджа


9. ЗАВУЛОН – БОСНА 


9.ИСАХАР - ХЕРЦЕГОВИНА 

От Срем на изток, през Ниш до Монтана.


10.АСИР - ЕПИРСКО ДЕСПОТСТВО, ГР. КРУЯ, АЛБАНИЯ 

Днешна Албания


11.НЕФТАЛИМ –Далмация

Между Асир (Епир)на запад, Иуда (Тракия) на изток и Завулон (Солун) на юг.


12.ДАН – ДарДАНели, 

Галиполски полуостров, днес в Турция


Иисус Навин измислил нещо много умно за онова време. В най-големите градове на завоюваните територии той поставил съдии, които да отсъждат правовите въпроси на народа на Израил. В Библията са наричани „градове за убежища”: 


[20:1] И рече Господ на Иисуса, думайки: 

[20:2] кажи на синовете Израилеви: отредете си градове за убежище, за което ви говорих чрез Моисея,

[20:3] за да може да забягва там убиец, който е убил човек по погрешка, без умисъл; нека (тия градове) ви бъдат убежища (за да не умре убиецът) от отмъстителя за кръв (преди да излезе на съд пред общината).

[20:4] И който забегне в един от тия градове, нека застане при портите на града и високо да разкаже делото си на градските стареи; те да го приемат при себе си в града и да му дадат място, за да живее при тях;

[20:5] и когато отмъстителят за кръв го сподири, те не бива да предават убиеца в ръцете му, защото той е убил ближния си без умисъл и не е имал към него омраза ни вчера, ни завчера;

[20:6] нека си живее в оня град, докле излезе на съд пред общината, докле умре великият свещеник, който бъде в ония дни. А после нека убиецът се върне и отиде в града си и у дома си, в града, отдето е избягал.

[20:7] И отредиха Кедес (Охрид) в Галилея (Македония), в Нефталимова планина, Сихем (Шумен) в Ефремова планина, и Кириат-Арба, инак Хеврон (Одрин), в Иудина планина;

[20:8] отвъд Иордан (Дунав), срещу Иерихон (Оряхово) на изток, отредиха: Бецер (Бендер) в пустинята, в равнината, от Рувимово коляно, Рамот (Владимир) в Галаад (Галиция), от Гадово коляно, и Голан (Холавник) във Васан (Влахия), от Манасиево коляно;

[20:9] тия градове бидоха отредени за всички Израилеви синове и за пришълците, които живеят между тях, за да забягва там всеки, който по погрешка е убил човек, за да не умре от ръката на отмъстителя за кръв, преди да излезе (на съд) пред общината.


Тези градове са били Охрид за западните територии, Шумен за Северна България, Одрин за южна България. Одвъдните територии, зад река Дунав, които били почти равни на тези на юг от реката, получили също три „градове за убежища”. Това са Холъвник за южните части Влахия и Банат, Бендер за източните части и Владимир (в Украйна) за северните. По този начин всеки, който е търсил правосъдие е ходил в най-близкият „град за убежище” и там е бил съден. 

С това завършва първото завоюване на българските земи извършено от армиите на Иисус Навин с двете големи войни водени при град Габаон (Сипон, Ихтиман) и при град Маронея на Бяло Море.

 




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: horos
Категория: История
Прочетен: 1654369
Постинги: 275
Коментари: 691
Гласове: 1502
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031