Какво е събирателна точка (СТ)?

Предполага се, че повечето от нас са чели Кастанеда...

Тя е фокус на възпиятието, обединяващ външните и вътрешни еманации и т.н и т.н.

Възможно ли е да излезем от интерпретационната си система (познато-приемане-непознато-отричане)? Можем ли да съберем огромната налична информация, интерпретирайки я практически?

Асемблиращата (събирателна, монтажна) точка е до голяма степен загадка за нашето осъзнаване.

Основната “хитрост” на нелинейното мислене е, че предизвиквайки следствията, можем да творим първопричината (и да ги комбинираме произволно, разбира сеJ).

И така – малко теория.

Събирателната точка /СТ/ има здраво фиксирано положение в енергийното тяло на човека. Тук елементите на сензорния поток оформят определена структура, където се извършва извличането на едни сензорни данни и пренебрегването на други. Перцептивната „картина на света" възниква именно в това преплитане на енергийните влакна и е резултат на нашата психическа дейност.  

Като уникален елемент на пашкула фокусира всички излъчвания - и външни, и вътрешни - тук се събират „нишките" отвсякъде, и отвътре, и отвън. СТ не просто поема в себе си външните излъчвания, но и се движи към тях чрез множество светещи снопчета. Раз­делянето на импулсите на визуални, аудиални и т.н. става чак след като нишките са събрани и в съответствие със стереотипите, присъщи на нашия перцептивен апарат.

На биологично равнище фиксацията й е заповед на Орела; на психо-социално – резултат от обществен консенсус. Изместването й предизвиква промяна на общия режим на енергообмена на субекта с външното поле, като всяка определена позиция на СТ активизира едни или други полеви структури.

Двете най-важни точки на стабилността на нашата енергийна форма - събирателната точка отзад и „пролука­та" на фронталната пластина на „пашкула", се намират във фино равновесие и по този начин осигуряват нашата безо­пасност и неизменчивост. Хомеостазата на нашия „аз" е най-вече психоемоционална и биохимична. Природата на нашето енергийно тяло се е погри­жила добре за неговата стабилност.Трансмутацията на фи­зическото тяло е сериозна опасност за изпитателя, дори само защото категорично налага разрушаването на опазващата ни от промени хомеостаза.Ригидността й е поддържана от: всеобщия консенсус; затвърдената себепредстава, проекцията ни в представата на околните за нас и в трите ремъка (чувството за собствена значимост /ЧСЗ/, жалостта към себе си и страха от смъртта).

Един от аспектите на трансформацията е не само промяна на режима на възприятие /обикновено плаващо и трудно за фиксация от първо внимание/, а получаване на нова стабилност. Обемът на натрупаната лична сила определя вектора на преместване на СТ и отразява огледално нивото на безупречност на всеки един от нас.

Между СТ и пъпната „пролука" минава атавистичен енергоканал, прокаран още в предродилния период на съзря­ването на съществото. Докато зародишът расте, СТ все повече се оформя енергийно и в същото време постепенно се отдалечава от пъпа към гърба на плода и чак след раждането се оказва между плешките му. Съществуването на този атавистичен енергоканал води до това, че всяко колебание на СТ се отразява на формата и размерите на пъпната „пролука", като отклоняването на СТ от цен­тралната траектория на канала непременно довежда до увеличаване на размерите на „пролуката" на фронталната пластина. Биофизичните последици от това състояние са: рязко се увеличават загубите на енергия, понижава се тонусът, влошава се имунитетът на организма, бързо се увеличава психическата слабост, която може да прераснете в неврози и психози. Общото намаляване на имунитета провокира възникването на най-различни соматични заболявания, като се стига и до онкологични.

Егоистичните установки могат да ни накарат отново и отново да преживяваме отрицателни емоции от един и същ характер, като по този начин посте­пенно изтласкват събирателната точка към десния край на „вдлъбнатината" й. СТ деформира „пролуката", организмът започва да губи енергия, а онези отрицателни емоции, които преди това са се подхранвали единствено от самовлюбеното ни его, придобиват почти физиологи­чен характер - стават досадни и мъчителни като чисто фи­зическа болка.

При психоенергийната транформация на тялото финото управляване на всички психоемоционални механизми е абсолютно необходимо, за да се удържи събирателната точка в центъра на „човешката ивица", или естествената траектория на изместването.

Именно за това толтекските магове обръщат голямо внимание на така наречения „път на воина" или „безупречността". Психоемоционалният контрол, култивиран в обичайната позиция на събирателната точка, води до двояк резултат. Първо, чрез тази практика се привиква към абсолютно необходимите безстрастие и предпазливост, необходими в другите светове на възприятието, и второ - правилното положение на събирателната точка в центъра на „вдлъбнатината", т.е. правилната позиция за старт. Нещо повече, при непрекъснатото практикуване на “безупречност" събирателната точка проявява тенден­ция леко да се потапя в повърхностните пластове на пашкула. В това ново положение тя непрестанно получава увеличен приток на енергия от съседстващите с нея излъчвания. Резултатът е забележимо повишаване на енерготонуса на организма - личната сила.

Лесно е да се досетим, че постоянното практикуване на безупречност неизбежно оказва именно такъв ефект върху СТ.

Спирането на вътрешния диалог е универса­лен тригер за изместването на СТ. Ако спирането с постигнато, ефектът винаги е рязък и ясно забележим. Егоистичните установки просто спират да рабо­тят, защото СТ се оказва сред излъчва­ния, които нямат подходящ материал за тях. Този вътрешен вакуум понякога дори се усеща като че тялото e увиснало във въздуха, като загуба на тегло.

Сънуването е много по-бърз начин за изместванe на събирателната точка. Рязкото изчезване на отделни егоистични базални мо­тиви и поведенчески установки обаче може да провокира ексцентрично, от гледна точка на обикновените хора, и дори асо­циално поведение. Сънувачите минават през трансформацията така да се каже с взрив и във върхови моменти на психически промени са непредсказуеми, затова социума не ги обича и те му отговарят със същото. Обикновено сънувачите са затворени и предпочитат самотата.

Съсредоточаването на вниманието върху дишането или върху енергийното тяло е метод, който се отнася към техниката на „не-правенето". В този смисъл той е близък до практиката на сънуването. Но така или иначе, и в този случай механизмът на егото губи материа­ла, с който е свикнал и блокира.

Късайки последователно „веригите" на своя его­истичен апарат, вие в крайна сметка можете дотолкова да отслабите навиците му на реагиране, че без съзнателно усилие от ваша страна СТ да ви отнесе в други светове на осъзнаването.

СТРОЕЖ НА ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА

фронтална пла­стина e разположена на 60-70 сантиметра от гърдите и ко­рема на онази структура, която наричаме физическо тяло, като дебелината й е 5-10 сантиметра.

„Пролуката" или “Просвета”, “ЗЕВ”, за която говори дон Хуан, прилича на фуния и е разположена малко вляво от пъпа, на същото равнище. Тесният й край опира в пъпа, което ни позволява да твърдим, че центърът на пъпа е център на волята, и пораж­да неизбежни асоциации с манипура чакра в метафизиологията на ортодоксалната йога. И наистина, концентрирай­ки вниманието си в областта на пъпа, субектът неволно (не­осъзнато) влияе върху енергоактивността на цялата „пролука". Енергийно е възможно пролуката да бъде видяна като тъмна сплесната елипса.

Задната пластина е малко по-тънка. Дебелината й е око­ло 5 сантиметра. Основната й особеност е това, че на нея се намира събирателната точка (на 30-40 сантиметра от точката, разположена между левия ъгъл на дясната плеш­ка и гръбнака). Когато СТ се измества, тя не излиза извън „вдлъбнатината" (куповидно образувание в задната пластина, на чието дъно пластината е де­бела само милиметри).

Както виждате, пашкулът прилича не толкова на яйце, колкото на чаша за коняк. Под кръста енергийното тяло започва да се свива и покрай коленете приближава обвив­ката на пашкула до физическото тяло на 15-20 сантиметра. На равнището на гърдите обвивката е най-отдалечена от физическото тяло: на 60-70 сантиметра отпред и на 30-40 зад гърба.

Раменете и главата са защитени почти също толкова до­бре. Върхът на пашкула е на около 20 сантиметра над теме­то, вратът е обвит от пашкула така, че отвсякъде има поне 35-40 сантиметра невъзпринимаеми полеви структури.

При човека напри­мер най-интензивното поглъщане на енергия става през слабинния канал и през събирателната точка. Най-мощ­ното излъчване става през „пролуката" - канала, свързан с пъпния център. Освен това много „второстепенни" канали са раз­положени на границата между сегментите на ЕТ - центърът на тимуса, така нареченият „център на вземането на реше­ния" или каналът, разположен на задната пластина на паш­кула в областта на кръста (своеобразна проекция на пъпния център отзад).

Слабинният канал е енергиен вихър, разположен в цен­тралната област на пашкула, като разширяваща му се част е насочена към Земята. В нормално състояние той интен­зивно поглъща енергия и единствено в моменти на не­управляема сексуална активност може взривно да изхвърля енергия навън останалите центрове на енергообмен могат по-често да влизат в реверсивно състояние (от поглъщащи да стават излъчващи и обратно).

Обикновено СТ е фиксирана на зад­ната повърхност на пашкула на равнището на плешките, отдясно, съвсем близо до цетралното сечение, минаващо през гръбнака. Това необикновено нарушаване на симет­рията (защото всички основни канали на енергообмена са разположени като проекция на централната линия, раз­деляща пашкула на дясна и лява страна) най-вероятно е свързано със спецификата на човешкото възприятие и мис­лене. Доколкото в състоянието на „повишено осъзнава­не" СТ лесно се измества в централна позиция, т.е. заема положение между плешките, има основания да пред­полагаме, че по времето на възникване на човешкия вид тя се е намирала точно там. Очевидно последователното развитие и усложняване на тонала в течение на много поколения е довело до изместването вдясно, което става причина за много други асиметрични явления в енергий­ното тяло на човека - например изместванията наляво в „пролуката".

СТ формира около себе си така на­речената „вдлъбнатина" - област от извити във вътреш­ността на пашкула „нишки", осветени от относително ярко сияние. Сиянието е пръстеновидно и очевидно е зоната, в която протича активирането на избраните снопчета излъчвания, които идват извън пашкула и от него. Кастанеда нарича тази сияйна структура „хало" или „светлина на осъзнаването". В границите на „вдлъбнатината" събирателната точка може да извършва колебателни движения и незначително да потъва в пашкула. В резултат на тези колебания може да се променя сте­пента на активираност на едни или други задействани при събирането снопчета, но сиянието никога не преминава от едни излъчвания към други, както става при истинското изместване на събирателната точка.

При промяна на структурата на егото индивидът само намалява силата на фиксация на СТ, което създава благоприятни условия за следваща практика на премест­ване на перцептивния център. Освободената СТ започва да плува в гра­ниците на „вдлъбнатината". Подобно „плуване" се изживява като странно безразличие, отчужденост, безстрастие.

Неустойчивостта на СТ поражда неустойчивост на интерпретационните схеми. В тази ситуация тоналът естествено избира режим на не-реагиране.

Посочените колебания постоянно присъстват в обик­новения режим на възприятие. Възникват в резултат на ди­намичното реагиране на външни и вътрешни дразнители и могат да предизвикват известни изкривявания на перцептивната картина и да пораждат доловими флуктуации в психоемоционалното ни състояние. Тревогата, раздразнение­то, злобата, обидата, тъгата, възбудата и други ежедневни преживявания, от една страна, карат събирателната точка да вибрира, а от друга - самите те могат да бъдат индуцирани от нейните колебания. Когато силата на преживява­нията достига екстремалния си праг, събирателната точка се измества, което възприемаме като промяна на режима на перцепция.

В обичайното си положение СТ е най-интензивно свързана с полевите структури, които имат отношение към очите на физическото тяло, към ръцете, слънчевия сплит и черния дроб. Безусловно съществува и обратна връзка. Тя се про­явява особено ярко, когато се опитаме да преместим центъ­ра на вниманието, с който сме свикнали, от очите към ушите или променяме характера на фиксацията на вниманието върху ръцете (както в случая с техниката „походка на Силата"). В подобни случаи, при наличието на достатъчно вътрешна енергия, СТ може да излезе от обичайното си положение и да се потопи в пашкула. Подобно потапяне в никакъв случай не означава, че възприятието почва да се съсредоточава върху вътреш­ните енергийни процеси. Напротив, външните излъчвания се събират още по-компактно и интензивността на енергообмена с външното поле нараства последователно.

Както е известно, всяко забележимо изместване на съби­рателната точка оказва непосредствено влияние върху ра­ботата на най-мощния излъчващ енергия канал на човека - пъпния център, наричан от дон Хуан „пролука". Между събирателната точка и „пролуката" има атавистичен енергоканал, резултат от процеса на формиране на пашкула. Интересно е да се наблюдава, че връзката между СТ и просвета е диагонална  (от горе леко дясно зад плешките – през оста – към долу леко в ляво в областта на пъпа), като поради това изместване пролуката също не е центрирана, а изместена леко в ляво.

Може дори да твърдим, че „пролуката" и СТ са елементи на една единна структура, възникваща в момента на зачатието на ембриона. Ако събирателната точка се измества в резултат на натрупания в процеса на дисциплината излишък от енергия, увеличаването на “пролуката" не застрашава с нищо хомеостазата на енергийното тяло. Този процес просто е отражение на повишеното равнище на енергообмен и дава възможност за активно из­ползване на излъчващия канал за полево взаимодействие със средата. Ако ли пък събирателната точка се измества в резултат на интоксикация, психически стрес или изтоще­ние, резервната енергия може бързо да излезе от пашкула през „пролуката"! Последиците могат да са печални: щом плътността на излъчването от пъпния център се понижи до прагово равнище, разширяващата се „пролука" става опасно уязвима за натиска на външните излъчвания, което предизвиква по-нататъшно неуправляемо разширяване на канала, като може да се стигне до разрушаване на енергий­ната обвивка на пашкула, което непременно завършва със смърт на физическото тяло. В нормално състояние това не става, защото ширината на „пролуката" е здраво свързана с енергийния тонус на организма.

Интересно е, че и тук има обратна връзка. Не всички знаят, че съзнателните упражнения за контрол на излъчва­нията от пъпния център енергопоток обикновено водят до изместване на събирателната точка. Именно с тази цел дон Хуан обучава Кастанеда на техниката „метене на пода" с въображаем лъч, който излиза от пъпа. Освен това продължителното съсредоточаване на вниманието върху „пролуката" провокира специфични измествания на съби­рателната точка - тя се стреми да потъне надолу, в областта на плътните енергийни потоци. В тези области само много силен и опитен маг може да контролира фиксацията и преместванията й.

Тантрическата Кундалини-йога използва много близки до тази техника. Древните тантристи са успявали да запазят равновесието на системата за сметка на значи­телно активизиране на поглъщащия промеждутъчен канал. На фона на това мощно енергийно подхранване „отваря­нето на манипура-чакра" довежда до тотална промяна на режима на енергообмена, а не до разрушаване на тяло­то. Но дори тези майстори предупреждават неофитите и непрекъснато им напомнят за сериозните опасности за ду­шевното и физическото здраве, заплашващи практикува­щите „издигането на Кундалини". С „пролуката" може да се работи сериозно едва на високо равнище на натрупване на енергия.

Дясната страна е в по-го­ляма степен ориентирана към излъчването на енергия, ля­вата пък - към нейното поглъщане. Толтеките активно из­ползват тази асиметрия на енергийните си тела при разра­ботването на учението си и в частност на магическите па­сове (например усилват процеса на протичане на енергия от лявата страна на пашкула в дясната, натрупването на силата в осовата структура и т.н.).

Разделянето на пашкула на лява и дясна страна минава през една интересна вътрешна полева структура, наречена  „човешка­та ивица" на излъчвания (органична ивица).

„Човешка ивица" е условно название, доколкото става дума за ивица излъчвания, присъщи не само на човешкия вид. Има се предвид областта на енергийно равновесие меж­ду двете половини на пашкула, тоест между областите, ори­ентирани към поглъщане или отделяне на енергия. Тя све­ти по-ярко от останалото яйце и минава през него като самостоятелен слой светеща сила. Може да се каже, че “човешката ивица” представлява нещо като пита кашкавал, дигонално и странично апликирана в сияйното яйце и преминаваща през него изцяло.

Сметището на световете

В левия и в десния край на лентата се намират странни купчини човешки „боклук от съзнание", наричени „лява и дясна халда”. В лявата халда сънувачът намира видения на религиозност, духовност и страх от Бога и пр., докато в дясната халда преобла­дават видения и чувства на груба сила, сексуалност, сладо­страстие и телесна активност. И в краищата, които граничат с региона на нор­малността, на „здравия човешки разум", има такива халди. Хора, които постоянно държат фиксирана - т. е. в будно състояние – СТ в такава позиция, обикно­вено наричаме „радикални" или „фанатици".

Когато настъпва така нареченото „странично изместване" – в крайно ляво или крайно дясно на човешката ивица, събира­ните излъчвания влизат в конкуренция с вътрешните проце­си, които протичат в човешкия пашкул. Някои снопчета от­слабват, други усилват светенето си, като резонират с поглъ­щащите или излъчващи вътрешни структури. Точно тези из­кривявания пораждат виденията за „рай" и „ад".

При „човешката ивица" имаме възможността непосредствено да наблюдаваме тясната връзка между емоционал­ните и енергийните състояния, това как те взаимно се по­раждат, дори нещо повече - как всяко от тях е причина за другото.

Осъзнатото сънуване не се из­вършва по краищата на лентата, а в средата й. Краищата, халдите, правят контрола невъзможен поради сил­ните емоционални вълнения, които се усещат там.

Когато изпитваме отрицателни емоции, ние активно излъчваме енергия. Ако в този момент СТ е излязла от твърдо фиксираното си положение и е потъ­нала навътре в пашкула, активиралата се дясна страна неизбежно ще я повлече. Следва „странично изместване" и събираната картина ще бъде изкривена. Ако изпитвате по­ложителни емоции, ще стане същото, но с тази разлика, че събирателната точка ще се измести вляво. В какво е глав­ната опасност на перцептивните изкривявания?

При леките хоризонтални премествания – реалното движение на СТ по собствено желание е умението за преход от едно настроение към друго. Това са неголеми премествания в използваната зона (халото), като се използва паметта за оживяване на познати усещания, както приятни, така и неприятни. Радост – печал; гняв – тъга и т.н., без да «засядаме» в някое от тези настроения, а с лекота да ги редуваме произволно. По такъв начин се придобива умение за преместване на СТ в неголям диапазон, но полезно за по-нататъшни придвижвания. Напр. на сън СТ се премества достатъчно далече от обичайното си положение, но това не пречи, дори ни носи необходимият отдих и прилив на енергия.

Сънувачите могат да изместват СТ на всяко възможно място в сияйното яйце. По сре­дата на органичната лента се възпри­ема светещ свят не от обекти, а от енергийни полета. Ако такива измествания в дъл­бините на органичната лента не стават при сънуване, а непосредствено в будна осъзнатост, гово­рим не за сънища, а за „виждане". „Виждането" по принцип прилича на съ­нуването, само че става от различни изходни точки. При сънуването се използва естествения импулс на из­местването в съня, докато за „виждането" СТ трябва да бъде придвижена волево.

Прикриването като контрол на поведението в ежедневния свят, също е подчинено на тази централна цел. Виждащите са измислили тази система, защото са установили, че необичайното поведение, ако го поддържаме непрекъснато, кара СТ да завибрира, да затрепти. В такъв смисъл всички техники на неправенето създават такъв ефект върху СТ. С времето този ефект се натрупва и най-накрая прикривачите стават способни да движат монтажната си точка волево и свободно посредством манипулации със собстве­ното им поведение.

Сънувачите за разлика от това използват естествено­то изместване на СТ при осъзнат сън. При всеки човек, когато спи и сънува, СТ се придвижва много навътре в светещото яйце, но средни­ят човек няма никакъв контрол върху тези процеси. Осъзнатото сънуване позволява имен­но такъв контрол. Сънувачите не контролират из­местването на СТ само по себе си, защото трябва да разчитат на съответната посока на естествено изместване в съня. Те пo-скоро се научават - и това е раз­ликата от нормалните сънища - да я закрепват здраво на новата позиция. Единствено по този начин е възможно събирането на цялостен нов свят, като с опита практикът добива и кон­трол върху посоката на изместването.

Трети метод за изместване на СТ е „овладяването на намерението".

Едно от интересните премествания е когато СТ се доближи до средата на светещото яйце и се появяват различни типични съдържания: първо, напр. срещата с „човешката фор­ма", която толтеките отъждествяват със западноевропей­ската представа за Бог. Това е онази същност, която ни е създала по свой образ и подобие - независимо как се описва това в юдеохристиянската история за сътворението. Най-често тя се явява като фигура от светлина, ко­ято иначе е оформена досущ като човек. Тя е нашият ис­тински праобраз, матрицата, по която сме формирани. Труд­но е да се опише несравнимото чувство на щастие, което можем да имаме при среща с човешката форма. Съгласно толтекските учения тази форма обаче няма действителна власт, защото не е идентична на онези сили, които управля­ват съдбата ни.

Тоналът ясно различава собствени­те си конструирани образи от външните сензорни комплекси само в условията на енергиен баланс. Дори най-повърхностните странични измествания на СТ могат да породят илюзии и разстройства на възприятието. Всички знаем, че в състояние на силен пси­хичен стрес човек може да приеме собствените си продукти на безсъзнателното (образи, идеи, думи и т.н.) за външен сигнал. („стори ми се", „привидя ми се" и т.н.). Понякога дори възникват кратки халюцинации - визуални, слухови, кинестетични.

Какъв ефект може да пре­дизвика страничното изместване на събирателната точка в променен вече режим на възприятието, когато тоналният механизъм е в състояние на значително напрежение и се опитва да „сглоби" света от непривични комбинации на непознати сигнали? Някои снопчета излъчвания ще са прека­лено засилени, други - неадекватно отслабени вследствие на резонансните процеси, характерни за лявата или дясната страна на пашкула. Тоналът започва сам да продуцира сензорна информация, като използва архетипните конструкции, залегнали в личното несъзнателно или в несъзнателното на вида. В полето на възприятието се появят или плашещи, или прекрасни образи, пейзажи и ситуации. Които на свой ред могат да предизвикат силен изблик на емоции, съпровождан от поглъщане или отделяне на енергия. Следва повторно странично изместване, което поражда още по-емоционални видения. И през цялото това време ще ви се струва, че наблюдавате някаква последова­телност от външни събития: или все по-ужасен кошмар, или все по-безбрежен океан от блаженство.

Много мистици, които не са знаели за съществуването на „човешката ивица" и за това как тя функционира, съвсем убедено са вярвали в откровенията, получени от странич­ните измествания на събирателната точка. И са си мисле­ли, че наистина слизат в „ада" или се издигат в „небесата". Нещо повече - мъчели са се да повторят тези съвсем безплодни опити.

Важното е да запомним, че тоналът лошо разграничава външните и вътрешните сигнали. Това трябва да се има  предвид при всяко изместване на СТ, дори то да е добре уравновесено. Ако се поддадете на емоциите си или усетите, че няма да можете да ги овладеете, знайте, че съдържанието на перцепцията при изместване на събирането почти изцяло ще е плод на въображението ви.

Тези процеси се пораждат не само от емоционалния,  но и от енергийния дисбаланс. Има ситуации, в които чо­век изпитва наглед безпричинна потиснатост, меланхолия, или обратното - бодрост, веселие и оптимизъм. Обикновено това е резултат от неосъзнаваните взаимовлияния на вътрешните и външните полета! Организмът и сам, без вли­янието на психиката ни, от време на време излиза от равновесие и започва по-активно да поглъща или излъчва енергия. От енергийният тонус зависи траекторията на изме­стване на СТ.

http://colorsofmagic.net/index.php/magicheski_materiali/index/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F